Смяна на жилището на година и половина?

7 авг. 2006, 13:31 ч.

София
Мнения: 10 825

Тези дни се местим в ново жилище. Всичко е нагоре с краката, но това е по-малкия проблем. Дани стана супер нервен, явно си дава сметка че нещо се случва но все още не разбира точно какво. Чудя се дали като се преместим на новото място това ще бъде стрес за него. Дали от самото начало да го оставя да спи в неговата си стая или да го оставим при нас за няколко дни докато свикне с обстановката. Как се справяте със стреса от новото място? И дали изобщо съществува такъв или там ще му бъде дори по-забавно - все пак има цял нов апартамент за изследване и опознаване Rolling Eyes

# 1 7 авг. 2006, 13:54 ч.

София
Мнения: 3 421

Наскоро имаше такава тема, но аз пак да се включа.

Най-добре да му подредите стаята (доколкото може) по същият начин и играчките също. В началото е по-добре да спи при Вас, но пък да не стане временното - постоянно.
А за стреса - разбира се, че го има. Хубавото е, че децата се справят по-добре и по-бързо с него от нас възрастните.

А той сигурно усеща вашето напрежение. При нас също имаше такъв проблем - като ни сервираха новината за напускане на квартирата и ние толкова бяхме притеснени, че щерката без още да осъзнава какво става и започна да плаче(усеща, че става нещо неприятно, но какво точно...). Та се наложи да се вземем в ръце и да не предаваме напрежението и върху децата. Сега им представям нещата като нещо хубаво - виж нова стая, нови катерушки пред блока, нови кафенца около блока и т.н.

Последна редакция: пн, 07 авг 2006, 14:40 от Етиа

# 2 7 авг. 2006, 14:09 ч.

Пловдив
Мнения: 709

Ние сме постоянно по квартири. За щастие децата приемат преместването много по-леко от нас възрастните. Щом се преместим на новото място, децата автоматично се заемат с изучаване на новата обстановка. Честно казано и аз си мисля, че детенце по-скоро усеща вашето напрежение. Знам, че е трудно, но се постарайте да го карате по-еваш (по-бавно) и с повече усмивка.
Пожелавам ви само хубави и весели емоции в новата къща Hug

# 3 7 авг. 2006, 14:13 ч.

Мнения: 495

голям стрес е за зрял човек, какво остава за малко дете, иска ли питане
зависи и от детето разбира се
някои по-трудно се приспособяват
вземай го да спи при вас детенцето, аз поне така бих постъпила

# 4 7 авг. 2006, 14:14 ч.

София
Мнения: 10 825

Цитат на: Етиа в пн, 07 авг 2006, 13:54

Наскоро имаше такава тема, но аз пак да се мключа.

Явно съм я проспала, за което се извинявам Embarassed

Ако може и едно линкче към нея ще съм много благодарна Laughing

# 5 7 авг. 2006, 14:19 ч.

София
Мнения: 18 679

Ники се справи относително добре.Беше на година и девет месеца - изведнъж нов град, нов апартамент, без баби и дядовци - само аз!Много внимание иска, много разбиране, но се справят дечковците, те са по-адаптивни от нас.Малко си развали съня и храненето за около месец, после всичко си дойде на място Peace

Успех

# 6 7 авг. 2006, 15:39 ч.

Мнения: 1 800

Ние се преместихме, когато детето беше на 10 месеца. Беше малък и нямаше стрес, напротив-обикаляше царствено из новия ни голям и почти празен апартамент с проходилката по цял ден. Имаше вече много място за игра и съседче на същата възраст.

# 7 7 авг. 2006, 15:50 ч.

Мнения: 2 241

Ники беше на почти 2 години, когато се преместихме. Нямаше големи сътресения, но в началото продължихме месец-два да спим всички в една стая, въпреки че Ники вече си имаше отделна. Simple Smile

Причина:

Причина: