Публикувана: 27 юли 2006, 13:36 ч.
Последно мнение: 28 юли 2006, 12:15 ч.

Да се примириш - това малодушие ли е ...........

3 495
34
1

27 юли 2006, 13:36 ч.

В полите на Пирин планина
Мнения: 20 365

Случвало ли ви се е да преглътнете неща, които по принцип ви дразнят и са противни на представите ви, защото това би довело до много проблеми и дори разрив в отношенията ви с любимия човек? Това според вас малодушие ли е или е необходим компромис? И кога ви идва твърде много отстъпването? Има ли някаква граница, след която просто казвате "край"?
Може да ви звучи много общо и абстрактно, но не ми се конкретизира ситуацията, защото тя датира отдавна във времето и извадена от контекста на ежедневието ще звучи абсурдно.
Моля ви само да поразсъждавате с мен, за мое успокоение или ако щете - за да засилите безпокойството ми ooooh!

. А може и да давате примери с компромиси, които правите в името на общото благо.

# 1 27 юли 2006, 13:39 ч.

Мнения: 552

Зависи за какви неща става въпрос... Примирението с едни е компромис, с други - отстъпление... но ми се струва, че за малодушие не може да става дума в отношенията с партньора Whistling

Може би прекалявам с добродушието, но... така ми се струва в момента Rolling Eyes

Естествено, стандартите за "външни" хора са съвсем различни...
Много е трудно да се сложи тази граница. Струва ми се, че всички двойки имат този проблем... и той няма генерално решение - има "побутвания" на граничната линия от двете страни, и вече става ясно дали двамата успяват да запазят относително равновесие, или не толкова Peace

# 2 27 юли 2006, 13:44 ч.

Мнения: 1 134

Зависи от ценностната ти система, от принципите ти, от отношенията ви. За една жена в рамките на компромиса е мъжът й да я пребивава, за друга - да не й каже, че я обича точно 5 пъти на ден, примерно...
Малодушие поне за мен е тогава, когато някой съзнателно ти вреди, убива непрекъснато някаква част в теб, а ти не намираш сили да му се противопоставиш.
Останалото са компромиси, но летвата на всеки е различна...

# 3 27 юли 2006, 13:45 ч.

София
Мнения: 10 858

Аз мисля, че не е малодушие. В една връзка рано или късно се появяват такива моменти, в които човек се пита какво сега - да преглътна, или...да започна борба...
Не,
мисля че ако компромиса е в нормални гръници, което понятие за всеки е различно и е доста абстрактно, то това е едно необхоимо зло, ако мога така да го нарека. Дори е градивно ако човек поразсъждава, защото ако направиш искрен компромис, а не го правиш въпреки себе си, то тогава с партньора така изграждате характерите си, че в един момент не е нужно да правите каквито и да било компромиси. Просто живота ще протича някак си леко и естествено.

# 4 27 юли 2006, 13:45 ч.

В полите на Пирин планина
Мнения: 20 365

точно за равновесито иде реч, indian rose - страхувам се, че ако продължа да упорствам на някои теми, това ще помрачи взаимоотношенията ни .... Cry

# 5 27 юли 2006, 13:47 ч.

Мнения: 1 190

Разбира се, че се е случвало да преглътна неща, които са ме дразнили ...
Истината обаче е, че в повечето случаи си казвам всичко, дори и да съжалявам след това, не знам .. зависи от моментните обстоятелства.
Обаче и компромиси трябва да има, но не едностранно Peace

Просто животът е толкова кратък и е глупаво голяма част от него да преминава в спорове или подобни Hug

Защо не поговориш със съпруга си .. ако нещо ти тежи, намери удобния момент Peace

Успех

# 6 27 юли 2006, 13:47 ч.

Mediterraneo
Мнения: 38 186

Аз не съм от най- добродушните, но не приемам споменатото от теб за малодушие Stop

Всеки сам поставя границите си в отношенията си с даден човек- родител, роднина, приятел, съпруг. Лично аз се стремя да не ги пристъпвам. Но дори и така да е- не го приемам за малодушие, а за компромис със себе си. Затова избягвам да нарушавам установените в една връзка граници и правила, за да съм в мир със себе си поне Grinning

Дори и да ти звучи егоистично...
Да, равновесието е трудно да се задържи. И ако и двете страни не полагат усилия- смисълът за единия се губи...

# 7 27 юли 2006, 13:50 ч.

Мнения: 552

Цитат на: Incandescent в чт, 27 юли 2006, 13:45

Разбирам те прекрасно. И при нас има такива неща Confused

За мен те са много сериозни, но за толкова години съм стигнала до извода, че няма оправия ooooh!

Така че... вариантите са: или дъвчем до припадък тези проблеми, без никакъв ефект (защото сме стигали до граници, след които са... студени мрачни полета Sad

), или ги заобикаляме - говоря за себе си... но предполагам, че и за него има такива неща - или най-вероятно са едни и същи, просто гледната ни точка драстично се разминава - точно там е проблемът всъщност Shocked

# 8 27 юли 2006, 13:52 ч.

В полите на Пирин планина
Мнения: 20 365

[Toni4ka /b] - въпросът е, че ние говорим и сме говорили много по темата, но сме на различни мнения и аз съм решила / почти / просто да се предам и да спра да упорствам.

Вивиан , наистина ми звучиш успокоително, но пустият ми "овнешки" инат и характер все ме подтикват да се боря и да не отстъпвам

Цитат на: [b]MamaZ [/b] в чт, 27 юли 2006, 13:44

Малодушие поне за мен е тогава, когато някой съзнателно ти вреди, убива непрекъснато някаква част в теб, а ти не намираш сили да му се противопоставиш.
Останалото са компромиси, но летвата на всеки е различна...

[bMamaZ ][/b] - става въпрос за разлика в мненията по съществен въпрос, който довежда до остри спорове, да не кажем караници, което много ме притеснява.

# 9 27 юли 2006, 13:55 ч.

В полите на Пирин планина
Мнения: 20 365

Цитат на: indian rose в чт, 27 юли 2006, 13:50

Цитат на: Incandescent в чт, 27 юли 2006, 13:45

Разбирам те прекрасно. И при нас има такива неща Confused

За мен те са много сериозни, но за толкова години съм стигнала до извода, че няма оправия ooooh!

Ох, като чета какво си казала и някак ми става по-леко ... Hug

# 10 27 юли 2006, 13:56 ч.

София
Мнения: 10 858

Целта ми не е да те успокоя, наистина.
Просто ти го казвам от опит, мъжа ми е доста силен характер и знам, че ако искам да постигна нещо, то е само с търпение и любов. С инат само можеш да загубиш.
Аз принципно съм лек характер, лесно се общува с мен, не обичам да опорствам, а и вече разбрах, че не винаги съм права, това от позицията на годините и сем. живот и опит.
Звуча като някоя лелка направо. Извинявай. Целта ми не е да те поучавам. Embarassed

# 11 27 юли 2006, 13:58 ч.

соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
Мнения: 13 650

Ако става въпрос нещо за родителите му, мисля, че не е редно да го настройваш срещу тях или да дълбаеш там........Просто кажи, че с нещо не си съгласна и ще постъшпваш еди как си, защото това си си ти..........Търпение много трябва.......И мен всички ме дразнят понякога...чак се чудя защо сме се взели .........от нерви ги мисля тези неща.......... после като го видя и ми минава.........Дразнят ме моите родители, неговите..........братя , сестри, приятели......Имала съм такива моменти, когато нещо не съм на кеф........

Потърси първо решението в теб самата и ако не го виждаш, тогава наистина проблема е в него и ...........поговорете.........Ох

# 12 27 юли 2006, 13:59 ч.

В полите на Пирин планина
Мнения: 20 365

Вивиан, изобщо не ми звучиш като лелка, а като мъдър човек - честно. Аз явно още не мога да открия за себе си тая мъдрост и уравновесеност и да започна да приемама нещата по-философски.

# 13 27 юли 2006, 14:00 ч.

Мнения: 552

Цитат на: Incandescent в чт, 27 юли 2006, 13:55

Ох, като чета какво си казала и някак ми става по-леко ... Hug

Много се радвам Hug

На мен ми се струва, че е много разпространено някакво схващане - свързано с еманципацията може би, че жените винаги трябва да са бойни, да отстояват територията си... дори тук, във форума, постоянно чета мнения в този дух. Което не е лошо, но в някои случаи просто не помага - знам, че има хора, за които "компромис" е мръсна дума - и аз бях от тях... просто опитът ме е научил друго, и като цяло не съжалявам Simple Smile

P.S.: Като прочетох мнението на Вивиан, веднага стигнах до извода, че и аз звуча като лелка (за нея не знам, но аз - определено Mr. Green

)

Виж тя сега каква стана - събрал се е един лелски съвет да ти дава акъли hahaha

Забавна работа... Peace

# 14 27 юли 2006, 14:03 ч.

В полите на Пирин планина
Мнения: 20 365

Цитат на: secretgarden в чт, 27 юли 2006, 13:58

Е, как ме разконспирира веднага - по-точно позна причината за терзанията ми. Някак колкото повече упорствам на своето, толкова повече виждам, че не постигам целта си, а напротив ....

Препоръчани теми

Караници през бременността

?Въпроси всякакви за СО? 2024

Майка ти почина - преодоляхте ли го?

Бебеправене, но без много правене

Причина:

Причина: