Мили осиновители, провокирана от това, което Диди сподели, реших да преведа малко за желанието на детето да се срещне с биологичното си семейство. Тъй като материлът е дълъг, ви пускам това, което преведох тази сутрин. Тези дни, ще пусна и продължението.
Желанието не детето да се срещне с биологичните си родители е свързано както с чистото любопитство, така и с дълбоката човешка потребност да имаш корени, история и минало. Но изречението “Искам да се срещна с биологичните си родители” не винаги означава точно това. Детето може да иска просто да види лицето на майка си, къде живее, с кого живее. Възможно е да се интересува от подробности около раждането си или да се чуди каква религия изповядват родителите му.
Тийнейджърът определено ще се нуждае от вашата помощ и от най-добрия начин, по който вие, като родител, бихте могли да задоволите тази негова потребност. Как да действате зависи от конкретните обстоятелства.
Един от начините да помогнете на детето си да си изясни някои неща е като обсъдите въображаема среща:
Родител: “Ако се срещнеш с биологичната си майка, какво мислиш, че би ти казала тя, след като не те е виждала цели 15 години?”
Тийнейджър: “Боже мой, колко си пораснал! Така казват всички роднини!”
Родител: “А ти какво би й казал?”
Тийнейджър: “Защо ме изостави????”
Родител: “Знаеш ли, когато виждаш някого за пръв път, е трудно да прецениш какво да говориш, за да поддържаш разговора. Така че подобен въпрос едва ли е най-доброто начало.”
Тийнейджър: “Добре, тогава няма да я питам това. Ще започнем да си говорим за това кой клас съм, къде уча, какво спортувам, какво харесвам”.
Р: “Искаш да кажеш, че ще се опознаете малко, преди да започнете с по-трудния разговор”.
Т: “Да”.
Р: “Ти какво биискал да знае за нея?”
Т: “Дали има друи деца, какво работи, дали тя или баща ми обичат да спортуват?”
Р: “Как мислиш, че би се чувствала майка ти, докато ти й разказваш за учиището и спорта?”
Т: “Ще й е интересно. Но... може би ще е малко нервна, защото ще очаква да й задам големия въпрос...”
Р: “Мислиш ли, че тя ще знае, че ще я питаш?”
Т: “Може би. Може би през всичките тези години тя си е мислила какво би ми отговорила, ако се появя отнякъде и я попитам защо ме е изоставила.”
Р: “Има ли някакви други неща, които би искал да я попиташ?”
Т: “Да – кой е баща ми?”
Р: “Нещо друго?”
Т: “Не. Това е всичко, което искам да знам”.
Р: “Добре, искаш ли да отидем до агенцията и да помолим социалния работник, който е водил твоя случай, да ти обясни защо майка ти те е дала за осиновяване, както и да ти разкаже малко повече за баща ти?”
Т: “Не, не искам. Майка ми може да е излъгала социалния работник”.
Р: “Значи искаш да получиш отговорите на въпросите си директно от майка ти – за да си сигурен, че е истина?”
Т: “Да.”
Р: “Искаш ли да напишеш писмо на майка ти и да я попиташ тези неща?”
Т: “Как така ще й изпратим писмо? Ние не знаем къде живее? А и да й изпратим, тя може да не ми отговори”.
Р: “Можем да помолим агенцията да й изпрати писмото. А ако тя не ни отговори, тогава пак ще мислим какво да правим. Защо мислиш, че не би отговорила на писмото ти?”
Т: “Ами защото може да не й пука за мен. В крайна сметка, тя ме е зарязала.”
Р: “Убеден съм, че майка ти се интересува за теб, и то много. Тя със сигурност мисли за теб и най-вероятно ще се зарадва да има някаква вест от теб. И ако все пак нещата не така – как е по-добре да го разбереш – като й напишеш писмо или като се появиш на прага на дома й?”
Т: “Ако се появя на вратата й, тя ще трябва да говори с мен.”
Тийнейджърът в тази ситуация иска среща с биологичната си майка, за да е сигурен, че ще получи отговор на въпросите си. Тоест той иска да контролра ситуацията – нещо, много типично за осиновените деца. Освен това, детето в момента се справя с проблема за отхвърлеността и изоставеността си от биологичната майка. То иска да знае защо е било дадено за осиновяване и си мисли, че причината е, защото на майка му “не й е пукало” за енго. Той се страхува, че майката няма да отговори на писмото и затова иска среща лице в лице с нея.
Любопитството
Тийнейджърите имат нужда от точна информация за биологичните си семейства, за да могат да различат релаността от фантазията, за да бъдат по-уверени в себе си и да формират позитивна идентичност. Информацията, от която тийнейджърите имат нужда, включва:
· Външния вид на биологичните си родители – чертите, които са наследили от тях
· Личността, интересите, талантите и способностите на биологичните си родители
· Обстоятелствата около раждането им и причината, поради която са ги изоставили
· Расата, етническия произход на биологичните си родители и информация за разширеното им семейство – братя, сестри, баби, дядовци...
Много осиновители не разполагат с толкова подробна информация за биологичното семейство и съответно не могат да я предоставят на детето си. Но дори и да имат подробна информация за външния вид, психологическата, социалната и семейна история на детето, включително и медицинско досие, осиновеното дете най-вероятно пак ще каже: “НО аз искам да се срещна с тях”.
Желанието на осиновеното дете да се срещне с биологичните си родители е опит лично да събере информация за своето минало – дори и да я има подробно написана на хартия. Много тийнейджъри споделят фантазията, че просто им се иска невидимо да присъстват в дома на биологичното си семейство – да могат да ги наблюдават, без те самите да ги видят, за да получат информацията, която им е необходима, без да навлизат в по-дълбоки взаимоотношения.
Други тийнейджъри обаче искат да имат по-дълбоки взаимоотношения – да поддържат емоционална връзка с родителите си или в повечето случаи – с братята и сестрите си.
Често, тъй като тийнейджърите се бунтуват спрямо всички желания на росителите си, някои от тях изразяват силно желание да се срещнат с биологичното семейство, именно защото родителите им недвусмислено са им дали да разберат, че са против това да се случва.
Други осиновени тийнейджъри говорят за срещата с биологичните си родители с дълбок копнеж. “Това за мен е единственият начин да намеря онези праченца от мен самия, които толкова много ми липсват... Без тях не мога да се почувствам цялостен, чувствам се разкъсан на части”. Много психолози обясняват този копнеж с връзката, която е възникнала между детето и биологичната му майка, докато тя го е носила в утробата си. Понякога потребността е толкова дълбока, че човек наистина не може да намери хармония, докато не задоволи тази своя потребност.
Недостатъци на срещата с биологичните родители по време на пубертета
Специалистите, които са категорично ЗА сращата с биологичното семейство, съветват тийнейджърите да отложат търсенето за след пубертетна възраст.
Когато осиновеният не познава биологичните си родители и има много малко информация за тях, търсенето отнема много време, енергия и силно емоционално заредено. Но дори когато осъществяването на контакт с биологичната майка например се свежда до едно телефонно обаждане (в смисъл осиновеният има телефона й), срещата с нея през пубертета може да провокира появата на много неща, с които тийнейджърът няма да знае как да справи. Най-малкото от тях: за него ще е много объркващо да започва връзка с другите си родители, когато точно в този период от живота си влага цялата си енергия в борбата си за самостоятелност и независимост от когото и да било, най-вече от семейството.
За щастие, много от биологичните родители, които се срещат с децата си по време на пубертета им казват: “Аз не искам да ти бъда майка/баща. Ти вече имаш прекрасни родители, които са дали най-доброто от себе си, за да станеш това, което си в момента. Мога да бъда твой приятел”. Тийнейджърите обаче рядко имат приятелски взаимоотношения с по-възрастни. Те обикновено свързват възрастните с авторитета.
“ИСКАМ ДА СЕ СРЕЩНА С БИОЛОГИЧНИТЕ СИ РОДИТЕЛИ”
Желанието не детето да се срещне с биологичните си родители е свързано както с чистото любопитство, така и с дълбоката човешка потребност да имаш корени, история и минало. Но изречението “Искам да се срещна с биологичните си родители” не винаги означава точно това. Детето може да иска просто да види лицето на майка си, къде живее, с кого живее. Възможно е да се интересува от подробности около раждането си или да се чуди каква религия изповядват родителите му.
Тийнейджърът определено ще се нуждае от вашата помощ и от най-добрия начин, по който вие, като родител, бихте могли да задоволите тази негова потребност. Как да действате зависи от конкретните обстоятелства.
Един от начините да помогнете на детето си да си изясни някои неща е като обсъдите въображаема среща:
Родител: “Ако се срещнеш с биологичната си майка, какво мислиш, че би ти казала тя, след като не те е виждала цели 15 години?”
Тийнейджър: “Боже мой, колко си пораснал! Така казват всички роднини!”
Родител: “А ти какво би й казал?”
Тийнейджър: “Защо ме изостави????”
Родител: “Знаеш ли, когато виждаш някого за пръв път, е трудно да прецениш какво да говориш, за да поддържаш разговора. Така че подобен въпрос едва ли е най-доброто начало.”
Тийнейджър: “Добре, тогава няма да я питам това. Ще започнем да си говорим за това кой клас съм, къде уча, какво спортувам, какво харесвам”.
Р: “Искаш да кажеш, че ще се опознаете малко, преди да започнете с по-трудния разговор”.
Т: “Да”.
Р: “Ти какво биискал да знае за нея?”
Т: “Дали има друи деца, какво работи, дали тя или баща ми обичат да спортуват?”
Р: “Как мислиш, че би се чувствала майка ти, докато ти й разказваш за учиището и спорта?”
Т: “Ще й е интересно. Но... може би ще е малко нервна, защото ще очаква да й задам големия въпрос...”
Р: “Мислиш ли, че тя ще знае, че ще я питаш?”
Т: “Може би. Може би през всичките тези години тя си е мислила какво би ми отговорила, ако се появя отнякъде и я попитам защо ме е изоставила.”
Р: “Има ли някакви други неща, които би искал да я попиташ?”
Т: “Да – кой е баща ми?”
Р: “Нещо друго?”
Т: “Не. Това е всичко, което искам да знам”.
Р: “Добре, искаш ли да отидем до агенцията и да помолим социалния работник, който е водил твоя случай, да ти обясни защо майка ти те е дала за осиновяване, както и да ти разкаже малко повече за баща ти?”
Т: “Не, не искам. Майка ми може да е излъгала социалния работник”.
Р: “Значи искаш да получиш отговорите на въпросите си директно от майка ти – за да си сигурен, че е истина?”
Т: “Да.”
Р: “Искаш ли да напишеш писмо на майка ти и да я попиташ тези неща?”
Т: “Как така ще й изпратим писмо? Ние не знаем къде живее? А и да й изпратим, тя може да не ми отговори”.
Р: “Можем да помолим агенцията да й изпрати писмото. А ако тя не ни отговори, тогава пак ще мислим какво да правим. Защо мислиш, че не би отговорила на писмото ти?”
Т: “Ами защото може да не й пука за мен. В крайна сметка, тя ме е зарязала.”
Р: “Убеден съм, че майка ти се интересува за теб, и то много. Тя със сигурност мисли за теб и най-вероятно ще се зарадва да има някаква вест от теб. И ако все пак нещата не така – как е по-добре да го разбереш – като й напишеш писмо или като се появиш на прага на дома й?”
Т: “Ако се появя на вратата й, тя ще трябва да говори с мен.”
Тийнейджърът в тази ситуация иска среща с биологичната си майка, за да е сигурен, че ще получи отговор на въпросите си. Тоест той иска да контролра ситуацията – нещо, много типично за осиновените деца. Освен това, детето в момента се справя с проблема за отхвърлеността и изоставеността си от биологичната майка. То иска да знае защо е било дадено за осиновяване и си мисли, че причината е, защото на майка му “не й е пукало” за енго. Той се страхува, че майката няма да отговори на писмото и затова иска среща лице в лице с нея.
Любопитството
Тийнейджърите имат нужда от точна информация за биологичните си семейства, за да могат да различат релаността от фантазията, за да бъдат по-уверени в себе си и да формират позитивна идентичност. Информацията, от която тийнейджърите имат нужда, включва:
· Външния вид на биологичните си родители – чертите, които са наследили от тях
· Личността, интересите, талантите и способностите на биологичните си родители
· Обстоятелствата около раждането им и причината, поради която са ги изоставили
· Расата, етническия произход на биологичните си родители и информация за разширеното им семейство – братя, сестри, баби, дядовци...
Много осиновители не разполагат с толкова подробна информация за биологичното семейство и съответно не могат да я предоставят на детето си. Но дори и да имат подробна информация за външния вид, психологическата, социалната и семейна история на детето, включително и медицинско досие, осиновеното дете най-вероятно пак ще каже: “НО аз искам да се срещна с тях”.
Желанието на осиновеното дете да се срещне с биологичните си родители е опит лично да събере информация за своето минало – дори и да я има подробно написана на хартия. Много тийнейджъри споделят фантазията, че просто им се иска невидимо да присъстват в дома на биологичното си семейство – да могат да ги наблюдават, без те самите да ги видят, за да получат информацията, която им е необходима, без да навлизат в по-дълбоки взаимоотношения.
Други тийнейджъри обаче искат да имат по-дълбоки взаимоотношения – да поддържат емоционална връзка с родителите си или в повечето случаи – с братята и сестрите си.
Често, тъй като тийнейджърите се бунтуват спрямо всички желания на росителите си, някои от тях изразяват силно желание да се срещнат с биологичното семейство, именно защото родителите им недвусмислено са им дали да разберат, че са против това да се случва.
Други осиновени тийнейджъри говорят за срещата с биологичните си родители с дълбок копнеж. “Това за мен е единственият начин да намеря онези праченца от мен самия, които толкова много ми липсват... Без тях не мога да се почувствам цялостен, чувствам се разкъсан на части”. Много психолози обясняват този копнеж с връзката, която е възникнала между детето и биологичната му майка, докато тя го е носила в утробата си. Понякога потребността е толкова дълбока, че човек наистина не може да намери хармония, докато не задоволи тази своя потребност.
Недостатъци на срещата с биологичните родители по време на пубертета
Специалистите, които са категорично ЗА сращата с биологичното семейство, съветват тийнейджърите да отложат търсенето за след пубертетна възраст.
Когато осиновеният не познава биологичните си родители и има много малко информация за тях, търсенето отнема много време, енергия и силно емоционално заредено. Но дори когато осъществяването на контакт с биологичната майка например се свежда до едно телефонно обаждане (в смисъл осиновеният има телефона й), срещата с нея през пубертета може да провокира появата на много неща, с които тийнейджърът няма да знае как да справи. Най-малкото от тях: за него ще е много объркващо да започва връзка с другите си родители, когато точно в този период от живота си влага цялата си енергия в борбата си за самостоятелност и независимост от когото и да било, най-вече от семейството.
За щастие, много от биологичните родители, които се срещат с децата си по време на пубертета им казват: “Аз не искам да ти бъда майка/баща. Ти вече имаш прекрасни родители, които са дали най-доброто от себе си, за да станеш това, което си в момента. Мога да бъда твой приятел”. Тийнейджърите обаче рядко имат приятелски взаимоотношения с по-възрастни. Те обикновено свързват възрастните с авторитета.