Как е по-добре?!

  • 2 550
  • 38
  •   1
Отговори
Здравейте самотни и не толкова самотни мами.Присъединявам се към отбора ви - не съм сама,имам мъж до себе си,но все едно,че  не е тук...така,че определено съм самотна и...бременна.
Всъщност в това е проблема - не мога просто ей така да се изнеса с големият корем.И все пак, може би след време, ще го направя,затова искам от сега да съм наясно с някои неща.
Та питанката ми е - като се роди бебчо,да го запиша ли на негово име/нямаме брак, и слава Богу!!!/ или да го запиша на мое. В единият случай май му давам известни права,с които той ще злоупотреби,сигурна съм! В другият пък лишавам детето си от някои материални блага,като наследник и най-лошото името му ще го издава,че няма баща и това вероятно ,след време ще създаде неприятности.
Имам доста време докато родя-дано сме живи и здрави с бебока - и дотогава могат много неща да се променят,но моля ви кажете ми кои са минусите и кои плюсовете на двата варианта!!!
Благодаря ви...

# 1
  • Мнения: 2 863
Почети във форума, много пъти сме го дискутирали.... повечто майки тук ще те посъветват да НЕ ДАВАш на бащата права, аз бих казала същото.

# 2
  • Мнения: 1 860
Само, заради една смешна издръжка не си усложнявай излишно положението. Ако той е човек на място ще се разберете и без да се стига до съд и адвокати. Оставам с впечатление, че си сигурна в изхода и предполагам, че имаш достатъчно основания да го вярваш. Детето може да няма баща, дори и да е написан на акта за раждане. Както един подпис не прави от брак - брак, така и един родител не става такъв, защото си е дал името. Ако си сигурна, че ще прекалява, защо да си усложняваш и без друго нелекото положение?

# 3
Хмм,при други обстоятелства той би бил прекрасен баща.След 10 годишна връзка,тази моя постъпка би изумила всички, а той ще остане като в небрано лозе.Това май е идеята ми-да го нараня,заради всички сълзи,които роня ден след ден,за безсънните нощи и положението на безпомощност,в което ме постави откакто забременях.Но се страхувам,че в яда си и желанието за мъст/прекрасни емоции,особено в моето положение/, мога да сгреша и да навредя на детето,към което отсега изпитвам чувство на вина,защото искам не искам трябва да призная,че го обвинявам на моменти за моята безпомощност Tired
Тук има ли мами,които са кръстили децата си на своето име,в смисъл,ако се казвам Мария-той как ще се казва -Мариин?

# 4
  • Мнения: 2 220
Можеш да го запишеш и на името на баща ти (т.е. с детето ще имате еднакви втори имена). Успех!

# 5
  • Мнения: 2 327
Ако ще го правиш само от злоба към някого - не си струва.
За какво ти е да го нараняваш? Ти по-щастлива ли ще си след това? А детето?

Тук има доста мами, чиито деца носят имената им. Моето е едно от тях, но името ми е и мъжко и женско, не звучи странно. Не това има значение.

# 6
  • Мнения: 1 860
Много ме изненада с този твой отговор...
 Ако го правиш за отмъщение, но мислиш, че той ще е добър баща, а ти под влияние на хормоните и промените от бременността, се чувстваш безпомощна, то тогава си мисля, че ще пострада най-вече детето.
 Ако не те притеснява можеш ли да споделиш кое по-точно те постави и накара да се чувстваш в безпомощност? Пишеш, че всички ще се шокират включително и той. Значи ли това, че той не си е променил отношението към теб? Замисляш ли се, че тази бременност плаши него, точно толкова, колкото и теб?

# 7
  • София
  • Мнения: 6 477
Най-лесното е да запишеш детето на твое име. После ако бащата размисли, решите нещо друго и той иска да припознае детето - няма проблем. Аз в родилния дом се чудех доста над тази възможност, не го направих и сега понякога люто съжалявам, че разреших на бащата да припознае детето....Но кой знае, може и да е било за добро. Макар, че за всяко излизане в чужбина сега трябва да го моля за декларация.
Та мисълта ми беше да успокоиш топката малко. Сега бременността те променя жестоко - сълзи, депресии и знам колко е тежко. Но опитай да помислиш трезво ако решиш да запишеш детето на твое име и не му разрешиш да види баща си - дали това е най-добро за теб и за детето? И обратното - какви плюсове и минуси има ако го запишеш. Но мисли не само за себе си, а и за детето! Порови из темите тук във форума - ще видиш много мнения и много съдби, дано успееш да намериш верния път за себе си и детето!
Успех и леко бременеене!  bouquet

# 8
Не,не ме притеснява да споделя - по-скоро се притеснявам да не досадя.Заедно сме от близо 10 години -ученичка,студентка,после започнах работа- той плътно до мен,не ме оставяше да дишам,ревност,но съчетана с много голяма доза любов,която заслепяваше всички.Преди година и половина той охладня...и след месеци сълзи и опити да върна онази любов, се почуваствах толкова унизена и нещастна,че потърсих нежност на друго място.Е ,вероятно това ми беше грешката - почувствах се толкова щастлива и обичана,че станах невнимателна.Споделих с приятелка от нета и той разбра.Как ли - качил програма на компютъра ми,която да засича всичко,което отварям и пиша и всичко,което ми пишат - поредният начин да ме контролира.Честно да ви кажа се почуваствах облекчена,очаквах,че ще си събера/ за кой ли път/ багажа и най-после ще се свърши всичко.Но не би - след викове ,крясъци и заплахи,започна да се моли,да плаче,да прощава...Не исках да оставам с него - не знаех как ще превъзмогнем станалото.В крайна сметка ме застави - заплаши,че ще очерни и моят и живота на онзи нещастник,който имаше смелостта да ми обърне внимание.А Бога ми,той може - особено в моя малък град,в който всички се познават.
Е,обеща да забрави всичко и наистина започнахме отначало,беше толкова мил,внимателен - никога не ми припомни постъпката.Аз пък от своя страна реших,че е крайно време да продължим да развиваме взаимоотношенията си и да си имаме бебче.Идеята беше възприета възторжено и след няколко месеца аз забременях Simple SmileИ дотук с обичта и ласката - започна много да работи,да се прибира късно,изобщо не разговаряхме, аз станах досадница,при все че аз продължавах работа,занимаваха ме мои си работи и изобщо не се вманиачавах на тема бременност.Той така и не се зарадва на новината-нямаше прегръдка,целувка...сега не знае в кой месец съм,никога не погали корема ми,не го целуна,не знае кога съм на лекар -дали всичко е наред.Толкова време не поиска да усети ритниче - все неща,които са важни за мен в този момент.За него престанах да съществувам като жена,а имам хубава бременност.Вече 4-ти ден дума не сме си обелили - той се прибира посред нощ,снощи в 4 без 15.Определено не е бил на работа...Бях писала в една друга тема - или ми отмъщава за стари прегрешения или вече съм напълно безразлична.Което и да е- ужасно много ме боли и да,искам да го нараня,но май наистина няма смисъл.
Та така,ако той припознае детето/едва ли му минава през главата да не го направи/ и след време аз реша да поема най-накрая своя път,той ще използва детето ,за да ме спре.Звучи много самонадеяно, но докато той не реши да ме изостави,никога,ама никога няма да позволи да си тръгна сама.
Много се отплеснах,но знаете ли- като,че ли ми поолекна newsm78
Ако сте имали търпение да прочетете докрая моите излеяния,благодаря - кажете си мнението,дори и да не е много благоприятно за мен!

# 9
Забравих най-важното - обичам го! И наистина не мога да си представя живота без него...

# 10
  • Мнения: 2 327
Ако наистина всичко е отмъщение от негова страна - бягай. Ще има да си отмъщава цял живот. Все пак ти знаеш какъв човек е.
Можеш много неща да преживееш, дори не подозираш. А в живота ти скоро ще има някой, който ще се нуждае от обич, внимание и положителна енергия от твоя страна. Запази тези неща за него/нея Simple Smile

Ако причината е друга - опитай да я разбереш. Наистина мъжете също преживяват бременността на жената до тях по един или друг начин.
Но независимо от всичко не използвай детето за да го нараняваш.
Той ако иска може да го припознае и без твоето съгласие,  не можеш да го ограничиш по този начин точно. По-скоро ще си навлечеш неприятности.

# 11
  • Мнения: 2 655
Много е сложно, а и последния ти пост е... някакси безнадежден с това обичам го...
А не си ли се вкопчила в него?
Наистина ли?
Сигурна ли си, че това е любов?

Сега, мога да те консултирам като адвокат, какво и как следва, но ще направя друго.

чисто житейската ми позоция след изчетеното е следната: Опитай се да поговориш с него, ако днес не стане утре, ако утре не стане следващия ден и така до успех. Приготви вечеря /нещо което той обича, чаша вино и вкусна храна/ и тогава пак опитай. Сподели му чувствата си и терзанията. Обясни му какво се случва с женските хормони през бременността, жените "подлудяват" Laughing /поне при мен беше така/. Разкажи му какво искаш от него, както си го написала тук, а да видим каква реакция ще последва. Помоли го да те изведе на разходка, кино или каквото обичаш. Опитай се на прекарваш с него повече време и да бъдеш неустоима.
После пиши какво е станало. Crossing ArmsЗа да умуваме дружно.
А за будещето не мисли, как и какво име да запишеш като дойде момента сам ще ти покаже. Naughty

# 12
  • Мнения: 1 860
Не се притеснявай да пишеш, толкова колкото искаш. Всеки който иска да ти помогне със съвет, ще прочете всичко написано от теб, без значение колко дълго е.  Hug
 Тук може да получиш много съвети, някой от тях няма да са ти удобни, други ще ти допаднат много, но в крайна сметка, всеки живее собственият си живот. Да живееш с болен ревнивец е като да си обречен на бавна и мъчителна смърт. Живяла съм с такъв. Когато най-накрая наистина не издържах и бях бременна, той ме преби и заплашваше, че ще ме хвърли през прозореца. Не го направи, макар че бях сигурна в способността му. В темата за домашното насилие, е писала една мама, която е минала много дълъг път, за да е един ден с детето си и далеч от един такъв "всемогъщ" мъж. Потърси я! Може би тя ще ти вдъхне кураж и сили да решиш най-доброто за себе си и детето.

# 13
  • Мнения: 51
Определено така,както описваш ситуацията съм сигурна, че този мъж няма как да те остави да пишеш детето само с твоята фамилия. Но само да ти кажа как е при мен - детето го записах с презимето на баща ми и нашата фамилия т.е. тя е с презиме и фамилия като моята. За целта баща ми ми беше дал декларация, заверена при нотариус, че е съгласен да даде името и фамилията на моето дете. Ако те интересува ще проверя по кой точно член и алинея от Семейния кодекс се водеше. В акта за раждане при името на баща не фигурира никой.
Какви са плюсовете - няма да се молиш на някои за подпис за каквито и било документи; не си длъжна да се съобразяваш с някакъв тъпанар, който ти прави живота ад;
Минусите - детето просто няма официален баща; не можеш да искаш официално издръжка...то пък голямата издръжка де, смешна работа.

При всички положения щом живеете заедно е добре да си поговорите, да разбереш има ли някакви намерения да си оправи най-малко отношението към теб...и аз не знам какво да те посъветвам, но имаш още доста време да решиш.

Успех

# 14
  • Мнения: 1 072
Така както си го описала много ми прилича на моя бъдещ "бивш" Laughing
И той голяма любов, голяма ревност, задушаване направо,  подаръци. А като забременях се държеше с мене все едно съм порцеланова ваза - не знаеше какво да прави, да ме пипа ли или ще се счупя. Странно, сърдеше се на детето, че ме прави дебела, че ме рита?!После като се роди Марк започна да работи почти денонощно (уж) Просто не му се идваше вкъщи да помага. Не че ми е изневерявал, де, сигурна съм че не е и до сега, просто си намира работа, вижда се с приятели... И нормалните мъже реагират така доста често (моя не го слагам в тази група).
За единия процент от личния си живот преди него, който му разказах, съжалих милион пъти - не спря да ми натяква до последно. Ако знаеше цялата истина сигурно щяха да са ми черни дните. Та не мисля, че твоя някога ще забрави или прости.
Детето се оказа, че не го е искал, просто аз съм го искала и той да ми достави удоволствие - ми го подарил!  Laughing Хем и да ми намери занимавка, да не си изказвам винаги мнението за всичко, да седя по-послушно вкъщи.
Откак си тръгнах изпитвам страхотно облекчение, че на никой не дължа обяснение за нищо и с никой не трябва да се съгласявам, дори и да не съм съгласна, защото иначе няма отърване.
Мноого съжалявам, че детето е записано на него - то нямаше как иначе, аз не предполагах това развитие, но сега ще имам трудности с това.
Последно - сигурна ли си, че го обичаш???  Аз мислех, че го обичам моя, но сега разбирам, че не е било любов.
Най-последно - сигурна ли си че не са хормони? Може би не е чак толкова лош като моя и все пак се обичате и нещата ще се наредят?

Общи условия

Активация на акаунт