За честитенето на празниците...

  • 906
  • 10
  •   1
Отговори
  • Мнения: 4 965
Всъщност, провокирана от една друга тема (защо родителите не честитяли празниците на учителите), се сетих за една случка, която бях забравила. Искам и да ви питам: Вие честитите ли на "чужди хора", т.е. такива, които не познавате добре и не сте сигурни дали изобщо празнуват?

Та, случката е следната. В 8-ми клас една отновите учителки бързо стана любимка на класа и решихме по случай 8-ми март да я изненадаме. Купихме букет и красива ваза и ги подредихме на бюрото й, написахме пожеланияна дъската, но изненадани останахме ние. Госпожата влезе, разфуча се, развика се - били сме я унижавали; една жена била жена всеки ден, а не един път в годината; за каква сме я мислили  Shocked и т.н. Това беше и последният път, когато класът ни поднесе нещо на учител.
От тогава и самата аз не поздравявам хора, които не познавам достатъчно добре. Честитя празници само на близките си, за да не се наложи пак да се почувствам, както тогава.
Вече от разстоянието на годините осъзнавам, че просто на въпросната госпожа й е липсвало доста от възпитанието.
Другата крайност, която съм срещала и то с напълно сериозен тон е: "Знаете ли утре какъв празник е? Какво ще ми подарите?" - този път от една мацка, с която работихме известно време заедно. В този случай най-нагло си пуснах инфото покрай ушите (да го беше казала по-тактично).
И така.
Честитите ли празници и "общи" поводи на непознати или малко познати хора или си правите оглушки?
А също, празнувате ли с непознати?

Идеята ми е, че много хора в деня на някакъв празник често празнуват в службата с колегите (то са едни софри, едни питиета), вместо да отидат някъде със семействата си.
Аз лично черпя колегите с бонбони и кафе в работно време (не от стиснатост, а просто не ги чувствам близки, нито изпитвам необходимост да се изкарвам пред тях как имам възможност да донеса за почерпката "и от пиле мляко"). Вечерта си празнувам със семейството и приятелите (че дори и по няколко пъти за един повод).

# 1
  • Му Кинд Оф Плаце
  • Мнения: 4 033
Конкретно за 08 март не обичам да ме поздравяват, но намирам, че е досадно да се обяснявам на всеки и си благодаря.
Като цяло истерията с кой колко честитки е получи, някой поздравил ли го е, пък кой го забравил, ми се вижда ненужна. Който се сети, който пожелае и който не забрави и намери време-поздравява, ама никъде не пише, че е длъжен.
В семейството е друга работа, но то са ограничен брой хора и празници

И пак, по случай честитенето. Едната година събрахме пари за 08 март за класната и много добре ги оползотворихме-купихме и една рисувана паничка и една кошница с цветя, за която се пазарихме като цигани. На следващата година класът й беше обиден и едвам събрахме за картичка, пък един умник ритуално си избърса едикакво си с картичката, ами гадно. Насила нищо не трябва да става

# 2
  • Мнения: 412
Съгласна съм с всичко, казано  Peace...особено тази отживелица с големите софри на работа  Rolling Eyes
Но пък много обичам да участвам в измислянето на пожелания, надписи на картички... поздравления - не проформа, а лични  специално измислени за човека думички  Heart Eyes

# 3
  • Кори Селести
  • Мнения: 5 538
Ами...празниците се честитят на хората, които ги празнуват:)
По тази логика, не би трябвало да честитим празници на непознати.
Има обаче една уловка - официалните празници... Прието е, че те се празнуват от всички, но това далеч не е така.
В този случай, според мен, човек дори да не чуства официалния празник близък е редно да отговори учтиво, без да се прави на ощипана мома. Съответно, този който е честитил не бива да се обижда ако не му се отговори както очаква, а да приеме че има хора, които не празнуват.

Аз съм един такъв пример  bowuu
Не обичам да ми се честитят религиозни празници, защото не ги празнувам, но когато се случи гледам да не рипам до тавана.
Позволявам си хапливи реплики само към познати, които са наясно с това, че не празнувам и все пак ми честитят...не пък обикновено не ми се връзват и всичко е ОК:)

Рождени дни и подобни празнувам с когото ми е приятно, независимо какъв е...колега..приятел...бегъл познат...няма значение.

# 4
  • Мнения: 42
Отново опираме до различните хора и възпитание. Напълно съм съгласна, че въпросната учителка изобщо не е била за учителка. Не е важно тя как приема празника, а не е оценила как няколко деца са се опитали по някакъв мил начин да покажат как са я възприели. Не ми пречи да честитя и на непознат празника му. Странно ми е ако някой не го приеме добре. Обичам да виждам усмихнати очи и нищо не ми пречи даже на непознат по някакъв начин да го накарам да се усмихне. Тук никой не познавам в този форум, но плача на разкази, смея се на вицове, ядосвам се на проблеми. Всичко е до това как е скроен човек. Няма лошо нито в осми март, нито в Свети Валентин - усмихне ли се човек, насълзят ли му се очите - това е достатъчно!

# 5
  • Мнения: 1 629
Обичам всички празници и честитя наред. Странно ми е да се обиждаш от нечия честитка, освен ако не си ислямски фундаменталист, поздравен с рожденият ден на президента Буш.

# 6
  • Варна
  • Мнения: 2 171
Обичам всички празници и честитя наред. Странно ми е да се обиждаш от нечия честитка, освен ако не си ислямски фундаменталист, поздравен с рожденият ден на президента Буш.

Споделям мнението Grinning!

# 7
  • Мнения: 5 622

 Моят мъж не ходи на техните банкети, понеже те ходят само мъже, без жените си. Съответно той иска да е с мен и предпочита да не отиде, от колкото да ходи сам.

Всичко си празнуваме семейно. Ако се празнува с колеги/приятели, то сме двамата. Така никой не се чувства пренебрегнат  Peace

Иначе разбира се, че всеки се радва да получи честитка по повод някакъв празник  Wink

# 8
  • Мнения: 1 462
В 8-ми клас една отновите учителки бързо стана любимка на класа и решихме по случай 8-ми март да я изненадаме. Купихме букет и красива ваза и ги подредихме на бюрото й, написахме пожеланияна дъската, но изненадани останахме ние. Госпожата влезе, разфуча се, развика се - били сме я унижавали; една жена била жена всеки ден, а не един път в годината; за каква сме я мислили  Shocked и т.н.
На мен ми се струва, че въпросната не е била жена нито един ден в годината.

# 9
  • Sofia
  • Мнения: 4 562
Аз имам неприятен спомен с една колежка, рускиня, която отказа да приеме мартеница с репликата, че това било езически празник и тя не го принавала...И то отправена към един страшно мил възрастен колега, който остана като попарен, горкия, с ръка във въздуха.

# 10
  • Мнения: 465
Обичам всички празници, празнувам ги с мъжа винаги когато можем

Общи условия

Активация на акаунт