"Мамо, какво означава да имаш семейство?"

  • 1 927
  • 3
  •   1
Отговори
  • София
  • Мнения: 533
Момичета, обещала бях на някои от вас да напиша някои неща за децата, които са осиновени на по-късна възраст, тъй като при тях ситуацията е по-специфична. Сега пускам това, скоро ще пусна още неща. Дано да съм ви полезна Simple Smile

Мамо, какво означава „да имаш семейство”?

Обикновено малките деца сами изработват представи за това какво означава „да имаш семейство” – още преди да са чули тази думичка от детските книжки. Представата, която те са формирали, може да е много по-различна от това, за което са им чели в книжките или са им разказвали в детската градина или в дома, в който са били преди да попаднат при осиновителите си. Децата, които поради някакви обстоятелства, са преживели разстройство на привързаността или някаква травма, имат по-различни разбирания за семейството.

Ваня, 13-годишна, споделя: „Социалната работничка от дома ми каза, че това ще е моето семейство. Аз обаче не можех да повярвам. Не можех да повярвам, че най-накрая и аз ще имам семейство. Трябваха ми четири години, за да повярвам, че наистина ще бъда с мама до края на живота си. Родила съм се в интензивно отделение и веднага съм била подложена на терапия, която е продължила три месеца – тъй като са ме лекували от хероинова зависимост, майка ми е била наркоманка. По-късно съм била осиновена, но са ме разсиновили – защото в новия дом съм била жертва на насилие. Разсиновиха ме и трябваше отново да ме осиновят. И ето, попаднах в дома на сегашните ми осиновители, но не можех и не можех да повярвам, че това ще е завинаги. Страхувах се, че отново ще ме разсиновят. Бях загубила не една, а две майки – биологичната ми майка и първата ми осиновителка. Не можех да се отърва от усещането, че ще продължавам да губя майките си. Бях трудно дете и си мислех, че проблемът е в мен и затова ме изоставят отново и отново. Сега вече знам, че съм била трудно дете, само защото съм попаднала в семейство, в което съм била жертва на насилие. Поведението ми е било реакция на насилието, което съм преживяла. Сега, знаейки всичко това, ми е по-лесно да повярвам в себе си, както и да съм вътрешно убедена, че и аз заслужавам да имам семейство.”

Много често децата, осиновени на по-късна възраст, са преживели многократни раздели. Възможно е да са били осиновявани от няколко семейства, да са били взимани и връщани в дома, да са били в няколко приемни семейства. Именно поради тази причина те имат нужда да бъдат уверявани отново и отново в постоянството и сигурността на семейството на своите осиновители. 

Друго предизвикателство спрямо постоянството на семейството е страхът на детето, че родителите му може да умрат или да го изоставят. Този страх е свързан със загубите, които детето е преживяло до този момент в живота си. На около 5 години повечето деца вярват, че когато си говорят за нещо, то след това може да се случи. Ако детето ви например ви каже, че се страхува, че може да се разболеете от лоша болест, един от начините, по които можете да го успокоите, е като му покажете медициснките документи около осиновяването, вкоито пише, че сте здрави. Децата се впечатляват от такива неща.

Някои деца се страхуват от това, че лоши хора могат да убият родителите им. Този страх може да бъде овладян по различни начини, например, ако семейството има куче, лаят на кучето би могло да е добра защита. Родител на осиновено дете успял да го убеди, че вкъщи имат „птичка-пазител”. Преди осиновяването, в стаята на детето са влизали непознати хора – те не са го нападали, но споменът от нахлуването на непознати сега се проектира върху майката. Сънят на детето се подобри, когато то повярва, че канарчето е нащрек и пази всички вкъщи. Понякога страхът от „лошите” може да бъде сигнал за преживяна травма – в такъв случай е добре детето да бъде подложено на терапия.

Много често срещан проблем при осиновените деца е темата за контрола и упражняването на власт под каквато и да е форма. Децата, които в миналото си са преживели домашно насилие или са били насилвани по какъвто и да е начин (за съжаление често срещано явление по домовете), приравняват силата и контрола с агресията, наказанието, доминирането.  Ако повечето възрастни, с които те са общували до момента, са упражнявали сила и контрол над тях, те не могат да повярват, че в новото им семейство силата и контролът не означават бой и наказание.затова много често, те отказват да се подчинят на родителите си, като по този начин се опитват да се защитят. Неподчинението може да е свързано с всякакви дребни неща от ежедневието – да си разхвърлят нарочно игракчите, да отказват да ядат, да не искат да си измият зъбите и т.н. друг често срещан вариант е детето да наранява другите – така то се стреми да вземе контрола в собствените си ръце.

Какво могат да направят родителите? Вместо да се опитвате да коригирате поведението на детето, по-добре обяснявайте на детето какво означава да имаш семейство – постоянно и истинско. Обяснявайте на детски език, с прости изречения, които детето да разбира. Например: „Родителите се грижат за сигурността на семейството.”, „Родителите се грижат за храната в семейството”, „Родителите помагат на децата си, когато те се страхуват”, „Родителите не нараняват децата си”, „Родителите задават правила на децата си и им обясняват какво е справедливо и какво не, кое е добро и кое лошо”.

Добра идея е да направите постер, на който да напишете с цветни маркери каква е ролята на всеки един от семейството. С течение на времето, децата могат да добавят нови роли или картинки върху постера. Например ако детето отново се държи предизивкателно с цел да провери дали правейки това, ще провокира родителят да го удари, може да му кажете да отиде и да погледа за 10 минути постера. След това можете да предразположите детето да говори – да ви каже с какво вашия дом е по-различен от мястото, където е било преди, да помисли върху това, което е провокирало реакцията му. Или ако детето започне да проявява страх към бащата, можете да отидете заедно до постера и да му припомните какви са ролите на бащата в семейството.

Добрите семейства непрекъснато усъвършенстват наичните, по които членовете на семейството да се чувстват удовлетворени в потребностите си. Да научиш детето си да дава е основно умение във всяко едно семейство. Децата, чиито основни потребности от храна, внимание и любов не са били задоволени, често искат да притежават всичко на всяка цена – изяждат целата храна и искат още, често си скриват храна на някое тайно местенце, искат всички играчки и т.н. Понякога дори да минат години, в които родителите задоволяват и презадоволяват всички тези потребности на детето, то отново може да се чувства ощетено и губещо, ако го накарат да даде играчката например.

В подобна ситуация родителите могат да започнат да обясняват на детето си какво значи „да имаш достатъчно”. След дълги разговори, прегръдки и целувки, родителите може да попитат детето дали се чувства обичано или дали чувства, че получава достатъчно любов. Понякога децата казват „да”. Тогава родителят може да продължи: „Можеш ли да задържиш в себе си това чувство?” Детето може да се упражнява да чувства това чувство. Ако след прегръдките и целувките, детето каже, че не се чувства обичано, следват още прегръдки и целувкиако и след тях детето каже, че се чувства непобичано, поговорете отново за чувствата му. Много деца споделят, че не чувстват нищо – поговорете за тази празнота, понякога се оказва, че зад нея се крие не толкова потребност от още любов и внимание, а тъга или мъка. Децата са по-склонни да говорят за тъгата си с родителите, когато видят, че допълнителното внимание, което те им дават, не облекчава болката им.

Последна редакция: вт, 11 юли 2006, 23:40 от Tea_

# 1
  • Мнения: 256
  bouquet  bouquet  bouquet, за теб, Теа!

# 2
  • София
  • Мнения: 1 095
Съгласна съм с написаното от Тея, въпреки че моите деца не бяха толкова голями и нямаха изградени представи за семейството.

 #Crazy Това с  акта на разсиновяването - хич не го разбирам. Но факта си е факт.  #Crazy Съществувал е винаги като възможност, вероятно ще съществува и занапред. А както май се прави сега (вземаш детето, без да си осъществил контакт, без да си сигурен, че се харесвате, само по силата на компютърна засечка) може би това ще се задълбочи и ще има повече актове на разсиновявания.

Само две думи да допълня към казаното от Тея. По повод "даването"
Цитат
Да научиш детето си да дава е основно умение във всяко едно семейство. Децата, чиито основни потребности от храна, внимание и любов не са били задоволени, често искат да притежават всичко на всяка цена – изяждат целата храна и искат още, често си скриват храна на някое тайно местенце, искат всички играчки и т.н. Понякога дори да минат години, в които родителите задоволяват и презадоволяват всички тези потребности на детето, то отново може да се чувства ощетено и губещо, ако го накарат да даде играчката например.

Дори да се научи да дава и да го прави винаги, когато не мисли, когато действува инстинктивно, ще продължи да прибира "хубавото нещо", ще продължи да стиска коричката хляб, чашата с напитка, лъжицата в ръката и ..... докато не се усети и не започне за мисли.
Нека се знае това, за да не се травмират родителите и да мислят, че не са успяли.  Rolling Eyes Жалко, че няма гумичка с която да изтрием миналото.

# 3
  • Мнения: 2 584
горките деца какво ли трябва да преживеят преди да намерят своето семейство, преди 2г. имаше инициатива да се вземе дете от дом за коледа и нова година, много исках да вземем едно детенце ( аз съм малко импулсивна) но съпруга ми беше против, не защото не харесва децата а защото после ще му е много трудно на това дете, след домашна обстановка да се върна в дома, и беше прав че е много жестоко спрямо тези дечица, като се замислих видях че е прав ( той също е осиновен и му е много мъчно за децата)

Общи условия

Активация на акаунт