По принцип е разумен, практичен, здравомислещ. След няколко дни ще правим кръщенка на малката дъщеря, но този път настоявах да е при моите родители и роднини (които виждаме 1 път годишно, живеем на майната си), защото не исках за пореден път празникът да се състои от мен, него и мама му. Та по принцип нямаше възражения, но след като разбра, че племенницата и зет ми ще присъстват, издивя. Ама буквално. Уж разумният ми не съвсем мъж (нямаме брак) започна да бълва едни глупости, че едва ли не щяли да дойдат нарочно, за да му пречат да се чувства добре, да му провалят празника и тем подобни простотии. И така е от два дни, не му минава. Не мога да си обясня откъде му дойде. Със сестра ми и семейството й се виждаме 2 пъти годишно, а като го слушах излезе, че едва ли не като станат сутрин, докато си пият кафето, си мислят как да му направят напук????? То бива, бива идиотизъм, ама чак пък толкова!!!!!!!!! Просто съм в шок, защото до момента (за 5 години) не е имало такива изблици. Преди малко тръгна за работа и до последно поставяше под въпрос дали да дойде и да присъства на кръщенката на дъщеря си, след като щял да се дразни ???? Изобщо липсва връзка с главния мозък. Досега не бяхме имали такива идиотски разговори, но май все някога им идва времето. Обясних се с него, казах му каквото мисля, но това, което ме тревожи е, че явно го взема доста навътре. Казвам ви, останах като гръмната. Той е израснал без роднини (майка му, баща му и той са все по едно дете) и предполагам, че просто не е свикнал на такива събирания, но чак пък толкова остра реакция... и то при положение, че ще стоим там 3 дни и след това няма да ги видим една година... Направо не знам какво да мисля, последното що годе разумно обяснение е, че сигурно влиза в критическа (41 г.) и затова издивява. Някакъв опит?????? Някакви идеи откъде тези пубертетски настроения???? И без това ми казаха, че голямата дъщеря кара бебешки пубертет, скоро и малката ще влезе в него, ако и баща им е в критическа, аз направо да се изнасям