Отношението/влиянието на приятелчетата...

  • 438
  • 2
  •   1
Отговори
  • Мнения: 769
Става въпрос за племенницата ми(4,8г)м - много добро, лъчезарно и послушно дете (единствено за сега). Сестра ми с много желание и търпение я възпитава и учи на какво ли не. Племенницата ми вече срича, смята до 10, знае към 50 думи на английски.. просто му е интересно на детето, никой не го насилва. По стечение на обстоятелствата в блока им има 2 други момиченца, с които племенницата ми играе - на площадката или в някое от децата. Другите две момичеца са съответно на 5,5 и 7,5 години, тоест по-големи са от нея. Сестра ми често ги събира у тях да играят, учи племеницата ми да споделя играчките си, храната и т.н. и общо взето детето възприема, макар да е единствено в семейството. Племенницата ми обикновено иска да играе с тези момиченца и пита за тях. Проблемите обаче са следните:
Едното момиченце (5,5г) е много агресивно, под влияние на по-голям брат - хапи се, удря, сърди се, чупи играчки, иска да се налага има малки проблеми с говоренето и т.н...
Другото, макар в първи клас, също срича и хич не му се учи (с много увещания си пише домашните), но по-важно че има много развито въоображение - иска да си играе на вампири, гробници, филми с ужаси...!?! когато се съберат двете по-големи деца, игнорират племенницата ми като най-малка (пък е и дребничка) и си приказват/играят/споделят, много често с ирачките на нашето.. Днес например са били на разходка племенницата ми и момичето (7,5г.). Били са се разбрали, да отидат да ираят у тях, малко преди да се приберат момичето (скимнало и нещо)  казало, че не иска племенницата ми да и ходи на гости. Искам да допълня, че много пъти на площадката се е излизало с няколко играчки на племенницата ми, за да има и другите с какво да си играят, сестра ми винаги купува слодоледи, вафли, сокчета и т.н. за трите деца. Та днес след тази случка, сестра ми се чудела как да обясни на племенницата ми, защо няма да ходи на гости в другото дете (майката не е реагирала). На кратко - племенницата ми е в ситуацията, да няма много деца на нейната възраст в блока, а тези 2 с които най-често играе често я пренебрегват и изолират.

След случки като днешната сестра ми избягва да ги събира известно време, защото и на нея и кипва от отношението на другите деца, но нашето си мисли че го наказват, а не че го предпазват!!!

На няколко пъти аз лично кипвам, защото съм присъствала на случките, нашето дете не разбира отношението на другите. Мисли си, че нещо лошо е направила или е сгришила, разтройва се, дори плачи...

А тя е прекрасно дете, няма инати, няма лиготии.. но другите две по-големи деца са и 'пътеводна светлина'... Много пъти се е случвало да и кажат някоя измислица, кято тя със зигурност знае че не е истина, но те не и вярват!  (Пример:Едното дете казва, че е виждало вампири, нашето казва че вампири не съществуват), аз лично няколко пъти вече виждам да и чупят нарочно играчките и им се скарах.
Без да имам претенции, че съм описала изчерпателно въпроса искам да попитам за вашите мнения.... какво правите в подобни ситуации..

Последна редакция: вт, 04 юли 2006, 21:57 от Dindin

# 1
  • Мнения: 7 831
Aз избягвам да се меся в отношенията на сина ми с приятелчетата му. В крайна сметка децата трябва да се научат да се справят сами със себеподобните си. А когато се наложи да се намеся назовавам нещата с истинските им имена, не се стремя да го заблуждавам или да смекчавам действителността.
В създалата се ситуация аз бих обяснила, че приятелчето е без настроение и не иска точно сега гости. Иначе бих обяснила в прав текст какво не харесвам в държанието на другите деца и защо не искам да се виждат известно време. Изобщо племенницата ти не е чак толкова малка, че да не разбира и да се чудите как да и обясните нещата, просто и ги кажете. И ако бях на мястото на сестра ти бих записала детето на градина  Wink Peace , щом му се общува с деца може би е време да се поотдели от мама  Simple Smile.

# 2
  • Пловдив
  • Мнения: 2 141
Много е сложно това с приятелите. И аз вчера пусках подобна тема. Не знам аз досега дали съм одобрила повече от едно-две приятелчета на дъщеря ми. Забелязвам, че колкото е по-малко детето, толкова по-силно и жадно се привързва към приятелчетата си. Толкова е отворено, всеотдайно и добронамерено, че е готово на безумни жертви, за да запази приятелството си. Дори и да е явен опита да бъде използвано или отхвърлено. Това съм забелязала не само с моите деца. Тогава е много трудно да преглътнем това, което виждаме, че се случва. Аз съм в подобна ситуация сега. Но моята дъщеря е по-голяма и вече се осъзнава и не е толкова наивна. Забелязва кога някой се опитва да я използва. Но преди, когато беше по-малка и е имало случаи да се почувства изоставена, отхвърлена и използвана съм й обяснявала и говорила, говорила, говорила... Това помага. В известна степен. Сега се опитвам да не се намесвам, но преди много често ми се е налагало да й обяснявам защо някой идва в къщи и почти не я поглежда, а просто се наслаждава на играчките й примерно.

Но е безкрайно трудно за нас родителите, защото е добре не да се заклеймяват другите деца, а да успееш да обясниш постъпките им и да посочиш минусите, без да нарушиш или сринеш "имиджа" им в очите на твоете дете. Поне аз така се опитвам. Анализирам постъпките, а не децата, за да е по-малко огорчено моето. И после постепенно, с течение на времето и полека се стремя да огранича контакта с тези, а да й предоставя възможност за контакт с други деца.

Общи условия

Активация на акаунт