Еднакво ли обичате децата си?

  • 3 222
  • 55
  •   1
Отговори
  • София
  • Мнения: 7 097
Какво биха отговорили родителите на две или повече деца? Дали с еднаква сила и по един и същ начин се обичат децата в едно семейство? Или пък силата е еднаква, но начинът различен - споделете!
Сега се сещам как кръстницата ми не криеше слабостта си към по-малката си дъщеря и няма да забравя следната случка - аз и двете й дъщери се бяхме заиграли в един двор и кръстницата ми, след безрезултатно издирване казала на майка ми:"Поне малката да беше тук!"...

# 1
  • Мнения: 4 665
Имам само едно дете, може би някой ден ще имам и друго, но определон съм си задавала този въпрос. Сигурно е нормално децата да се обичат по един и същи начин...поне така биха казала 99% от майките, но аз за себе си съм убедена, че по-голямото ми дете винаги ще го обичам по по-особен начин... Пфуууу, чак ми става гадно, че пиша такива неща, но немога да си кривя душата.

# 2
  • Мнения: 1 278
Не мога да отговоря еднозначно на този въпрос. Просто любовта не може да се мери и сравнява според мен. Или обичаш някого или не.

Но мога да кажа, че и тримата са еднакво важни за мен, макар и по различен начин. 
У всекиго ценя различни неща, съответно всеки ме дразни с различни неща, и най-вече всеки ме учи на различни неща.

# 3
  • Мнения: 3 491
Или пък силата е еднаква, но начинът различен - споделете!
Нещо такова, но не мога да определя различието в начина. Знам обаче, че истински се наслаждавам на различието им като индивидуалности, в някои отношения са направо противоположни.

# 4
  • Мнения: 11 607
Имам само едно дете, може би някой ден ще имам и друго, но определон съм си задавала този въпрос. Сигурно е нормално децата да се обичат по един и същи начин...поне така биха казала 99% от майките, но аз за себе си съм убедена, че по-голямото ми дете винаги ще го обичам по по-особен начин... Пфуууу, чак ми става гадно, че пиша такива неща, но немога да си кривя душата.

Не знам защо,но аз не съм на това мнение - че по-голямото дете се обича по по особен начин! Защото аз същото нещо съм го преживяла и аз си задавах подобни въпроси,но да знаете - лека полека нещата си идват на мястото си! Всяко дете ти дава нещо различно и затова ти си различен към това дете. Всеки се приспособява по специфичен начин към различните ситуации и хора в живота! Децата се обичат еднакво силно и за всяко боли и аз не мога да си представя как ще си деля децата - нали все са си мои!!!!!! Но на всяко дете се дава нещо различно,защото всяко е различно! Но да не се лъжем има и случаи ,в който умишлено или не - всеки си показва пристрастията към някое дете,особено това много е изразено при бабите и дядовците!

Казвали са ми за случаи,в които бабите и дядовците са държали на детето,което е кръстено на тяхната страна - няма да скрия,че баща ми попада в подобна класация и сме се карали за това! Аз по някакъв начин съм била предпочитано дете и съм страдала много за брат си,който по не беше толериран от баща ми напр. И майка за да компенсира това нещо - държеше на брат ми и така - майка за сина си,аз към баща си и става - ГАДНО! Най-вече за децата и ето от тук - роднинска нетърпимост за цял живот между братя,сестри и т.н.

С много мъдрост и търпение вярвам,че всеки зрял и умен човек ще обича своите деца с еднаква сила,но по различен начин! Фаворизирането в която и да е област в живота не води до нищо добро - поне така мисля - за останалите! Винаги ще има недоволни! А е убийствено и неразумно това да става спрямо собствените ти деца! Направо е ужасно!

# 5
  • с/у ОколоМръсТното
  • Мнения: 19 148
С еднаква сила ги обичам, но малкия го глезя много  ooooh!

# 6
  • Мнения: 7 362
                   Мисля,че родителите обичат децата си еднакво,НО има една малка подробност,трудно уловима ,но съществена.В дадени моменти се случва да треперят и да обгрижват едното повече напр.защото е боледувало повече като малко и треперенето остава за цял живот,в друг случай защото някой иска непреманно син,друг -пък дъщеря и се хващат едни нюанси,които не изчезват цял живот.Това разбира се не значи ,че не обичат другото си дете.Просто те са уверени,че то се справя само и няма нужда от помощ,а другото постоянно е контролирано.От страни изглежда,че е любимото ,обичано дете,но в същност то е детето с по-лабилна психика,с постоянния контрол и надзор.То е ощетено от прекалената грижа.Много често не е способно без помощта на мама и тате да направи нещо дори като голямо.Да не коментирам като се ожени или омъжи какви реакции предизвиква в семейството.Ако е мъжа ти и мама е все около него и идва да го контролира. Mr. GreenХайде,да не задълбавам,че сменям вече темата,но и това е резултат от категорията "любимо" дете.
               А за бабите и децата ,и за това кой чие име носи не ми се говориииии. #Cussing outМалката ми щерка е на свекър ми и какво:На бала й я объркаха с кака й . smile3512 smile3512 smile3512Толкова я бяха виждали.Да определяш отношението си към внуците само по името,което носят си е пълна простотия. #Cussing out

# 7
  • Мнения: 3 367
..не знам как се мери и категоризира "оби1ане" и не мога да отговоря на въпроса..
оби1ам ги като отделни хора ,всеки с неговата си индивидуалност;имат разли1ни потебности,затова съм против "да правим вси1ко еднакво за двете деца 1е да не си помисли едното 1е е пренебрегрнато"

# 8
  • Там където е семейството ми
  • Мнения: 2 510
Имам две деца,и двете си дечица обичам еднакво.Не правя разлика никаква.

# 9
  • Мнения: 1 180
Преди време една приятелка с едно дете ми беше задала този въпрос и аз много се изумих! Не мога да си представя, че можеш да обичаш едното си дете повече - просто ги обичам до припадък, но по различен начин! И понеже от 20 дена не съм ги виждала, направо се разтрепервам, като си представя как ще ги нагушкам след 3-4 дена!!! Може би някои се объркват от различното отношение - не можеш да се отнасяш еднакво към 10 годишен батко и към 2-годишно пухкавче /поне нашия батко не ми позволява разни "лиготии" пред хората/. Не знам, доста е сложно.... знам, че ги обичам безкрайно много и двамата!!!

# 10
  • Мнения: 306
Уф,много ми стана мъчно!Ние имаме едно дете,някой ден може и още дечица да си имаме-и аз съм си мислила за това...Но все си мисля,че тази обич няма как да се слага на кантар,за мен вероятно ще е като тази към родителите ми-по различен начин,но ЕДНАКВО СИЛНО!Аз...като малка обвинявах моите родители,че не ме обичат,че съм черната овца в семейството... CryА сега разбирам,че е било грешка,чак ме е срам!Децата понякога са доста жестоки!Дъщеря ми е още малка,но ако ми каже така много ще ми е мъчно,но определено ще направя всичко възможно да не се случи! Praynig

# 11
  • Мнения: 35 892
еднакво силно, по различен начин Simple Smile

# 12
  • Ямбол
  • Мнения: 28 236
Този въпрос си го задавах, когато бях бременна с второто. Питах се как ще мога да я обичм толкова много. Дори първите дни след раждането, все още не чувствах толкова силна привързаност, както е с първото. После обаче нещата се наместиха. Заради различните им възрасти си ги обичм по много и различно. Всяко е по свой си начин очарователно и печели любовта ми без граница.

# 13
  • Bristol
  • Мнения: 9 355
Този въпрос се задава само от хора, които имат едно дете  Laughing
naty, да не планирате второ Wink

Последна редакция: ср, 05 юли 2006, 02:31 от м_е_р_и

# 14
  • София
  • Мнения: 6 768
И аз се терзая дали ще ги обичам еднакво.... Confused

Общи условия

Активация на акаунт