искам да разкажа и моята история. Незнам защо, но се надяам поне малко да ми олекне. На 11 май /най-черната дата в моя живот/ ми се наложи да прежия предизвикан аборт. Бяха ми изтекли водите в началото на 6-я месец и лекарите не даваха никакви шансове дори и да задържим до 7-я месец за раждане на живо и здраво дете.
А бяхме толкова щастливи................ двете чертички се показаха точно на коледа и реших че явно господ ми помага толкова много исках да имам бебче. Всчико вървеше добре до 4-я месец тогава се почна: контракции, кръвоизлив, точно тогава и ми излязоха резулатите от БХС които дадоха висок риск от Спина бифида /въпреки че бях пила фолиева кисилна/. По спешност ме прие Мазнейкова, защото знаете при нея записването е с месец напред, тя каза спина бифида няма, но има като че ли одебеляване на червата което значело незнам си какаъв синдром. УЖАС. Нестига че трябваше да съм спокойна за да спре кървенето ами и незнаех дали моето бебе не е болно. Препоръката и беше - АМНИОЦИНТЕЗА след спиране на кръвотечението. Минаха 8 дълги дни. Тогава ми направиха и препоръчаната процедурата. и започнах да чакам, чаках чаках излязоха и резултатите, на бебето нищо му няма, отивам на преглед в Шейново и лекаря казва - има според мен удебеляване на чеврата, аз му казвам че и Мазнейкова ми е казала това а той: аз съм учник на Мазнейкова виждам ги тия работи. Казвам му че е излязла амниоцинтезата която е ОК, а той ми то за това можело и да не ми били пуснали изследвания, а вече е късно. Полудях. Незнах какво да правя и тогава след няколко дни ми изтекоха водите. Диагнозата на моята лекарка беше: Ми Мария не му е било писано пък като излезе хистологичното изследване ще видим какво не му е било наред. Влязох в Шейново да ми предизвикат аборт ревейки непрестанно. Даваха ми някакви лекарства които дори не благоволиха да ми кажат какви са. И тогава във 4 през ноща ми започнаха болките. Акушерката каза: Ние тука се радваме жените като ги боли и не ми даде никакви обезболяващи. Към 5 ме прегледа и лекар който каза: Ми ще се мъчи и толкоз. Точно след неговия преглед получих разкритие явно, бях сигурна че бебето излиза, усещах го, акушерката каза не може да бъде лекаря каза да ти включа система за предизвикване на раждането, наложи се самоинициативно да се съблека и да се кача на масата за да види тя че бебето наистина излиза. Болеше ужасно просто ..........., може би мамите които са раждали без упойка ще ме разберат. Упоиха ма чак накрая за кюртажа. Изписаха ме 5 часа след това, аз и неисках да стоя там. Само след седмица се наложи нов кюртаж - някой си беше оставил ръцете.
И ето ме сега, излязоха хистологичните изследвания - без вътрешни и външни малформации. На въпросите ми защо така стана, отговрът е: Случва се.
Явно че се случва, защото не съм първата, няма да съм и последната но................ винаги ще остане у мен съмнението че някой не си свърши работата както трябва.