Незнам да плача ли или да крещя с пълно гърло.А може би аз искам много невиждайки реално ситуацията?!Или купищата проблеми събрали ми се напоследък изкривяват реалността ми?Незнам.....
Накратко вече ми омръзна да бъда и мъжа и жената в нашата къща.
Сега,когато имаме нужда от помощ /някои да гледа поне за малко децата-няма кой/.Свеки си взима отпуск само за ексурзия или да си изчисти етажа.Но ака бъде помолена след работа поне за час да оставя малката не може уморена е.В нас мирише на лакове бои и пр. но ние спим горе/на нашия етаж/,за да не изцапаме неиния.Мъжо не иска нищо да и каже той винаги е пас.Целият безпорядък се очаква да бъде оправян от мен в комбинация с гледане на децата,агажиране на майстори избор на дребни детайли по обзавеждането и пр.
Исках само да споделя ,съжалявам за дългия и объркан постинг.