Синът ми е на 1,10месеца и е много стиснат. Много обича да си играе с деца и непрекъснато ги търси но не дава нито една играчка от неговите. Ако някой му вземе нещо почва да реве, да се тръшка и дори посяга да се бие. В такива моменти незнам какво да правя. Говоря му с добро и му обяснявам, понякога го наказвам/събираме играчките и го прибирам сам у нас/ дори съм го удряла. Много често другите майки ми казват, че така съм го възпитала/никога не съм поощрявала това му поведение/. Какво да направя, как да му обясня. Вие какво бихте направили
- Публикувана: 25 юни 2006, 10:37 ч.
- Последно мнение: 27 юни 2006, 15:24 ч.
Как да го науча да дава
Това е по -скоро инстинкт, повечето деца не си дават нещата, моята и тя така прави, ами като недава -недава, а това за репликите на другите майки, че така си го възпитавала няма да коментирам въобще - тъпо е, все едно всички останали деца си раздават играчките само твоето -не.
Още е малък, ще поотрасне и тогава обясненията, че така небива -ще ги възприеме, според мен още неосъзнава, че за да си играе с другите деца, трябва да споделя вещите си с тях.
Още е малък, ще поотрасне и тогава обясненията, че така небива -ще ги възприеме, според мен още неосъзнава, че за да си играе с другите деца, трябва да споделя вещите си с тях.
Какво да му възпитаваш - то е бебе на година и десет месеца, тепърва ще го учиш, просто си е такъв, като моя мъж, нищо негово не можеш да пипнеш. 
Добре, че малкия не е като него.
Аз не съм специалист, но си мисля, че бих направила следното:
1. Не бих обръщала толкова внимание на поведението, за да не го приема и той за много важно.
2.Бих го водила и мешала с възможно най-много деца и играчки и лека полека нещата ще се променят. Имай търпение.
И не наблягай толкова на собственическите чувства, избягвай да казваш това е твое, това е на мама, това на някой. Нека приеме за малко, че всичко е общо.
Пък като излезете, лекичко при някое момиченце да се завърти и ще кажеш "айде, маме, нали си кавалер и джентълмен, дай на дамата", после пък някое момченце "нали сте си приятелчета, ето ще си играете заедно" и тн.т. според ситуацията. И аз преди виждах наченки, че нашия не иска да дели обаче така го лекувахме със свекървата, малко по малко с приказки и на този етап нямам проблеми.
Особено пък към момичетата е научен, дама ли е, трябва да отстъпи, желязно правило.
Сестра ми му подари чисто ново колело, а неговото от братовчед му едно очукано и старо, обаче си е свикнал с него. Новото не иска да го види, аз пукам от яд. Излизаме само с новото, другите дечица като го видят нали е чуждо, веднага се нахвърлят, казвам си, айде поне малко ще се убеди, че е хубаво. Няма, братче. Радва им се, че си играят, но не го поглежда. И така се отказах, сега е навън със старото.
Добре, че малкия не е като него.Аз не съм специалист, но си мисля, че бих направила следното:
1. Не бих обръщала толкова внимание на поведението, за да не го приема и той за много важно.
2.Бих го водила и мешала с възможно най-много деца и играчки и лека полека нещата ще се променят. Имай търпение.
И не наблягай толкова на собственическите чувства, избягвай да казваш това е твое, това е на мама, това на някой. Нека приеме за малко, че всичко е общо.
Пък като излезете, лекичко при някое момиченце да се завърти и ще кажеш "айде, маме, нали си кавалер и джентълмен, дай на дамата", после пък някое момченце "нали сте си приятелчета, ето ще си играете заедно" и тн.т. според ситуацията. И аз преди виждах наченки, че нашия не иска да дели обаче така го лекувахме със свекървата, малко по малко с приказки и на този етап нямам проблеми.
Особено пък към момичетата е научен, дама ли е, трябва да отстъпи, желязно правило.
Сестра ми му подари чисто ново колело, а неговото от братовчед му едно очукано и старо, обаче си е свикнал с него. Новото не иска да го види, аз пукам от яд. Излизаме само с новото, другите дечица като го видят нали е чуждо, веднага се нахвърлят, казвам си, айде поне малко ще се убеди, че е хубаво. Няма, братче. Радва им се, че си играят, но не го поглежда. И така се отказах, сега е навън със старото.
При нас подейства системното напомняне, че играчката си е нейна дори в чужди ръце, другото дете ще я погледа, ще си поиграе и ще я остави, а тя през цялото време си е нейна. Всичко това казано, със спокойствие, без грам каране, сякаш просто разясняваш ситуацията, без излишни емоции.
Аз имах същия проблем с моя син,но мисля че не бива да го насилваш да си дава играчките щом това го разстройва.Още е много малък да разбере.Аз за разлика от теб срещах разбиране от другите майки и предварително се уговаряхме с какви играчки да излизаме,но пак ставаха разправий.Опитвах и с размяна на играчките,но и това не винаги помагаше.Идва един момент в който сами осъзнават,че за да вземе чуждата играчка,трябва да даде своята,като разбира се не съм спирала да обяснявам,че не бива така.
Моя син вече е на 5 год.и пак понякога се проявява чувството му за собственост,но явно защото вече е голям и се опитва да се измъква с мен от ситуацията и пита може ли да си даде играчката,но винаги му казвам той да прецени.
Така че въоръжи се с търпение,децата се променят и този период ще отмине.
Моя син вече е на 5 год.и пак понякога се проявява чувството му за собственост,но явно защото вече е голям и се опитва да се измъква с мен от ситуацията и пита може ли да си даде играчката,но винаги му казвам той да прецени.
Така че въоръжи се с търпение,децата се променят и този период ще отмине.
е, глупости сега - така си го възпитавала! много обичам такива изказваниия! то и аз Ния я възпитавах да хапе децата, та знам за какво говориш...просто ти е малко детенцето...не се притеснявай...в този период думите и обясненията много не вървят - децата се учат като копират мама, тати, другите деца. ти си му говори, но не очаквай чудеса 
ще мине и този период 
ще мине и този период 
Рони е на 2г. и 1м. и също е в този период - не дава никой да и докосне играчките, а се опитва да вземе и на другите деца 
. Дразни ме когато нейната лопатка и кофичка си стоят на земята неизползвани, тя е завзела нечии други, но не дай си боже някое детенце да вземе нейните - отива и директно ги дърпа, даже се бие 
....аз гледам да не се намесвам много-много, но понякога се налага да въдворявам ред 
.....силно се надявам това да е период, пък и бях чела някъде, че до 3 гоишна възраст децата не умеят истински да си играят заедно.
. Дразни ме когато нейната лопатка и кофичка си стоят на земята неизползвани, тя е завзела нечии други, но не дай си боже някое детенце да вземе нейните - отива и директно ги дърпа, даже се бие ....аз гледам да не се намесвам много-много, но понякога се налага да въдворявам ред .....силно се надявам това да е период, пък и бях чела някъде, че до 3 гоишна възраст децата не умеят истински да си играят заедно.
Ще го научиш с търпение - още е мъничък и не може да осъзнае какво е това да дели нещо свое с другите. Насърчавай го да дава не само играчките си . С моят син постъпвахме по този начин: ако хапва нещо, ние си искаме или го карам да почерпи и другите и така той свикна сам да предлага .
И Нели спада към тази група
Преди изобще не даваше. Сега май перидът започна да преминава, но в началото беше ужас на моменти. Дори количката не даваше да й пипат. От около месец насамм дава играчки, заменя, не протестира особено. Единствено и само съм й говорела много. Ако вземеше играчка на дете и то се разплаче- то най-спокойния начин я връщах.
Но това, което и на мен ми е правело впечатление, че някои родители съвсем съзнателно си мислят, че това е част от възпитанието.
Преди изобще не даваше. Сега май перидът започна да преминава, но в началото беше ужас на моменти. Дори количката не даваше да й пипат. От около месец насамм дава играчки, заменя, не протестира особено. Единствено и само съм й говорела много. Ако вземеше играчка на дете и то се разплаче- то най-спокойния начин я връщах.
Но това, което и на мен ми е правело впечатление, че някои родители съвсем съзнателно си мислят, че това е част от възпитанието.
Синът ми е на 1,10месеца и е много стиснат. Много обича да си играе с деца и непрекъснато ги търси но не дава нито една играчка от неговите. Ако някой му вземе нещо почва да реве, да се тръшка и дори посяга да се бие. В такива моменти незнам какво да правя. Говоря му с добро и му обяснявам, понякога го наказвам/събираме играчките и го прибирам сам у нас/ дори съм го удряла. Много често другите майки ми казват, че така съм го възпитала/никога не съм поощрявала това му поведение/. Какво да направя, как да му обясня. Вие какво бихте направили
Моят син е пълна противоположност. Изключително дащен е. И когато яде, също предлага на всички. Много е мило детето
По същият начин напредваме и ние. Сега свикна да разменя играчки с децата и понякога /много рядко/ дава свои играчки, но след обещание, че ще й я върнат след малко. но така или иначе, докато не отмине периодът на отрицанието и "това е мое" не се надявам на кой знае какви резултати.