И аз да питам, а имате ли усещането, че с всеки изминал ден болката става все по-голяма? Пълни глупости, че времето лекува. Казват ми, че трябва да изминат години.
- Публикувана: 22 юни 2006, 22:07 ч.
- Последно мнение: 1 авг. 2007, 13:11 ч.
За болката
Иска ми се да ти отговоря така:
Бабата на моя мъж (Бог да я прости) е имала 2 мъже в живота си. Надживя ги. А 3-ти мъж я догледа. И въпреки това, жената пожела да бъде погребана до рано починалото й детенце. Жената умря на около 85-6г., а детенцето е починало на 2-3г.
Мисля, че този факт добре говори, че няма заглушаване на болката и чувствата. Само са по-дълбоко затворени в душата с времето...
Бабата на моя мъж (Бог да я прости) е имала 2 мъже в живота си. Надживя ги. А 3-ти мъж я догледа. И въпреки това, жената пожела да бъде погребана до рано починалото й детенце. Жената умря на около 85-6г., а детенцето е починало на 2-3г.
Мисля, че този факт добре говори, че няма заглушаване на болката и чувствата. Само са по-дълбоко затворени в душата с времето...
Когато аз започнах да пиша в този форум, си мислех, че никога няма да спре да ме боли, че ще полудея и че може би е по-добре да полудея, защото не можех да нося бремето на такова страдание. Тогава някой ми писа,че с времето болката не отминава, просто някак си се научаваме да живеем с нея. Тогава не повярвах. Днес си мисля, че по-голяма истина няма. Болката не изчезва... но ние се адаптираме към нея/съзнавам как звучи/[smilie=smile3518.gif]
Болката не изчезва... но ние се адаптираме към нея
Така е. Не изчазва, научаваме се да живеем с нея.
И аз да питам, а имате ли усещането, че с всеки изминал ден болката става все по-голяма? Пълни глупости, че времето лекува. Казват ми, че трябва да изминат години.
Ако знаеш колко често си го мисля това... Все едно си написала моите мисли. Чак се дразня понякога като започнат да ми обясняват, че с времето ще забравя и ще ми мине. Такова нещо не може да стане, докато съм жива. винаги ще си живея с тая болка, на това с времето наистина се научаваш.
Не минава по дяволите ,а как вярвах,че ще ми мине.С всеки изминал ден става все по гадно.Терминът ми беше на 30 този месец,и колкото повече наближава датата ,толкова по-нервна и ревлива ставам.Уж съм силна,ама силичките ми се изпаряват като се сетя,че сега можех да съм най-щастливата мама на земята,и да гушкам нашето бебе.Сърдя се,ядосвам се, ... но не знам на кой трябва.Искам обяснение,но за това съм казвала в друга тема,че отговорите на въпросите дори и да ги получим,не ни задоволяват и от там следват други въпроси.Знам ,че ако Господ е благосклонен към нас и ни дари с дете,пак няма да спра да страдам,за изгубеното.
Болката няма да отмине никога.До като съм жива няма да спра да страдам за моето момиченце,което остана за винаги на 3 годинки.Казват че времето лекува ,това не вярно ,защото с всяка изминала година болката става все по голяма.Все си мисля- сега щеше да е на 4 ,сега на 5 ,сега на 6 години ,а сега трябваше да е първокласничка .Мисля си как щях да я подготвям за първи клас ,каква чанта ,щях да и купя ,с каква рокличка щях да я докарам за първия учебен ден и още и още други неща за които не мога да спра да мисля ,които щяхме да правим заедно.А сега живея само със спомени и снимките и.
Даже и да имам още деца болката и сълзите по Вики никога няма да спрат.
Даже и да имам още деца болката и сълзите по Вики никога няма да спрат.
Болката не изчезва... но ние се адаптираме към нея
Така е. Не изчазва, научаваме се да живеем с нея.
Болка винаги ще има, и аз си мислех , че времето лекува, но май се оказва , че не е точно така. Никой и никога няма да може да запълни тази празнина в душата ми, никога няма да преодолея болката по загубеното ми неродено детенце. Болката не отминава, просто свикваме да живеем с нея. Рамо до рамо с болката намираме смисъл в нещо да продължим да живеем и да се борим, съществуваме докато не намерим смисъл да живеем.......малко объркано стана, но се надявам е сте разбрали какво искам да кажа.
Пожелавам на всички ви момичета от все сърце в най-скоро време да намерим смисъл да живеем , а не само да съществуваме, да имаме нещо скъпоценнто до себе си, което ще осмисли живота ни-нашето дете.Прегръщам ви всички 
Пожелавам на всички ви момичета от все сърце в най-скоро време да намерим смисъл да живеем , а не само да съществуваме, да имаме нещо скъпоценнто до себе си, което ще осмисли живота ни-нашето дете.
Прегръщам ви всички 
Само знам едно, човек, който е сложил пръст върху дете, не може вече да си отиде щастлив от този свят.
Моя любима преподавателка, невероятна жена, загуби единствения си син. Тогава се сблъсках с тази мъка и това се превърна в най-големия страх в живота ми.
Думите, които си написала са много точни, аз лично с малкия си мозък не мога да проумея защо е възможно да се случва това.
И вчера две български деца останаха завинаги на 16 години, много ми е мъчно за тях и близките им!
