Публикувана: 13 юни 2006, 09:50 ч.
Последно мнение: 20 юни 2006, 15:28 ч.

Въпрос към преживелите аборт (и)

1 997
32
1

13 юни 2006, 09:50 ч.

Мнения: 479

Здравейте

Имам един въпрос. Имам 2 спонтанни аборта, както доста други момичета. Незнам дали е от това, но станах доста нервна... Не мога да се позная.. Въпросът ми е, дали и при вас е така? Забелязахте ли промяна в емоционалното си състояние след аборта (абортите) ? Sad

# 1 13 юни 2006, 10:02 ч.

ГОре на черешата...
Мнения: 11 511

Еличко,за съжаление и на мен ми се отрази негативно,и то много!Направо немога да се понасям-нервна съм,че няма накъде повече и си го изкарвам на детето!А и всяка нощ сънувам кошмари и можеш да си представиш какво ми е настроението на сутринта...Просто няма начин това да не се отрази на психиката ни.Надявам се времето да излекува раната.Намери си някакво четиво,занимание,пиши често тук - скоро ще се оправим и ще се похвалим с нови бебешочета!Аз вярвам силно!Вярвай и ти!Кураж и Hug

от мен!

# 2 13 юни 2006, 10:42 ч.

Мнения: 479

Цитат на: mari_eta в вт, 13 юни 2006, 10:02

от мен!

Вече наистина си мислех, че аз съм изперкала.. Дано просто да не съм осъзнала тежестта на преживяното... Все си мисля, че съм здрав и силен човек и изведнъж се оказва, че не е така.. Sad

Лошото е, че от това страда и моето момче, което побърквам с разни настроения.. Пия и Невробекс от време на време и тогава съм добре за няколко часа... Но не искам да свиквам с хапчета, за да се чувствам спокойна..И незнам дали ако родя нещата ще се оправят...

# 3 13 юни 2006, 10:55 ч.

ГОре на черешата...
Мнения: 11 511

Миличка,ние винаги се тревожим за нещо!Първо-дали ще забременея,после здраво ли е бебето,после как ще родя,как ще се справя с отглеждането и възпитанието,прохождане,проговаряне,ясла,градина...чак понякога се чудя откъде ние,жените,имаме сили да се справяме с всичко това...и когато си кажеш "край,не мога повече!" разбираш че можеш,и то много повече!Да ме извинят мъжете,но ние сме по-силни от тях във всяко едно отношение!Та...исках да ти кажа,че не си изперкала,че имаш сили да продължиш!Зарежи тия таблетки,опитай се да се справиш със собствени сили и скоро ще разбереш,че нищо не може да те сломи...Хиляди пъти когато нощем малкия е изгарял от температура съм ревала и съм си казвала,че не искам второ дете,защото не искам да преживявам това втори път,но на сутринта,когато мъника тича като кон,защото вече е здрав,зная,че това са празни приказки и че съм готова да мина дори през ада,за да даря пак живот,да преживея всичките онези малки и големи моменти на щастие и гордост с детето си!!!
Извини ме за многословието,дълго е за обяснение,но ще видиш-след бурята винаги изгрява слънце!Затвори очи и си представи лъчите му,който докосват лицето ти,топлината,която се разлива в тялото ти, блаженото чувство за вечност...По-добре си,нали? Hug

# 4 13 юни 2006, 11:19 ч.

Мнения: 1 008

След едно такова преживяване разбира се, че ще ти е променено емоционалното състояние. Ако не беше според мен нямаше да е нормално. Това не са неща, които можеш да подминеш с лека ръка, без да оставят отпечатък в емоциите ти. Нормална е и нервността, и апатията, и гнева, и страха и многото други чувства, които изпитваш след такова преживяване!
Успокоителните няма да променят случилото си и не могат да заличат болката. Намери сили в себе си. Винаги можем повече, отколкото си мислим. Hug

# 5 13 юни 2006, 11:38 ч.

Мнения: 479

Момичета, благодаря ви.. bouquet

Знам, че съм (сме) силни.. Но не искам да разстройвам и моят човек постоянно. Не стига, че имаме финансови проблеми, които наистина изпиват половината ни положителна енергия, ами когато и аз си сменя настроението 6 пъти и вече незнам.. Искам да се оправя, да не съм толкова мнителна, нервна, подозрителна, защото и това вече го има при мен, въпреки че живея с човек, който ми показва, че ме обича и след работа си е директно вкъщи, не ходим никъде сами и прочие...Не искам просто да звуча банално, но ми липсва невинността ми и вечното ми добро настроение.. Станала съм жена от типа, който винаги съм отричала... Cry

# 6 13 юни 2006, 11:43 ч.

ГОре на черешата...
Мнения: 11 511

Алоооо,Болярке,ние от този край сме адски силни и оптимисти Peace

!Ще се справиш,пак ще си върнеш доброто настроение,трябва ти малко време още!С теб сме Heart Eyes

# 7 13 юни 2006, 11:48 ч.

Мнения: 1 029

Хубава темичка, всички сме така.
Прегръдки за всички и само хубави новини ви желая!
bouquet

# 8 13 юни 2006, 11:59 ч.

Мнения: 479

Цитат на: mari_eta в вт, 13 юни 2006, 11:43

Алоооо,Болярке,ние от този край сме адски силни и оптимисти Peace

!Ще се справиш,пак ще си върнеш доброто настроение,трябва ти малко време още!С теб сме Heart Eyes

А да не би и ти да си от болярския край? Mr. Green

# 9 13 юни 2006, 12:12 ч.

ГОре на черешата...
Мнения: 11 511

Мх,съвсем наблизо съм-от Горна Оряховица Mr. Green

.А вчера цял предиобед митках из Търново и така ми се ходи в "Неделя",ама съм на диетаааааа Twisted Evil

# 10 13 юни 2006, 12:19 ч.

Мнения: 17

И аз се присъединявам към групата-с 2 миседа.Искам да пожелая на всички само положителни емоции и НАДЕЖДА!Знам,че ни предстоят само хубави неща.Горе главата!Минала съм през моменти,в които съм се чудила за какво живея...НО винаги има светлина в края на тунела.Успех!!!
П.П И аз съм от болярките-В.Т. ...А и междудругото живея точно срещу сладкарница Неделя #Crazy

Така че ще се радвам ако някой идва насам да оправим по една тортичка в сладкарницата Grinning

(диетична

)

# 11 13 юни 2006, 12:24 ч.

Мнения: 479

Ехеее, колко болярки Laughing

Жалко, че вече не живея там... Но като идвам да си взема дипломата от Универистета, може да си спретнем една срещичка в Неделя - та или където се разберем Hug