Ми, скарани сме жестоко.Еднакво сме виновни и всеки се инати...Проблема е,че страдат децата и се питам как да се справя със ситуацията 
- Публикувана: 10 юни 2006, 01:43 ч.
- Последно мнение: 13 юни 2006, 12:09 ч.
Какво бихте направили да се сдобрите с мъжа си?
Такава ситуация,не ми е случвала.Бих направила,кафенце,или нещо ,което обича,да си хапва половинката ми.Бих му купила ,списание за компютри,или нов хард диск.(това ,от което има нужда).В никакъв случай ,не бих използвала децата,да разговарям "с него",чрез тях,като посредници. При нас караниците или ги няма или отминават от само себе си.,за минутки.Надявам се и за в бъдеще да е така.Успех!
бутвам с лакът и се оплезвам. После правя гримаса "Сърдитото червейче". След това продължавам да се карам, обаче вече с комичен тон. Трудно се издържа 
Обикновено когато двама души са скарани, и двамата искат да се сдобрят, ама без да губят достойнство. Смехът е добро решение.
Обикновено когато двама души са скарани, и двамата искат да се сдобрят, ама без да губят достойнство. Смехът е добро решение.
- сто каратова усмивка....последния път се пръкнах с една тревичка от градината... 
тъй като редовно се извинявам, но никога не съжалявам 
, съм много неприятна, когато трябва да си оправя отношенията със съпруга. Ще не ще, накрая се примирява, щото ходя по петите му и не спирам да говоря и дрън-дрън. Но това е рядко, обикновено, дори и да не съм права, си настоявам, че отношението му не е било правилно-такива работи.
, съм много неприятна, когато трябва да си оправя отношенията със съпруга. Ще не ще, накрая се примирява, щото ходя по петите му и не спирам да говоря и дрън-дрън. Но това е рядко, обикновено, дори и да не съм права, си настоявам, че отношението му не е било правилно-такива работи. Ми, скарани сме жестоко.Еднакво сме виновни и всеки се инати...Проблема е,че страдат децата и се питам как да се справя със ситуацията
.После му готвя нещо, а той си умира за ядене-пример крем карамел, или му викам да ми помогне в няква игра на компютъра-до там е-после мир 
. Ама за колко? бутвам с лакът и се оплезвам. После правя гримаса "Сърдитото червейче". След това продължавам да се карам, обаче вече с комичен тон. Трудно се издържа
И моята тактика е подобна. Бих му купила ,списание за компютри,или нов хард диск.(това ,от което има нужда).
А ако вината за скандала е нейна и само нейна,тогава какво ще препоръчаш да направи, за да се сдобрят?Апартамент ли да му купи?Не се засягай,но това ,което предлагаш ми изглежда като подмазване или опит за изкупуване на тежък грях.А те просто са се скарали.
Нищо ново под слънцето-на всеки се случва и ако някой твърди обратното просто е смешно.Има леки скандали,но има и по-жестоки.В първият случай минават естествено от само себе си,а във вторият случай просто заставаш пред мъжа си и му казваш:Слушай какво,животът е толкова кратък,че нямам време да се сърдя повече от 24 часа!Ако си съгласен с мен,заповядай в спалнята да се сдобрим.
Нищо ново под слънцето-на всеки се случва и ако някой твърди обратното просто е смешно.Има леки скандали,но има и по-жестоки.В първият случай минават естествено от само себе си,а във вторият случай просто заставаш пред мъжа си и му казваш:Слушай какво,животът е толкова кратък,че нямам време да се сърдя повече от 24 часа!Ако си съгласен с мен,заповядай в спалнята да се сдобрим.
зависи с какъв темперамент е човекът
и кой носи вината (пишеш, че и двамата сте виновни по своему)
едно искрено извинение обикновено върши работа - не бих подкупвала, обаче, с подаръци.
по - лошо е, когато ти знаеш, че си права, той е виновен, а искаш да се сдобрите.
Обикновено при нас просто нещата се изглаждат от само себе си в рамките на следващите 2 дни.
и кой носи вината (пишеш, че и двамата сте виновни по своему)
едно искрено извинение обикновено върши работа - не бих подкупвала, обаче, с подаръци.
по - лошо е, когато ти знаеш, че си права, той е виновен, а искаш да се сдобрите.
Обикновено при нас просто нещата се изглаждат от само себе си в рамките на следващите 2 дни.
Ами зависи от човека.На някои им трябва време,за да се отсърдят.Едно време много мълчах,като се разсърдя.Обаче мъжът ми се оказа по-голям инат.Той може да мълчи до безкрай.Така че не помогна.Пробвала съм и да провокирам мини скандал по темата,само за да раздвижа нещата - понякога помага,понякога задълбочава нещата.Зависи и за какво сме скарани.Ама това да се подмазвам и да правя кафенца за него,или да го целувам,когато не сме в добри отношения - тц,не става.На нас ни трябва време.За това казвам ,че зависи за кого става въпрос.Няма универсална формула за всички.
!!! Аз съм тази, която се сърди по-често и упорито, но определено има защо да е така. тъй като редовно се извинявам, но никога не съжалявам , съм много неприятна, когато трябва да си оправя отношенията със съпруга. Ще не ще, накрая се примирява, щото ходя по петите му и не спирам да говоря и дрън-дрън. Но това е рядко, обикновено, дори и да не съм права, си настоявам, че отношението му не е било правилно-такива работи.
, съм много неприятна, когато трябва да си оправя отношенията със съпруга. Ще не ще, накрая се примирява, щото ходя по петите му и не спирам да говоря и дрън-дрън. Но това е рядко, обикновено, дори и да не съм права, си настоявам, че отношението му не е било правилно-такива работи. Леле , това все едно съм аз
Ако имах сестра сигурно ти щеше да си - аз се държа по същия начин ! 
Продължи от там, докъдето сте спрели преди скандала, т.е. все едно нищо не е станало. При караница аз винаги се дуя по-дълго време 
, мъжът ми не издържа и се държи съвсем нормално, все едно не сме се карали /без значение чия е "вината"/ и да ти кажа това ме обезоръжава и аз започвам да му говоря и така...
, мъжът ми не издържа и се държи съвсем нормално, все едно не сме се карали /без значение чия е "вината"/ и да ти кажа това ме обезоръжава и аз започвам да му говоря и така... То е ясно-много сме добри в това 
-жените искам да кажа
-жените искам да кажа 
Ти познаваш съпруга си най-добре -измисли нещо на което не може да устои ........и готово. 
Желая ти успех 
Нищо не бих направила. Много трудно ми минава, когато съм ядосана.Никога не се извинявам, не съжалявам за това което съм казала или направила.
Напоследък обаче много често ми се случва както си се караме, да започна да се смея, без причина - така и той се разсмива ,а аз още повече се ядосвам: "Не ме гледай че се смея - бясна съм", а той: "Да виждам"- и се смее...
Напоследък обаче много често ми се случва както си се караме, да започна да се смея, без причина - така и той се разсмива ,а аз още повече се ядосвам: "Не ме гледай че се смея - бясна съм", а той: "Да виждам"- и се смее...
тъй като редовно се извинявам, но никога не съжалявам , съм много неприятна, когато трябва да си оправя отношенията със съпруга. Ще не ще, накрая се примирява, щото ходя по петите му и не спирам да говоря и дрън-дрън. Но това е рядко, обикновено, дори и да не съм права, си настоявам, че отношението му не е било правилно-такива работи.
, съм много неприятна, когато трябва да си оправя отношенията със съпруга. Ще не ще, накрая се примирява, щото ходя по петите му и не спирам да говоря и дрън-дрън. Но това е рядко, обикновено, дори и да не съм права, си настоявам, че отношението му не е било правилно-такива работи. 
Продължи от там, докъдето сте спрели преди скандала, т.е. все едно нищо не е станало. При караница аз винаги се дуя по-дълго време , мъжът ми не издържа и се държи съвсем нормално, все едно не сме се карали /без значение чия е "вината"/ и да ти кажа това ме обезоръжава и аз започвам да му говоря и така...
, мъжът ми не издържа и се държи съвсем нормално, все едно не сме се карали /без значение чия е "вината"/ и да ти кажа това ме обезоръжава и аз започвам да му говоря и така...И аз така
бутвам с лакът и се оплезвам. После правя гримаса "Сърдитото червейче". След това продължавам да се карам, обаче вече с комичен тон. Трудно се издържа
Обикновено когато двама души са скарани, и двамата искат да се сдобрят, ама без да губят достойнство. Смехът е добро решение.
Обикновено когато двама души са скарани, и двамата искат да се сдобрят, ама без да губят достойнство. Смехът е добро решение.
И аз като Анда, с много майтап:-)) То, по принцип не издържаме дълго време скарани:-)
Тъй като , аз първа виквам , после се усещам и обикновено следват реплики от сорта с усмивка : "Сори, явно съм яла нещо "викателно",
"ПМС - синдром, вземи си отпуска,плз!!"
"Води ме на "зеленко", че явно ми се вика, викааа:-)"
" ми, мило , 12 часа сама с детенце , сред 4 стени, като те видя и си пробвам гласеца. мм да, забравям да говоря и трябва да си отлепя устните " / тук много се хили, скъпият.
и от този сорт простотийки. Но , ако съм виновна. Ако не съм, се сдобравяме просто със смях или плахи и мили жестове. Радвам се , че няма тежък характер.
Ако мъжът има тежък характер, обикновенно жената се смее и отстъпва, отстъпва. Лошо няма , с годините разбрах , че повечето мъже го разбират много добре това и компенсират.
Но ,това е в добрият случай. Има и говеда, разбира се. И самите ние сме "кози" и то не рядко. Визирам себе си, всички познали се.. да знаят че имам пред вид себе си и приликата с вас е случайна:-)))))))
Като се скараме, отивам в другата стая и се сърдя. Ако не дойде до 10-15 мин., ми минава /ако дойде, скандала пак започва/ и отивам при него. Още като ми види физиономията и разбира, че ще го нападам за сдобряване. Заставам пред него и правя ей така . Той, начумерен, ме отблъсква. Но ме поглежда с надежда 
. Разпервам втори път ръце и той ме прегръща. Тогава го бутвам и почвам да буча отново, но тона вече е по-мил.
Има и друг вариант, подавам си ръката и му викам: "Айде, приятели за цял живот?", той я отблъсква и я подавам втори път, тогава я хваща вече, ама лееекичко, лекичко, демек - половин приятел ще ми е, щом съм такава. Ааа... ще видя аз! Той, взел пример от мене, също така ми подава ръката си, понякога, когато чувства вина за скандала. Аз винаги я плясвам истерично и не я приемам.
Абе, майтапи и чудо.
Но направи ли първа крачка към мен, яда ми е минал вече на 50%. Не мога да му се сърдя, това е то... и той го знае. Добре, че не се възползва. Но пък мога да мърморя до откат и това му действа супер стресиращо. Явно съм му много страшна, щом прави всичко възможно, за да бъдем в добри отношения.
Имали сме скандали, които не са отминавали толкова лесно де. Зависи, за какво е скарването. Но пък не мога да мълча 2-3 дена
. Така ще накажа предимно себе си.
Аз ти предлагам да се сдобрите. Иди при него и му кажи, че ти е минало вече, но... дъра-бъра, там кажи си позицията. Тупни се в него и не му давай да мърда.
. Той, начумерен, ме отблъсква. Но ме поглежда с надежда . Разпервам втори път ръце и той ме прегръща. Тогава го бутвам и почвам да буча отново, но тона вече е по-мил.Има и друг вариант, подавам си ръката и му викам: "Айде, приятели за цял живот?", той я отблъсква и я подавам втори път, тогава я хваща вече, ама лееекичко, лекичко, демек - половин приятел ще ми е, щом съм такава. Ааа... ще видя аз! Той, взел пример от мене, също така ми подава ръката си, понякога, когато чувства вина за скандала. Аз винаги я плясвам истерично и не я приемам.
Абе, майтапи и чудо.
Но направи ли първа крачка към мен, яда ми е минал вече на 50%. Не мога да му се сърдя, това е то... и той го знае. Добре, че не се възползва. Но пък мога да мърморя до откат и това му действа супер стресиращо. Явно съм му много страшна, щом прави всичко възможно, за да бъдем в добри отношения.
Имали сме скандали, които не са отминавали толкова лесно де. Зависи, за какво е скарването. Но пък не мога да мълча 2-3 дена
. Така ще накажа предимно себе си.Аз ти предлагам да се сдобрите
. Иди при него и му кажи, че ти е минало вече, но... дъра-бъра, там кажи си позицията. Тупни се в него и не му давай да мърда.Ами зависи от човека.На някои им трябва време,за да се отсърдят.Едно време много мълчах,като се разсърдя.Обаче мъжът ми се оказа по-голям инат.Той може да мълчи до безкрай.Така че не помогна.Пробвала съм и да провокирам мини скандал по темата,само за да раздвижа нещата - понякога помага,понякога задълбочава нещата.Зависи и за какво сме скарани.Ама това да се подмазвам и да правя кафенца за него,или да го целувам,когато не сме в добри отношения - тц,не става.На нас ни трябва време.За това казвам ,че зависи за кого става въпрос.Няма универсална формула за всички.
и аз така, нека си се цупи, през този период имам повече време за себе си 
Винаги сдобряването при нас идва от самосебе си 
И ние сме така...рядко се случва да сме си сърдити за повече от 10 мин !
Кратко и ясно -това ми хареса!
Лоша работа,когато и двамате се инатите.Но ти вече си направила първата стъпка,пускайки темата! 
Едва ли някой би ти помогнал,защото ти най-добре си познаваш мъжа и знаеш какво би го накарало да се отсърди или развесели.Късмет ви желая!
При нас аз съм по-инатата и мога да мълча с дни,особено когато съм сигурна,че съм правата!
Не съм ли права и той се сърди,просто казвам "Извинявай" и дооправяме отношенията в леглото!
Едва ли някой би ти помогнал,защото ти най-добре си познаваш мъжа и знаеш какво би го накарало да се отсърди или развесели.Късмет ви желая!
При нас аз съм по-инатата и мога да мълча с дни,особено когато съм сигурна,че съм правата!
Не съм ли права и той се сърди,просто казвам "Извинявай" и дооправяме отношенията в леглото!
не бих оставила да се скапе връзката от един скандал, затова гледам да направя максималното за да се подходи по-бързо към сдобряване и изясняване. най-лошо е, ако не се сдобрим и заспим скарани. това зна4и война и ако един не дигне бялото знаме и се продължи да се мъл4и, отива на "всеки по родния си край". аз ли4но мога да не се карам с години, но насъбера ли или реша, 4е се прекалява с добрината ми, ела, 4е познай!
Аз съм темерут и рядко се извинявам ... трябва да съм мнооого виновна, за да го направя (а това рядко се случва). В повечето случаи, като мине малко време и единият от нас казва: "Ти още ще се сърдиш ли?", а другият отговаря "Още малко" и след това си лепваме по една целувка. Така завършват нашите скандали ...
Вчера започнах да чета темата и ми стана интересно.. Чак ми се прииска и ние да се скараме, че после да се сдобрим (защото ОБОЖАВАМ да се сдобряваме) .. Ами, момичета, внимавайте какво си пожелавате дори наум 
Вчера всичко беше гладко и към края на работния ден се спретнахме един - два не особено приятни разговора по телефона, с които се скарахме (горе долу пак за глупост)... Но този път хич не ми се сдобряваше и явно моят човек го е усетил, защото като се появи най - накрая (е, все пак става въпрос за 19.30, но бяхме на рожден ден на майка ми 
) и само ме прегърна и ме пита: "Много ли ме мразиш?", на което получи коронната ми реплика: "Не много, достатъчно" 
и се пооправихме.. Разбира се, след първия стадий, в който и двамата сме щастливи, че все пак другия все още те обича идва и следващия момент, в който все пак трябва да си кажеш каквото ти е на сърцето... 
, но в крайна сметка най - лошото е минало...
А по темата - в редките случаи, когато аз се сдобрявам с него, просто птивам и го гушкам и целувам и той ми прощава..
И така
Вчера всичко беше гладко и към края на работния ден се спретнахме един - два не особено приятни разговора по телефона, с които се скарахме (горе долу пак за глупост)... Но този път хич не ми се сдобряваше и явно моят човек го е усетил, защото като се появи най - накрая (е, все пак става въпрос за 19.30, но бяхме на рожден ден на майка ми ) и само ме прегърна и ме пита: "Много ли ме мразиш?", на което получи коронната ми реплика: "Не много, достатъчно" и се пооправихме.. Разбира се, след първия стадий, в който и двамата сме щастливи, че все пак другия все още те обича идва и следващия момент, в който все пак трябва да си кажеш каквото ти е на сърцето... , но в крайна сметка най - лошото е минало...А по темата - в редките случаи, когато аз се сдобрявам с него, просто птивам и го гушкам и целувам и той ми прощава..
И така