Как да помогна?

  • 1 298
  • 9
  •   1
Отговори
  • Мнения: 142
Здравейте!
Освен моите грижи се прибави още една-тревожа се за съдбата на едно още неродено мъниче. Откакто разбрах за решението на майка му, нямам миг покой.Хиляди мисли се блъскат в главата ми и търся някакво по-добро разрешение на ситуацията .Ще ви разкажа накратко историята:Имам много въпроси и надявам се с вас да сътворим някаква идея за по-добро бъдеще на детенцето.
Въпросната майка е моя приятелка. Тя много искаше да си има дете и дори на няколко пъти си мислеше ,че е бременна от предишния си приятел.Не знам защо, но не можех да й повярвам ,бях убедена, че се опитва да задържи човека до себе си по този начин.Преди два месеца ми съобщи, че е бременна .Отначало не й повярвах ,но когато я видях ,се убудих, че този път е истина.Беше в 6-тия месец.Учудих се, че не ми е казала по-рано, а тя отговори ,че не била разбрала дотогава #CrazyЯвно ми спестява част от историята.На следващия въпрос-кой е бащата, каза че не е сегашния й приятел, а негов колега, с когото е била веднъж.И с това ме хвърли в оркестъра!Има толкова нелогични неща в разказа й, но няма как да я принудя да ми каже.Решението й е да остави детето за осиновяване.Никой не искал да й помогне, а тя нямала финансова възможност да си го гледа сама.Но главната причина е, че още й се живее, отсега мисли как през август ще ходи с приятеля си на море.Поставеният от него ултиматум е-или той, или детето.Ясно е кого предпочита.А той е човек, който не иска деца.Тогава какво е бъдещето й с него?Много ме е яд на нея!Винаги връзките й с мъже са били приоритета й в живота.Някой ден ще се опомни, но ще е твърде късно.Дотук с обсъждането на морала й!Следват въпросите ми:
След като се роди бебока ,сигурно ще я посетят социални работници и тя трябва да каже за избора си ,така ли ?А ако го остави за временно отглеждане в дома, кога ще може пак да си го вземе?Казват ли в кой дом ще го настанят и под какво име ще се води?С една дума, може ли да се проследи съдбата на това дете?Много ми се иска да го осиновят добри хора ,за да не страда.Иска ми се да знам какво става с детенцето.Затова ако имате близки или приятели ,които биха искали да си го осиновят, също е разрешение.Имах още въпроси, но в главата ми е толкова объркано в момента ,че свършвам дотук!Ще се радвам на всякакви съвети!

# 1
Здравейте Kriska,
Най-напред аз не разбрах от Вашето писмо дали приятелката Ви е поискала от Вас помощ или просто Ви е изложила фактите. Ако не е искала помощ, не би следвало да се месите в живота и, дори и с добри намерения.
Ако пък е поискала помощ и съвет от Вас, мога да Ви кажа, че по принцип има такава възможност за временно настаняване на детето в Дом за 6 месеца и след това може да си го вземе. Обикновено ромите практикуват това, като си оставят децата за зимния период и след това ги вземат, на следващата година отново ги оставят и така............. Но не знам дали това е добър и човеколюбив вариант. По този начин се отнема възможността детето да бъде осиновено като бебе и започва едно безкрайно съществуване по домовете, една агония за мъничето.
Малко неясно е Вашето желание да бъде осиновено детето от “добри хора”. Доколкото схващам, искате и да бъде осиновено и да му се проследи съдбата. Според Вас колко хора биха се съгласили да осиновят, като се знае, че във всеки един момент билогичната родителка ще има достъп до детето им? Аз ще ви отговоря. Много малко, ако не и николко.
Най-добрият вариант, ако наистина искате да помогнете, насърчете приятелката си да отгледа детето си сама, а пък Вие да и помагате с каквото можете. Мисля, че така е най-хуманно и Богоугодно.

# 2
Kriskata ,
Въпросите които поставяш са наистина много сериозни и съдбоносни за нероденото дете и майка му.
Биологичната майка, ако не е в брак и бащата на детето не предявява претенции към него, може сама да вземе решение да се съгласи, то да бъде осиновено.Жените, които оставят децата си за осиновяване на практика не могат да се откажат от родителски права. Те дават съгласие за осиновяване, което се подписва в присъствието на социален работник и заверява от нотариус.Техните родителски права се прекратяват след влизане в сила на решение постановяващо осиновяване на детето им.
Но за да се стигне до там, първо и задължително се стартира друга процедура:
След като е получен сигнал за съществуващ риск от изоставяне на новороденото дете от Родилно отделение при МБАЛ, социален работник незабавно посещава Родилно отделение, като се среща с майката в стационара на отделението. Целта на срещата е да се окаже първоначална подкрепа за справяне с после родовия период и с признаците на притеснение, нетърпение, напрежение или депресия.
Във връзка с тази така наречена след родова депресия, закона бе изменен и биологичната майка няма право в рамките на 14 дни след раждането да подписва декларация съгласие за осиновяване. Това е периода в които лекарите считат, че депресията отминава. /Чл. 54. (2) от СК/
Социалният работник съвместно с персонала на родилното отделение работи с майката по отношение на страховете й да види и докосне и кърми детето си. Тоест да полага необходимите грижи и внимание.
Твоята приятелка може да вземе и решение временно да изостави детето си и то да бъде отглеждано в Дом за медико социални грижи /ДМСГД/, бившите домове „Майка и дете”. Това е възможно да се случи до отстраняване на трудностите съпътстващи раждането и отглеждането на детето в семейна среда.През този период социалните работници ще посетят близки и роднини на майката,предполагаемия баща и ще направят всичко възможно за да не бъде изоставено детето.
Докато детето е настанено в ДМСГД, майката може да го посещава съобразно режима на дома.Посещенията са важни,защото ако се констатира липсата им,детето може да бъде осиновено и без съгласието на майката-/Чл. 57.  (1) и (2) СК/. „По изключение осиновяване се допуска и когато родителят не е съгласен, ако той трайно не полага грижи за детето и не дава издръжка или го отглежда и възпитава по вреден за развитието му начин. Осиновяване без съгласие на родителя се допуска и когато той е оставил детето за отглеждане в специализирана институция и не го е потърсил в шестмесечен срок от деня, когато е трябвало да го вземе.”В такива случаи родителят се призовава, за да бъде изслушан от съда.
Когато обаче биологичният родител категорично е взел решение да остави детето си за осиновяване, има право да получи консултация, относно последиците от неговото съгласие за осиновяване на детето.
Решението да се остави едно дете за осиновяване не е лесно и може да си сигурна, че преди твоята приятелка да подпише съгласие за осиновяване, с нея ще работят специалисти.
Що се отнася до това дали можеш да проследиш съдбата на детето-до осиновяването му-да.Можеш да се информираш и да помагаш. Когато осиновяването обаче стане факт-не.Съществува тайна на осиновяването и ти не би могла да знаеш къде и кой го е осиновил.Поне не легално

# 3
  • Мнения: 142
Хиляди благодарности на baoo за изчерпателната информация. Явно процедурата по оставяне за осиновяване не е така проста и силно се надявам тези контакти със специалисти да помогнат на приятелката ми да преосмисли нещата. Съмнявам се, че тя ще промени решението си ,но нали стават и чудеса Praynig?!
А на г-на ще отговоря по следния начин: първо-темата не е до това дали имам разрешение  да пиша или не!Мисля ,че това са си отношения между нас двете И все пак ,за да сте спокоен ,ще ви кажа ,че тя ме помоли да проверя как стоят нещата.Така...Второ-тя твърдо е решила да даде детето за осиновяване ,варианта за временно настаняване го проучвам лично аз, за да мога да й предложа друго разрешение.И ако някой осинови детенцето ,тя не би се намесила в живота му и не би пречила на новите родители .Колкото и грозно да звучи ,тя изобщо не се интересува какво ще стане по-нататък. Е ,да ,обаче аз се интересувам!Какво тук не ви е ясно ?Мъчно ми е за това дете, ако имах възможност, аз щях да го взема .Мисълта ми беше, да се намерят близки или познати хора(осиновители) ,които биха ме държали в течение на това как расте детенцето. Иначе цял живот ще се питам- къде ли е ,при какви хора е попаднало, каква е съдбата му. Знам че това би трябвало да са терзания на майката, но в случая са мои!Вие за това ли се опитвате да ме съдите?!

# 4
  • София
  • Мнения: 533
Kriskata,

Приятелката ти за момента може и да не се интересува от това какво ще стане по-нататък с детето й (ако изобщо се стигне до осиновяване, Дай Боже да размисли), но повярвай ми, че от един момент нататък толкова силно ще започне да се интересува, че няма да може да спи през нощта. Защото рано или късно ще се попита какво се е случило с детето й, къде ли е сега, добре ли е, при кого е, как живее. Рано или късно ще се обади и съвестта й, както и чувството за вина...

А колкото до това ти да знаеш какво се случва с детенцето - след осиновяването, това ще е доста трудно, да не кажа почти невъзможно. Много малко са осиновителите, които са склонни да поддържат каквито и да било контакти с хора от миналото на детето. На повечето от тях дори им се иска да зачеркнат това минало, да забравят, че детето някога е имало и има друга майка...

# 5
  • Мнения: 1 652
Kriskata, ще трябва да приемеш, че това дете ще липсва от живота ти и ти няма да знаеш къде е. Аз чудесно те разбирам, но това е част от живота и не може да искаш от него повече. Всички ние претърпяваме загуби. Разбирам, че в един момент си почувствала нероденото дете на приятелката си близко, но има случаи в които нищо не може да се направи. Освен това, ако наистина за приятелката ти връзките с мъжете са преоритет в живота й, а детето е средство да задържи мъжа до себе си, прощавай и ти, да ме прощава и Господ, но си мисля, че може да е по-добре за детето да бъде осиновено. Дано има късмет това детенце- ние всички ще се молим за него .

# 6
  • Мнения: 358
трудно можеш да помогнеш на човек който незнае какво иска и така безотговорно си живее живота.

# 7
  • София
  • Мнения: 3 421
 Не съм запозната с процедурите, но не може ли щом вече е решила да остави детето, социалните работници да намерят евентуални бъдещи осиновители за да не са оставя детето по домове, а направо да отиде при новите родители след раждането, т.е. другите процедури да са направени преди раждането - проучване, документи, не знам какво си и т.н.
Може и много филми да съм гледала... не знам.

Обаче пък имам много близка роднина, която е осиновена така - веднага след раждането - взели са я от болницата(но не знам други подробности).

# 8
  • София
  • Мнения: 7 242
Етиа, не че не може и не става /най-често с помощта на лекаря, изродил бебчето/, но не е законно.

И друг път съм писала, че съм против майката да се увещава да си гледа детето. Който може да й предложи реална помощ да го направи и толкова. Тя сама да си вземе решението и то възможно най-бързо, защото домовете са пълни с дечица без отказ, кото реално са "ничии", а много родители с години чакат своето дете.
Kriskata, четейки за твоята приятелка си мисля, че родителя трябва да заслужава детето си...

# 9
  • София, "Младост 3"
  • Мнения: 9 210
Kriskata разбирам те, но това което г-на ти е казал е дълбока древна философия - НЯМАШ право да семесиш в чуждите решения и съдбини ако изрично не те ПОМОЛЯТ за това.
Аз също някак не приемам тази философия - но знам че е права. Но ако на своя глава /като мен/ се бъркаш - знаеш, че ще си понесеш наказанието.
Защото не можеш да правиш "добро" на сила. Както и не бива да даваш съвет на сила.

Както и да е  - остави нещата, наистина го направи, защото ще понесеш нечий кръст, дето не  епредвиден за теб - уви легален начин да помогнеш няма.

С ЛЕкси много се карахме на времето за това дали да се убеждава майка да си остави детето... е сигурна съм, че е права - не бива. В повечето случаи това води само до забавяне на нещата и известно отлагане, но не решава проблема /въпреки, че се радвам, че за сега случая по който възникна спора не оправдава думите й Wink/. Но и моя съвет е - помогне ако можеш с нещо реално, но я остави сама да си визам решенията. Следа като е могла да рлеши с кого да си ляга, може и други решения да вземе.

Занме, че ти е болно, но някои неща Господ ги прави с цел - може пък късмета на детето да е с друг, а не с тази жена!

Общи условия

Активация на акаунт