За самочувствието и личенето му

  • 10 820
  • 153
  •   1
Отговори
  • Мнения: 513
Понеже oт дълги години имам проблеми със самочувствието, родителите ми непрекъснато ми казват,a и често съм го чела в интернет, че когато даден човек няма самочувствие, дори да не говори нищо, просто по държанието му си личало много и околните разбират, че той няма самочувствие и не се харесва. Cмятате ли, че е вярно това и имате ли наблюдения за подобен тип хора? Как сте усетили например при тях, че нямат самочувствие? Изключително много ще се радвам да разбера мненията ви. Simple Smile

# 1
  • София
  • Мнения: 28 109
Личи си, да. Някои хора са плахи и свити, други компенсират привидно с поведение тип "вижте ме". Зависи от конкретния човек.

# 2
  • Мнения: 10 993
Аз също предпочитам хора със самочувствие, защото другите все нещо се обиждат и те карат да се чувстваш неудобно.

# 3
  • Мнения: X
По езика на тялото се разбира - поза на тялото, изправеност на гръбнака, доколко е вдигната главата, поглед. Прегърбеност, желание да заемаш възможно най-малко място, бягащ поглед, поза все едно ти е неудобно тялото и искаш да изчезнеш, да се слееш със стената = ниско самочувствие.

# 4
  • Мнения: 8 785
Има хора, които имат поведение на жертва без да са такава. И на мен ми действат много потискащо и като цяло не търся компанията им, защото са доста негативни, а избягвам общуване по този начин.

Ниската себеоценка е проблем, върху който трябва да се работи съзнателно, ако човек не иска да прекара живота си в периферията и сянката.

# 5
  • На изток от Рая
  • Мнения: 1 363
Личи си, да и то много.
По това, че не изказват мнение, странят от хората, мълчаливи са като цяло...

Но и този проблем се решава с времето... пробвай да напуснеш зоната си на комфорт, вземи си няколко книги, в които се обсъжда самочувствието, отпусни се малко повече, когато общуваш - нищо не губиш. Simple Smile
Важно е да се чувстваш добре в кожата си!

# 6
  • Мнения: 756
Да, личи си и не може да се прикрие. Имаше някакви изследвания, че е генетично предопределено и възможностите за промяна са минимални. Нещо като при харизмата - или я имаш или не, и не можеш да я придобиеш. Можеш да придобиеш самочувствие в професия, занаят и т.н., но социализирането си остава натоварващо преживяване. Примери много на успешни хора, които са си останали “смотани“. Важното е да се опознаеш добре и да си намериш средата от подкрепящи и обичащи те хора, каквито винаги се намират.

# 7
  • Мнения: 5 262
Ако си интроверт, не значи, че нямаш самочувствие.
За много привидно нахакани и нахални хора се сещам, които са недоволни от себе си. Докато един тих и мълчалив човек може отстоява убедено мнението си, шумните и скандалджиите обикновено ми правят впечатление на хора без самочувствие.

И точно такива, които постоянно те питат какво мислиш за обувките, дрехите, прическите, колите, роклите, мъжете им итн, според мен имат нужда от чуждо одобрение. Веднага се усеща, ако не пригласяш, както очакват от теб. Пък тихичкият си мълчи и действа, както желае; най-много да ти се усмихне, ако му кажеш, че роклята му е грозна примерно. Защото не му пука какво мислиш ти за неговите лични неща, нали той си се харесва Simple Smile

Това са моите впечатления, не значи, че са общовалидни, естествено. Ниското самочувствие на мен ми прави впечатление по начина на говорене най-много (екстремно, конфликтно, нападателно...).

ПП Само по държанието аз не мога да определя кой е със самочувствие и кой само се прави. Може би излъчването на хармония със себе си би било сигнал за здрава нагласа, но пък и възприятията ни са различни т.е. пак е субективно...

Последна редакция: сб, 04 авг 2018, 14:19 от Ли Лу

# 8
  • Чужбина
  • Мнения: 11 946
Понеже oт дълги години имам проблеми със самочувствието, родителите ми непрекъснато ми казват,a и често съм го чела в интернет, че когато даден човек няма самочувствие, дори да не говори нищо, просто по държанието му си личало много и околните разбират, че той няма самочувствие и не се харесва. Cмятате ли, че е вярно това и имате ли наблюдения за подобен тип хора? Как сте усетили например при тях, че нямат самочувствие? Изключително много ще се радвам да разбера мненията ви. Simple Smile

Надявам се, че няма да прозвучи агресивно, но именно родителите са виновни за липсата на самочувствие при децата. А сега твоите ти обясняват, че си било личало. Те нямат никакво участие в ситуацията, така ли?

Самочувствието не е генетично предопределено, а се гради през първите години след раждането. Ако родителите харесват и обичат детето си, то просто копира тяхното мнение за себе си и тяхното отношение към себе си.

Детето откъде да знае, дали е красиво и добро? Тези неща ги научава от онези, които го отглеждат.

Толкова е просто!

Не бъркайте интровертността с липсата на самочувствие. Самочувствието е усещане за собствена значимост и относителна независимост от мнението на околните.

# 9
  • Мнения: 9 196
Личи си. И обикновено има защо, да няма самочувствие въпросния човек. И тя не е, че бил интроверт /по народно му - бурсук/.

# 10
  • Мнения: 12 473
Разбира се, че си личи. И то отдалеч и без да си отвориш устата дори..)

# 11
  • Мнения: 513
Понеже oт дълги години имам проблеми със самочувствието, родителите ми непрекъснато ми казват,a и често съм го чела в интернет, че когато даден човек няма самочувствие, дори да не говори нищо, просто по държанието му си личало много и околните разбират, че той няма самочувствие и не се харесва. Cмятате ли, че е вярно това и имате ли наблюдения за подобен тип хора? Как сте усетили например при тях, че нямат самочувствие? Изключително много ще се радвам да разбера мненията ви. Simple Smile

Надявам се, че няма да прозвучи агресивно, но именно родителите са виновни за липсата на самочувствие при децата. А сега твоите ти обясняват, че си било личало. Те нямат никакво участие в ситуацията, така ли?

Самочувствието не е генетично предопределено, а се гради през първите години след раждането. Ако родителите харесват и обичат детето си, то просто копира тяхното мнение за себе си и тяхното отношение към себе си.

Детето откъде да знае, дали е красиво и добро? Тези неща ги научава от онези, които го отглеждат.

Толкова е просто!

Не бъркайте интровертността с липсата на самочувствие. Самочувствието е усещане за собствена значимост и относителна независимост от мнението на околните.


При мен по-скоро проблемът е свързан с лицето ми.. не си харесвам носа, той ми загрозява много лицето, но за съжаление нямам толкова много пари за да си позволя пластична операция.. и в трите ми училища, в които съм учила, момчетата непрекъснато са ми се подигравали, че съм грозна, беше си един адски ужасяващ тормоз заради който аз ходих всекидневно на училище с топка в корема. Oтделно, когато съм била в момичешки компании навън, винаги момчетата са искали телефона на останалите момичета, a мен никога не са ме забелязвали, сякаш изобщо не съществувам... и преди да кажете, че вероятно съм била някоя занемарена ужасия, ще ви уверя, че това съвсем не беше така - носех умерен грим, грижих се за външния си вид.. дори приятелките ми правиха отвреме-навреме комплименти, че съм много хубава, но чуя ли комплимент, вече дори не се замислям, а го приемам като просто подметнатa учтивост за запълване на разговора.. Просто фактът, че и в 3-те ми училища бях обект на подигравки от страна на момчетата, никога момчетата не ме и забелязваха, за разлика от останалите момичета в обкръжението ми, и че към днешна дата почти няма никакъв интерес към мен от мъжете и момчетата, ме кара да бъда убедена, че скапаният ми външен вид е виновен за всичко това. Xодих на няколко психолози, но не ми помогнаха, a вече дори се чудя има ли смисъл да живея, като е ясно, че ще си бъда сам сама, тъжна и нещастна..

# 12
  • Мнения: 10 993
Ринопластиката е съвсем достъпна. Мен би ме било страх да се подложа, защото съм хипохондричка и ме е страх от доктори и медицински процедури. Но ако наистина това ти е проблема, той е съвсем решим.

# 13
  • Мнения: 1 945
И Барбара Стрейзън има огромен и грозен нос , но е въртяла много елтни мъже на пръста си .
Толкова ли нямаш нещо хубаво да подчертаеш -тяло, кожа , очи , крака...бърз и остър ум ..да ги затапваш
тъпаците.

Самочувствието сам трябва си го изради човек .
Ако е само на база родители -не е обективно .
Има идиоти мислещи че техното гардже е най -да. ама не
и други смачкващи красивите си деца ..
Но, винаги, винаги обществото оценява качествените хора
които имат реална преценка и
изхвърля зад борда "фалшивите" имащи се за умни и красиви,
а всъщност  са едни празни опаковки .

# 14
  • Чужбина
  • Мнения: 11 946
Ринопластиката е съвсем достъпна. Мен би ме било страх да се подложа, защото съм хипохондричка и ме е страх от доктори и медицински процедури. Но ако наистина това ти е проблема, той е съвсем решим.

Същата съм.



При мен по-скоро проблемът е свързан с лицето ми.. не си харесвам носа, той ми загрозява много лицето, но за съжаление нямам толкова много пари за да си позволя пластична операция..

Кой ти каза, че ти е грозен носът? Ти сама ли стигна до този извод?

Сега съвсем сериозно - самочувствието на човека един нос не може да го разгради. Разбираш ли, какво имам предвид?

Можеш да си направиш операция, но тя няма да оправи проблема. Друго трябва!

Защо си сменяла терапевтите?

Как така няма смисъл да живееш? Животът си струва да го изживееш дори само от любопитство!

Общи условия

Активация на акаунт