Тази вечер започнахме да правим любов със съпруга ми, бебо промрънка леко в леглото и аз си помислих: "По-добре да умре." Сринах се! Обърнах се и се разревах. Любимият само ме питаше какво става, а аз нямах смелост да кажа. Реших да му споделя, защото не ми е за първи път и започвам сериозно да се плаша от себе си. Той беше потресен, каза ми "Не си добре, ще поговорим утре!" обърна ми гръб и се разплака тихо.
Какво ми е сбърканото? Имам хубаво семейство не сме лишени от нищо. Обичам мъжът си, а детето си обожавам. Когато бебчо плаче едвам сдържам сълзите си да не заплача и аз.С това дете започна живота ми, накараме да обичам така както не съм предполагала че мога. Къде тогава ми е проблема. Понякога го държа на ръце и пак ей така от никъде ми минава мисълта "Какво ще стане ако го изпусна нарочно?". Тогава го стискам по-силно защото ме е страх от самата мен, да не му направя нещо. Другите майки се молят на Бог да пази децата им от хората, а аз всяка вечер се моля на Бог да пази детето ми от мен самата.И само при мислълта че нещо му се случва започвам да плача и сега едва виждам буквите.
Все по-често си мисля че имам нужда от психиатър, но как да отида ей така и да кажа: "Помогнете ми че съм потенциална опастност за детето си."
Добра майка съм. Всички ми го казват. Свекърва ми сподели, че е впечатлена и дори не е очаквала. Съпруга ми винаги е казвал,че съм добра майка, жена и домакиня. Започвам да се замислям обаче така ли е.
Тежът ми тези мисли. Побъркват ме. Няма с кой да споделя, съпруга ми крие всичко в себе си.Семейството ми е далеко, а и не мисля че мога да говоря за това с майка ми или сестра ми.По цял ден сме само двамата с бебо, може би това ме изнервя на подсъзнателно ниво. Не знам. Честно казано ако можех да си отговоря нямаше да пиша сега.
Кажете ми, мами, има ли и други като мен? Има ли такива които въпреки волята си правят живота си черен с такива мисли. Вярвам че мога да се справя сама, но сигурно първо трябва да разбера какво ме предизвиква. Как е нормално една майка да мисли така и то от раз - първа мисъл. Всъщност то не е нормално...
Моля ви, мами, дайте ми съвет споделете ако трябва и анонимни. Нямам нужда от упреци, пределно ясно ми е че не е нормално, имам нужда от помощ но не знам къде да я потърся...