Какво ми е сбърканото? Имам нужда от помощ!

  • 3 763
  • 57
  •   1
Отговори
 Пиша тоси постинг, защото имам крещяща нужда от съвети и морална подкрепа.
 
 Тази вечер започнахме да правим любов със съпруга ми, бебо промрънка леко в леглото и аз си помислих: "По-добре да умре." Сринах се! Обърнах се и се разревах. Любимият само ме питаше какво става, а аз нямах смелост да кажа. Реших да му споделя, защото не ми е за първи път и започвам сериозно да се плаша от себе си. Той беше потресен, каза ми "Не си добре, ще поговорим утре!" обърна ми гръб и се разплака тихо.
 Какво ми е сбърканото? Имам хубаво семейство не сме лишени от нищо. Обичам мъжът си, а детето си обожавам. Когато бебчо плаче едвам сдържам сълзите си да не заплача и аз.С това дете започна живота ми, накараме да обичам така както не съм предполагала че мога. Къде тогава ми е проблема. Понякога го държа на ръце и пак ей така от никъде ми минава мисълта "Какво ще стане ако го изпусна нарочно?". Тогава го стискам по-силно защото ме е страх от самата мен, да не му направя нещо. Другите майки се молят на Бог да пази децата им от хората, а аз всяка вечер се моля на Бог да пази детето ми от мен самата.И само при мислълта че нещо му се случва започвам да плача и сега едва виждам буквите.
 Все по-често си мисля че имам нужда от психиатър, но как да отида ей така и да кажа: "Помогнете ми че съм потенциална опастност за детето си."
 Добра майка съм. Всички ми го казват. Свекърва ми сподели, че е впечатлена и дори не е очаквала. Съпруга ми винаги е казвал,че съм добра майка, жена и домакиня. Започвам да се замислям обаче така ли е.
 Тежът ми тези мисли. Побъркват ме. Няма с кой да споделя, съпруга ми крие всичко в себе си.Семейството ми е далеко, а и не мисля че мога да говоря за това с майка ми или сестра ми.По цял ден сме само двамата с бебо, може би това ме изнервя на подсъзнателно ниво. Не знам. Честно казано ако можех да си отговоря нямаше да пиша сега.
 Кажете ми, мами, има ли и други като мен? Има ли такива които въпреки волята си правят живота си черен с такива мисли. Вярвам че мога да се справя сама, но сигурно първо трябва да разбера какво ме предизвиква. Как е нормално една майка да мисли така и то от раз - първа мисъл. Всъщност то не е нормално...
 Моля ви, мами, дайте ми съвет споделете ако трябва и анонимни. Нямам нужда от упреци, пределно ясно ми е че не е нормално, имам нужда от помощ но не знам къде да я потърся...

# 1
  • Мнения: 7 091
Без да имам претенциите да съм специалист, прилича ми на класическа форма на родилна депресия. Но става въпрос наистина за родилна ДЕПРЕСИЯ, а не за обикновените baby blues, което казват, че е до 3 месеца след раждането. Според мен потърси квалифицирана помощ от психолог, има начин за справяне с тази ситуация разбира се. Колко е малко бебето? Преди време едно майче беше писало със същите оплаквания и си спомням, че на нея психолога много и помогна. Бяха и дали май и някакви лекарства ако не се лъжа. Ти от кой град си? Дали не може някоя мама да ти препоръча добър психолог в твоя град?
Не се притеснявай, не е чак толкова ненормално колкото смяташ! Важното е да потърсиш навреме помощ и да имаш подкрепата на близките си! Всичко ще се оправи!  bouquet

# 2
 На 9 месеца е бебчо. И аз си мислех за следродилна депресия, но си мисля че тя по-бързо преминава.

# 3
  • Мнения: 7 091
На 9 месеца е бебчо. И аз си мислех за следродилна депресия, но си мисля че тя по-бързо преминава.

Не е задължително. Някои ги хваща по-късно, други по-рано. Някои са с по-тежка форма, при други въобще не се проявява. Особено ако подтискаш тези си чувства дълго време могат да се задълбочат нещата, затова е хубаво да се вземат мерки веднага.
Не се притеснявай да се обърнеш към психолог. Той е лекар като всеки друг. Понякога и душата има нужда от лечение, а ние не обръщаме достатъчно внимание. Да не говорим, че основата на такава тежка депресия може да е и на хормонално ниво и наистина да се нуждаеш от медикаменти.
Успех и не се предавай!  bouquet

# 4
  • Мнения: 7 430
Мисля си, че все още хормоните ти играя лоша шега  Confused
Не мисля, че си за лекар  Naughty напротив, трябва сама със себе си да се изясниш...Всичко ще си дойде на мястото, но може би е нужно време....Както ти е казала и Тандоори, при някой депресията се проява в по-късен период.

Мога само да ти пожелая дабъдеш силна и да не се предаваш.
Добра майка си и сама ще се справиш с това положение - имай си доверие Peace

Прегръщам те силно и ти желая в най-скоро време всичко това да бъде само лош спомен Hug

# 5
Това е тип депресия, но не е родилна.Сега просто е отключила нов обект - бебето.И на мен ми се е случвало подобно нещо, да не кажа същото.Помислих си че полудявам.Е, не е така!Тази депресия се лекува с медикаменти ако продължи повече от 2 седмици.
Опитай като за начало да пиеш 1 месец магнезий  - по 1 на ден, чай от жълт кантарион. Peace
Ако искаш да го обсъдим по - подробно ми пиши на лични Heart Eyes

# 6
  • Мнения: 3 089
и аз мисля, че иде реч за следродилна депресия. а тя при всички случаи идва от объркани хормони. в шейново има специализиран кабинет за психологически проблеми на наскоро родили майки и малки деца. не мисля, че чайчета и други подобни неща за леко псих. неразположение ще ти помогнат. ако това положение продължава от повечко време, потърси помощ. няма нищо срамно в това.

между другото, задочно познавам майка (която пак между другото е лекар), която след като роди, 6-7 месеца не поглеждаше изобщо детето си. а то беше дълго чакано и съответно изначално много обичано. просто беше в много яка следродилна депресия. самата тя осъзнаваше това, но няколко месеца не предприемаше нищо. впоследствие отиде при свой колега и след лечение си върна нормалните параметри. та, пак казвам, няма нищо срамно в това да осъзнаеш, че имаш нужна от помощ и да я потърсиш. напротив, именно това говори за наистина отговорно поведение. ни изобщо не значи, че си лошамайка.
  bouquet

# 7
  • Мнения: 911
Ох, горката, сигурно се чувстваш ужасно!
Хубаво е, че си решила да споделиш с някого и да потърсиш помощ и може бе форумът е първата стъпка. Но според мен не бива да разчиташ прекалено много на нашите мнения, защото проблемът ти е сериозен, а ние не сме лекари и нито можемм да определим, дали си в депресия, нито пък какъв вид депресия е това. Наистина звучи като истинската следродилна депресия, която се появява в течение на първата година след раждането. Все пак има и опасни форми като психозата, но при всички положения , ако е това, ИЗХОД ИМА, но може да ти помогне само професионалист. Ако не искаш да отидеш директно при психолог, довери се на педиатъра си или на лекаря, който е следил бременността ти, те много лесно могат да преценят, дали имаш нужда от помощ, и да те насочат към специалист. Много ми се иска да ти кажа нещо, което да те утеши, и да те помоля да не се самообвиняваш, но такива съвети ще чуеш още сто  и не знам дали ще ти помогнат. Стескам ти палци и се надявам да се оправиш бързо, дръж ни в течение, а ние сме с теб!!!  bouquet
Ето и малко инфо за следродилната депресия, може би ще ти помогне...
http://www.bg-mamma.com/site/content/view/269/80/
http://www.biberonbg.com/info/uslojnenia.htm
http://www.moetobebe.net/read.php?cat=&aid=99
http://www.eva.bg/krasota_i_zdrave/zdrave/e2254.html

# 8
  • Мнения: 532
Това,че осъзнаваш,че имаш проблем е вече началото на решението.Моят съвет е да отидеш на лекар специалист,защото тези депресивни състояния се лекуват.Няма смисъл да се измъчваш и чакаш само да мине особено ако е на хормонална основа.Не се притеснявай да споделиш ,това също много облекчава.Когато говориш за проблема,ще ти олекне.
Ще се пребориш и ще се радваш на бебчето си!
Целувам те Hug

# 9
  • София
  • Мнения: 3 359
Миличка, не е нищо фатално- следродилна депресия- казали са ти мамите, подкрепям напълно! След бременността и раждането организмът е изтощен от хормоналните бури, а след това започва и безсъние и нови хормонални промени, свързани с кърменето, не се стряскай! НО задължително си вземи почивка, като начало- обясняваш в прав текст на съпруга си, че е наложително да почиваш- нямам предвид да лежиш, а да оставиш бебинка на бабите за два-три дни, седмица, наспиваш се хубаво, виждаш се с някоя приятелка, отиваш на фризъор- или каквото там ти е приятно за разпускане /препоръчвам масаж Hug/ и спокойно търсиш подходящ специалист за да се консултираш.
P.S. И аз минах през това, ако искаш пиши на лични, ще поговорим повече   bouquet

# 10
  • Мнения: 1 422
Следродилната депресия може да продължи в екстремни случаи и с години - 2, 3, ако не се лекува. При теб явно се разраства. Остави детето за известно време на някого и иди на почивка. Моята препоръка е да започнеш веднага да пиеш ремотив. Това е извлек от жълт кантарион. Ще те облекчи, но ефект ще видиш след най-малко 2 седмици. 2 хапчета на ден, но разделен прием - примерно сутрин и следобед.

И независимо че може да гракнат и срещу теб и срещу мен, че го препоръчвам, ако все още кърмиш СПРИ ВЕДНАГА. Детето ти е поело необходимото, сега е време грижите ударно да са за теб самата. Откъсни се съзнателно от ролята на закрилница и започни бавничко да се връщаш в нормалния живот, в който има и други преживявания освен да си родилка. Ти отдавна вече не си родилка, а просто майка. И се насили да забравиш за срам и подобни. Ти имаш здравословен проблем, който трябва да се разреши, не си дефектна, а болна и близките трябва да се концентрират да ти помагат. бебето ти е голямо и силно, ти си крехка и податлива.

# 11
  • Мнения: 1 190
Сигурно е вид депресия това, което изживяваш. Моето мнение е да оставяш бебчето от време на време на някой друг, дори и за малко. Било то на съпруга ти или на свекърите, мисля, че ще ти се отрази добре. И другото което мисля е, че по скоро си поуморена от грижите около детенцето, отколкото да имаш психически проблем. Wink
Пробвай! Peace

# 12
  • Габрово
  • Мнения: 336
Ние не можем да ти дадем правилен отговор. Непременно се консултирай с психолог, дори двама. Не започвай да се самолекуваш от нещо, което не знаеш какво е.

  Все по-често си мисля че имам нужда от психиатър, но как да отида ей така и да кажа: "Помогнете ми че съм потенциална опастност за детето си."

Няма нищо необичайно да отидеш и да кажеш точно това, а в последствие да се изясни какъв точно е проблема. Това, за което се сетих на пръв поглед е, че може би прекомерно се стараеш да бъдеш


 Добра майка съм. Всички ми го казват. Свекърва ми сподели, че е впечатлена и дори не е очаквала. Съпруга ми винаги е казвал,че съм добра майка, жена и домакиня.

Остава ли ти време да бъдеш самата себе си?
Освен това

 

 Тежът ми тези мисли. Побъркват ме. Няма с кой да споделя, съпруга ми крие всичко в себе си.Семейството ми е далеко, а и не мисля че мога да говоря за това с майка ми или сестра ми.По цял ден сме само двамата с бебо, може би това ме изнервя на подсъзнателно ниво. Не знам. Честно казано ако можех да си отговоря нямаше да пиша сега.
 

явно имаш нужда от приятели, хора с които да си говориш, до споделяш. Това може да бъде и съпруга ти.
Не се тревожи. Hug  Иди при психолог. Мисля, че в твоя случай няма нещо непоправимо.  Peace
Желая ти много щастие и радост.   bouquet

# 13
  • София
  • Мнения: 7 097
Ти всъщност изричаш въпросните думички на ум, но нямаш желанието това да се случи наистина!? След което се ужасяваш, че имаш такива мисли. Не знам дали е следродилна депресия, но имам чувството, че не е толкова сериозно! Все пак, за твое успокоение, би могла да се консултираш със специалист.

# 14
  • София - Варна - Бургас
  • Мнения: 4 107
Цитат
Тази вечер започнахме да правим любов със съпруга ми, бебо промрънка леко в леглото и аз си помислих: "По-добре да умре." Сринах се! Обърнах се и се разревах.

- Напротив, Д-р Спок точно го е обяснил - понякога се случва... но, - Кръвта вода не става, нали Grinning


Общи условия

Активация на акаунт