Днес бяхме с Криса на ортопед,не че има някакъв проблем,но педито ни прати профилактично.Докторът ми каза неща,за които честно казано не бях и чувала и за това искам да ги споделя с вас.С някои от тях не съм съгласна и ми е интересно дали аз нещо не бъркам.Показа ни някои упражнения,за да се изправят крачетата и ми каза нощем да спи по гръбче,а денем по корем.На 1-ви ставаме на 3месеца и още не може перфектно да си държи главата.Може би за това ми го е казал.После ми каза,че до 3 часа на ден едно бебе може да се оставя да плаче.И ако я нося често на ръце да съм вземела по добре да си отрежа ръцете Вика,че във всички приказки,глезените деца са най-големите боклуци А аз Криса си я гушкам от време на време и за мен това е напълно нормално и изобщо не мисля,че като и давам нежност ще я превърна в боклук:(Ебаси 9 месеца ми е била в корема и изведнъж излиза от там и аз и показвам дебелия край Няма пък! Оставям я от време на време да плаче,но тя е много добро бебе и в никакъв случай не и се събират 3 часа рев...И слава богу.После ми каза,че проходилки,кошари,бънжита,ластици за прохождане са уреди не за бебето,а за майката.Не трябвало да ходи с проходилка-това не го знаех,за ластика за ходене-също Едно от нещата,които най много ме озадачиха беше свързано с прохождането.Трябвало да я оставя сама да ходи.Да не я принуждавам,защото краката щели да и станат на 0.И да не и държа ръцете докато ходи,а да я оставям сама да се подпира на мебели и стени и да се изправя,а ако не може нека си лази.Било хубаво да се научи сама да ходи,да пада и така щяла хем да си изгради техника на падане,хем да се поучи от грешките си и да се научи да бъде самостоятелна в живота А бебета,които пропускат лазенето,впоследствие нямали добра изградена костна система и мускулатура Каза и че лазенето и хапкането на ръчички пипали пода е сигурен начин детето да си изгради имунитет и след време това да му спести сиропчета и антибиотици...Това е общо взето...Чувала съм,че някои ортопеди вдигат дечицата(на 3 месечна възраст) да стъпват и карат майките да го правят вкъщи,за да им изградят някакви рефлекси за прохождане.Други пък им казват да ги учат лека полека да сядат като ги слагат на дивана между възглавници.Аз не съм привърженик на това,но вие какво мислите?И кога купихте столче за хранене?И как подходихте с прохождането?Гушкате ли често бебетата си или от малки ги учите на дисциплина?
- Публикувана: 26 май 2006, 22:28 ч.
- Последно мнение: 31 май 2006, 11:43 ч.
какво каза чичко ортопед
Ти да не си ходила при Драганов-това са негови бисери.
Ползвала съм и бънджи, и проходилка и кошара.
Подобни изказвания мен лично, меко казано, ме вбесяват.
единствено само "намордник" не съм слагала.
Проходи си абсолютно нормално и нищо нито му е пречило, нито кой знае колко помагало.
Столче за хранене имаме от 8-9 месец някъде-ако не се лъжа.
Апропо, моят педиатър, без да е ортопед, почти ми забрани да го слагам да сяда насила.
Ползвала съм и бънджи, и проходилка и кошара.
Подобни изказвания мен лично, меко казано, ме вбесяват.
единствено само "намордник" не съм слагала.
Проходи си абсолютно нормално и нищо нито му е пречило, нито кой знае колко помагало.
Столче за хранене имаме от 8-9 месец някъде-ако не се лъжа.
Апропо, моят педиатър, без да е ортопед, почти ми забрани да го слагам да сяда насила.
И на мен на Драганов ми прилича, май във "фаза" е бил, ама знае ли човек 
Скоро каза на един мой колега, че от детето му нищо не става, щото е момче и само с това е опропастено, ама не е това темата
За плаченето - не, не я оставям нито минутка да плаче. В темата за плаченето, много силно впечатление ми направиха думите на Хедра - плачът при бебето не е каприз, а начин за оцеляване. Потресена съм от изказването на лекар, че детето може да се оставя да плаче до 3 часа. Това са пълни глупости. За проходилките и бънджитата - ами всеки сам преценява. Слагала съм я в проходилка, това не я накара да проходи бързо. Напротив. Проходи сама, без да й помага никой на 1 год и 2 месеца. До тогава съм я държала за ръката, защото не искаше да се подпира никъде, а търсеше да хване някой от нас. Що се отнася до сядането - никога, ама никога не съм я подпирала с възглавници. Просто изчаках, когато беше готова сама да седне. Столче за хранене купих около 7-8 месечната й възраст. Другата глупост, която ме изненадва - за бебетата, които не можели да лазят. Е, като все още не може да лази на 1 год и половина, та какво? Да дойде да я види как тича, че не мога да я стигна като реши да ми бяга.
Скоро каза на един мой колега, че от детето му нищо не става, щото е момче и само с това е опропастено, ама не е това темата
За плаченето - не, не я оставям нито минутка да плаче. В темата за плаченето, много силно впечатление ми направиха думите на Хедра - плачът при бебето не е каприз, а начин за оцеляване. Потресена съм от изказването на лекар, че детето може да се оставя да плаче до 3 часа. Това са пълни глупости. За проходилките и бънджитата - ами всеки сам преценява. Слагала съм я в проходилка, това не я накара да проходи бързо. Напротив. Проходи сама, без да й помага никой на 1 год и 2 месеца. До тогава съм я държала за ръката, защото не искаше да се подпира никъде, а търсеше да хване някой от нас. Що се отнася до сядането - никога, ама никога не съм я подпирала с възглавници. Просто изчаках, когато беше готова сама да седне. Столче за хранене купих около 7-8 месечната й възраст. Другата глупост, която ме изненадва - за бебетата, които не можели да лазят. Е, като все още не може да лази на 1 год и половина, та какво? Да дойде да я види как тича, че не мога да я стигна като реши да ми бяга.
ами аз съм съгласна с това което те е посъветвал лекаря той в никакъв случей не желае лошо на бебето а и смятам че всичко това го говори от опит, това е лично мое мнение не го налагам на никой и много моля не правете изказвания по постинга ми, но и мисля че всяка мама решава как най добре ще гледа детенцето си и как то се чувства най добре, така че ти сама реши какво от всички тези неща ще прилагаш върху своето бебче и кои не 
Драганов е-да 
Усетих го аз,че като лекция нарежда,ама не предплагах,че чак толкова се повтаря:)
Иначе аз лично съм се засилила от маса време да ходя при Алексиев.....ама а де, не че има нужда, просто да го види като вече ходеща хала от 2 месеца наред ли е всичко.
Леле, мале, била си при Драганов....
Той си има "рецитация" и си я казва на всяко бебе.
И според мен е откачалка.
За едни неща е прав, за други - не...
За гушкането: Естествено, че ще си гушкаш бебето. Бива ли да го оставиш да се дере от плач.
Като гушкаш бебо на ръце, също тренираш главичката и мускулите на гърба. Можеш да носиш бебето в кенгуру.
Слагай бебето по корем по често, и поставяй играчки пред ръцете - да посяга.
Скоро бебето само ще си избира по гръб ли да спи, по корем ли, или напреки на леглото с крака през решетката
и ще каже много поздрави на чичо си ортопед 
За прохождането: Не бива да ползваш проходилка. След поставяне по корем бебето ще почне да лази в един момент. Това е момента да го пуснеш на пода. Ще почне да се изправя по мебелите и да прави малки стъпки настрани. Полека ще се отпусне и ще проходи. Това е естественото прохождане. Не е добре да се ползват каишки, да го държиш с вдигнати ръце и подобни.
Не се слагат и твърди обувки. Най-добре се развива глезена, когато детето проходи босичко или по чорапки.
На Драганов любимото му е да овика стреснатите родители и да каже, че майката по-добре хич да я няма. То, ако питат мен, и него по-добре да го няма....
Ще си гушкаш бебето и ще си му се радваш, едно бебе не може да се разглези от гушкане
В случая аз съм патилото - имам луксация, оперирана съм, децата ми нямат -не са повивани, и двамата са проходили босички и имат идеално оформени краченца. С малкия ходихме на едни рехабилитации поради координационно смущение и достатъчно съм научила за гимнастики, прохождане и прочее....
Той си има "рецитация" и си я казва на всяко бебе.
И според мен е откачалка.
За едни неща е прав, за други - не...
За гушкането: Естествено, че ще си гушкаш бебето. Бива ли да го оставиш да се дере от плач.
Като гушкаш бебо на ръце, също тренираш главичката и мускулите на гърба. Можеш да носиш бебето в кенгуру.
Слагай бебето по корем по често, и поставяй играчки пред ръцете - да посяга.
Скоро бебето само ще си избира по гръб ли да спи, по корем ли, или напреки на леглото с крака през решетката
и ще каже много поздрави на чичо си ортопед За прохождането: Не бива да ползваш проходилка. След поставяне по корем бебето ще почне да лази в един момент. Това е момента да го пуснеш на пода. Ще почне да се изправя по мебелите и да прави малки стъпки настрани. Полека ще се отпусне и ще проходи. Това е естественото прохождане. Не е добре да се ползват каишки, да го държиш с вдигнати ръце и подобни.
Не се слагат и твърди обувки. Най-добре се развива глезена, когато детето проходи босичко или по чорапки.
На Драганов любимото му е да овика стреснатите родители и да каже, че майката по-добре хич да я няма. То, ако питат мен, и него по-добре да го няма....
Ще си гушкаш бебето и ще си му се радваш, едно бебе не може да се разглези от гушкане
В случая аз съм патилото - имам луксация, оперирана съм, децата ми нямат -не са повивани, и двамата са проходили босички и имат идеално оформени краченца. С малкия ходихме на едни рехабилитации поради координационно смущение и достатъчно съм научила за гимнастики, прохождане и прочее....
това за гушкането при нас го изпусна и слава богу - аз моя си го гушкам и разнасям
но относно прохождането и помощните средства съм абсолютно съгласна с него, че това са неща за майката, а не за детето и че повече му пречат отколкото помагат. но както го чувстваш така постъпвай, имай едно наум за това, което ти е казал, но няма нужда да му вярваш сляпо, гледай си детенце както чувстваш, че е най-добре за него, ти си му мама ще разбереш, кое как е при него най-добрия вариант
но относно прохождането и помощните средства съм абсолютно съгласна с него, че това са неща за майката, а не за детето и че повече му пречат отколкото помагат. но както го чувстваш така постъпвай, имай едно наум за това, което ти е казал, но няма нужда да му вярваш сляпо, гледай си детенце както чувстваш, че е най-добре за него, ти си му мама ще разбереш, кое как е при него най-добрия вариант
... Чувала съм,че някои ортопеди вдигат дечицата(на 3 месечна възраст) да стъпват и карат майките да го правят вкъщи,за да им изградят някакви рефлекси за прохождане.Други пък им казват да ги учат лека полека да сядат като ги слагат на дивана между възглавници.Аз не съм привърженик на това,но вие какво мислите?И кога купихте столче за хранене?И как подходихте с прохождането?Гушкате ли често бебетата си или от малки ги учите на дисциплина?
Можеш да си 100% сигурна, че няма ортопед, който да препоръча стъпване на 3 месеца.
На нас ни казаха до 8-9 месец, дори да се изправя, аз да я слагам да седне, въобще да не позволявам стъпване.
Не се е налагало да я нося на ръце никога, винаги е предпочитала да заспи на спокойствие в креватчето си, но това си е до бебе, не бих я оставила да плаче, ако ми се беше паднало ревливо бебе, щях да нося
Не съм я слагала в проходила, въпреки, че ни подариха, пробвах само 2 пъти, но тя стоеше като препарирана, а ако случайно тръгнеше на някъде, краката й попадаха под колелцата
Оставях я да се движи свободно, но без неща, за които да се хване, на решетките на кошарата имаше обиколник и не можеше да се дърпа по тях.
Изправи се, когато беше готова- на 11 месеца.
Пролази на 12 месеца.
Проходи на 14 месеца (точно по средата на това, което се брои за нормално прохождане: м/у 10-ти и 18-ти месец).
Мисля, че това е правилния начин, не съм бързала детето ми да порасне.
Столче за хранене не ползваме, хранех я в кошницата за кола, а като порасна- на масата, на обикновен стол, заедно с нас.
много странни неща е наприказвал този ортопед - изглежда повечето сте го посетили дори (а за него само хвалебствия съм чувала?!)
имайки предвид че е ортопед , може единствено да се вслушаш в съветите за прохождането , а другите смешки дето ги е наприказвал - забравяш за тях . бебе да плаче до 3 часа на ден - майката трябва или да е напълно глуха или безподобна мърла за да го допусне . за проходилката-детето ще си покаже - има деца които не стоят в проходилка
имайки предвид че е ортопед , може единствено да се вслушаш в съветите за прохождането , а другите смешки дето ги е наприказвал - забравяш за тях . бебе да плаче до 3 часа на ден - майката трябва или да е напълно глуха или безподобна мърла за да го допусне . за проходилката-детето ще си покаже - има деца които не стоят в проходилка
Ооо, "стъпването" на 3 месеца е нещо съвсем друго...
Новороденото до към 3 месец има няколко рефлекса, които по-късно изчезват.
Единият от тези е рефлекса на пристъпване.
Ако краченцата на бебето докоснат опора, то прави крачка - това е въпросния рефлекс.
Когато се тества, бебето се държи здраво под мишниците, и тежестта му не бива да пада на краченцата. Този тест е по-скоро неврологичен, а не ортопедичен.
По-късно рефлекса на пристъпване изчезва, а още по-късно се заменя от волево стъпване и прохождане.
За да няма изкривени крачета и глезени, детето не бива да поема тежестта си с краченцата, преди да се е изправило само.
Чак когато почне само да се изправя, тогава е узряло да стои на краката си.
П.П. Не съм го посещавала този и не смятам да го посетя.
Детето на мои приятели не проходи, Драганов само ги овика да не го слагат в проходилка и тва е.
(Не бяха го слагали, то на 11 мес. не можеше да седи.) Проходи на година и 8 мес. след рехабилитация и след намесата на други лекари.
От дир.бг няколко мами изпищяха, че не е открил навреме луксация на децата им.
Така че - не само хвалебствия се чуват за него...
Новороденото до към 3 месец има няколко рефлекса, които по-късно изчезват.
Единият от тези е рефлекса на пристъпване.
Ако краченцата на бебето докоснат опора, то прави крачка - това е въпросния рефлекс.
Когато се тества, бебето се държи здраво под мишниците, и тежестта му не бива да пада на краченцата. Този тест е по-скоро неврологичен, а не ортопедичен.
По-късно рефлекса на пристъпване изчезва, а още по-късно се заменя от волево стъпване и прохождане.
За да няма изкривени крачета и глезени, детето не бива да поема тежестта си с краченцата, преди да се е изправило само.
Чак когато почне само да се изправя, тогава е узряло да стои на краката си.
П.П. Не съм го посещавала този и не смятам да го посетя.
Детето на мои приятели не проходи, Драганов само ги овика да не го слагат в проходилка и тва е.
(Не бяха го слагали, то на 11 мес. не можеше да седи.) Проходи на година и 8 мес. след рехабилитация и след намесата на други лекари.
От дир.бг няколко мами изпищяха, че не е открил навреме луксация на децата им.
Така че - не само хвалебствия се чуват за него...