Смеете ли се с децата си?

да. извоювам си повече свободно време от други неща за тях . борбата е безмилостна , всичко гълта време ,енергия и настроение, но ... като успее човек си струва. децата са супер.

Аз играя с тях на гоненица, криеница, караме колела, помагат ми в готвенето и чистенето, а с татко им се боричкат, ритат топка, пекат на скара, говорят глупости и гледат заедно филми (от научно-популярните за змии и т.н.).  При нас е весело, както се казва. (Миналата седмица бяхме всички ваканция и се падна хубаво време, та добре се позабавлявахме.)

Смеем се, шегуваме се  и се забавляваме( казва , че сме били луди и забавни, естественно баща му повече от мен ). Но и дудненето присъства, понякога е много трудно да го накарам да направи каквото и да е без досадното мрънкане от моя страна

Аз съм по-обрана откъм емоции, мъжът ми е много цветен човек. Не командоря, но и не съм по гъделичкането, шумните игри, и т.н. С мен детето общува по-спокойно, играем по-кротки игри и правим по-"сериозни" неща (готвене, рисуване, четене, Монополи, декупажи, пъзели, т.н.). Баща й ме компенсира с боричкане, футбол, игри на чудовища, криеница, и говорене на глупости и лиготии, от които и двамата се скъсват от смях. И двамата имат страхотен висок и сърдечен, много заразителен смях, душата ми се пълни като се разхилят

Аз съм "страшилището" вкъщи, но и аз съм по-склонна да правя щуротии и лиготии. Аз дудням, гоня за домашни, карам се. Мъжът ми отговаря за силовата част - боричкане, биене, дуелиране.

Играем много заедно, позволявам си и пикантни шеги, до колкото им разбират мозъчетата. Но се заливат от смях и ми действа и на мен разтоварващо. С баща си обичат да се боричкат и гъделичкат, аз не търпя на гъдел, та е негова тая чест. Обаче си имаме традиция вечер да разказвам объркани приказки и пада голям смях.
Строга съм, когато трябва и обстоятелствата го налагат, за домашни, за подредба, но винаги се намира време за игри, шумни и смешни забавления, смешен филм или лигавене.

Дори когато дудна, пак пускам майтапи. А когато почнем да коментираме филм или тъпа песен с децата, случвало се е странични хора да тичат към тоалетната от смях. Хубавото е, че си пасваме като тип хумор, ММ е по-сериозен и сдържан, той е по разигравките.

Не съм играла много с нея като малка, през деня гледах да е почти непрекъснато с връстници, така си намираше с кого да играе, вечер сама се занимаваше или с наше косвено участие - примерно ние седим в хола, тя идва с играчки храна, черпи и т.н.

Но винаги съм обичала да погаждам номера, които предизвикват смях. Слагам разни играчки в интересни позиции, шегувам се по различни наши си начини и подобни. Сега като е по-голяма вечер около час си четем вицове и гледаме от смешните компилации, много зареждащо ни действа.

Има и от двете; дуднем, но и много се шегуваме и лиготим:)

Каква хубава тема!
Да, смеем се двете много и при всяка възможност. Аз самата имам силно чувство за хумор и много искам да го предам на нея - хем да гледа от веселата страна на нещата, хем да не се взима насериозно. Резултат има - в класа си тя е сред малкото деца, които имат страхотно чувство за хумор (фина критика, самоирония, безобидни смешки, умни шеговити коментари, включва и много експресия на лицето). Децата много я обичат, все я избират за разни постове, защото със засмян и весел човек лесно се спогаждат. Имаме и завиждачи, разбира се, за популярността. Като ми се оплаче от гадостите, които й правят - преодоляваме с много смях ситуацията двете и така по-малко им се връзва на глупостите. Точно в последните дни играхме Монополи - тъй като тази игра трае по 2-3 часа, аз не издържам да съм сериозна. Съответно съм еврейка, която държи Вода и канали и им продава шишенца светена вода като кацнат на това квадратче, или пък българка в Лондон, държа складове за вафли и ракия и на Юстън Роуд вдигам бг кръчма, крия пари под дюшека, или съм рускиня със силен руски акцент и съм много предирчива, или индийка, или американска милионерка... Заливаме се от смях докато играем, а едновременно и много истини се казват за народите, особеностите им, суеверието, нелогичните решения, нахалството.... Винаги вкарвам хумор и като й помагам да учи, иначе е сухо и досадно, а с мен ученето е удоволствие.
Но мъжът ми е по-сдържан, сух откъм детски смях и лиготийки, сериозен. Но и от него идва тънка ирония и смешен коментар на място, особено когато не е уморен и е в настроение.

Да, още от времето, когато беше малка много се шегуваме и смеем с нея. Вече е тийн-ка и чувството ни за хумор е почти изравнено. Смеем се на ситуации, когато сме заедно навън – споглеждаме се и знаем за какво ни е смешно, избухваме в смях. Тя ми прави някой път тайно или не клипчета (докато сме на пицария, в парка, готвя или спортувам) и после много им се хилим. Защото аз се маймуносвам по мой начин. Смеем се една на друга, когото сме в комични ситуации или примерно едната или другата изглеждат смешно (по пижама, но с яке за изтичване до магазина, смешна коса, сутрешна физиономия).
С половинът си имат специален хумор, игра с думи, той е цар в остроумията и тя му импонира с "неговите камъни по неговата глава", което мен доста ме разсмива. У дома смехът е задължителен и хуморът е на почит. Всички сме настроени да гледаме на нещата от забавната им страна. Така по-леко се живее.

И двамата с мъжът ми сме строги, но имаме чувство за хумор и се смеем с детето. Детето е на 12г и вече е малък мъж. Споделяме всичко, играем на карти уно, ве се сърди човече, монополи, шах, табла. Синът ми е разумно и добро дете и няма нужда да му казвам да си оправя леглото, стаята или гардероба. Помага в градината, гледа си кучето. Карам се само когато то мързи да учи.

Аз пък се чувствам виновна, че не вдявам нейните смешки.

А аз се чувствам виновна, защото се увличам в шеги и игри повече и от децата. Ама какво да правя, забавно ми е с тях. Понякога повече, отколкото с приятелите ми