Живот на село с малки деца

  • 30 729
  • 323
  •   1
Отговори
  • Варна
  • Мнения: 41
Здравейте! Напоследък все по-често се говори за семейства, които отиват да живеят на село и се занимават с био земеделие и животновъдство. Ние с моя мъж винаги сме го искали, но си мислехме да е на по-късен етап от живота ни когато децата пораснат, тъй като в селата рядко има детска градина и училище. Но когато децата пораснат дали ще имаме сила и енергия за това? Има ли тук семейства с малки деца, които са предприели тази стъпка, имате ли такива приятели, близки, познати? Познавате ли села, където да има детска градина и основно училище, автобусна спирка и млади семейства, лесен достъп до града? Ние сме от Варна и на мен много ми се иска да не се отдалечаваме много от този район, тук са всичките ни близки и приятели, но съм отворена за предложения. Искам да уточня, не питам дали е по-добре да се живее на село или в града, питам за конкретни предложения за живот на село. Благодаря ви предварително за отговорите! Simple Smile

# 1
  • Варна
  • Мнения: 4 108
Здравей,
наши приятели скоро (няма месец) се преместиха на Добрева чешма. Не е село, но не е и в града и си няма собствена инфстраструктура - градина и училище имам предвид.
Децата им са трети и шести клас, нейната майка живее близо до училището им и обира луфта между края на учебните занятия и работата на родителите.
И двамата родители работят в града, децата не смениха училището.
Къщата, която купиха платиха с продажба на двустаен апартамент на Спортна зала. За същите пари купиха къща, която не е нова, с три спални и дневен тракт. От старата постройка е останала част, разширена е и изградена в сегашния и вид.

 

# 2
  • Мнения: 42
Здравей. Интересно решение, но и доста рисковано. Ако не откриеш подходящо селце, вариант е и някоя малка община, поне там със сигурност ще има детска градина и училище. Но лошото е, че ще се отделите от приятели и роднини, което малко си е неприятно. Другото, което е задължително трябва да помислиш и за евентуална болница или спешен кабинет, защото зимата когато падне големият сняг, а и не само тогава и недай Боже нещо се случи ще се ядосваш защо си предприела живеенето на село. Живота на село е доста добър, от гледна точка на спокойствие, няма трафик, няма да откриеш недоброжелатели (макар че зависи комшиите какви са), но пък има доста неща, с които хората на село са ощетени за съжаление и посмисли добре дали би се сбогувала с удобствата на града, за да живееш в спокойното селце. Успех Simple Smile

# 3
  • Мнения: 25 675
Скрит текст:
Здравейте! Напоследък все по-често се говори за семейства, които отиват да живеят на село и се занимават с био земеделие и животновъдство. Ние с моя мъж винаги сме го искали, но си мислехме да е на по-късен етап от живота ни когато децата пораснат, тъй като в селата рядко има детска градина и училище. Но когато децата пораснат дали ще имаме сила и енергия за това? Има ли тук семейства с малки деца, които са предприели тази стъпка, имате ли такива приятели, близки, познати? Познавате ли села, където да има детска градина и основно училище, автобусна спирка и млади семейства, лесен достъп до града? Ние сме от Варна и на мен много ми се иска да не се отдалечаваме много от този район, тук са всичките ни близки и приятели, но съм отворена за предложения. Искам да уточня, не питам дали е по-добре да се живее на село или в града, питам за конкретни предложения за живот на село. Благодаря ви предварително за отговорите! Simple Smile
Ако имате възможност за къща в Приселци, или Близнаци защо не. Близко е, и много хора всекидневно пътуват до Варна. Вилните зони също не са за отхвърляне, Трака, Дружба, или Галата, Боровец, Звездица...ако искате простор и близост до града, постижимо е.

# 4
  • Варна
  • Мнения: 10 493
Ох това ми е мечтата. Много го искам. На този етап сме на мнение, че заради детето е по-добре да сме в града. Но ми се струва, че скоро ще ми изгорят бушоните. Имаме къща във Водица, но ни е далеко на този етап, а и аз искам градска къща. С една дума има нужда от голям ремонт. Ще го мисля и аз.

# 5
  • Мнения: 4 808
Ние живеем в квартал на Бургас, бивше село. Децата ни отдавна пораснаха, но сега казват, че са доволни, че са имали такова щастливо и безгрижно детство с игри до среднощ на улицата, а ние бяхме спокойни, че нищо няма да им се случи, въпреки че в квартала живеят и много цигани. Има детска градина, училище, в което получиха много добро образование тогава и здравна служба. Мъжът ми е от село на 20 км от града, отначало живяхме там, но се преместихме когато децата тръгваха в първи клас. Недостатъците: автобусите ни са по разписание, но се свиква. Центърът на града ни е на 10 км, и двамата имаме коли, но ако примерно искаме да излезем на заведение да пием по едно питие, трябва единият да не пие или да се приберем с такси. До зеленчуците не бяхме стигали досега, но бащите ни, които ни снабдяваха, вече остаряха и ще трябва да се захващаме и с това. Като бях млада, исках да живея в апартамент, сега не бих заменила живота си за друг. Вярно, има повечко работа, но се свиква. Гледам, че доста познати си продадоха апартаментите и се преместиха в такива крайградски квартали или села, близо до града и са доволни.

# 6
  • София /Абсурдистан
  • Мнения: 11 639
Преди години аз го направих, но бързо поправих грешката и се върнах обратно в София. Никога повече не бих си го причинила доброволно. Добре го помислете. Успех!

# 7
  • Варна
  • Мнения: 4 108
Днес си говорихме с моя мъж за това как свикват нашите близки, за които говорих по-горе.
Дъщеричката им ходи на танци в неделя, две коли са нужни защото работното им време не съвпада. Стигнахме до извода, че освен разходът за гориво, финансите за оборудването на градината примерно, животът в къща иска работливи, сръчни и самостоьтелни да са и двамата. Купуването и строежа не са всичко.

# 8
  • Мнения: 81
Вече две приятелски семейства предпочетоха живот в села близки до голям град. Работните им места са в града, но казват, че са на такова място, че губят по-малко време в път ако идват от съответните села.
Става въпрос за района на Пловдив и там има наистина много хора които живеят така. Повечето села имат детски градини и училища поне до 8ми клас.
Ние сме се замисляли, но реално нашите работни места са близо до дома ни, не губим време в придвижване защото и училището на детето ни е близо. Рядко излизаме от София и дори от квартала в който живеем (който е и доста централен). Така, че за сега ни е конфортно.

Не познавам Варна и района, но идеята ви не е лоша. Едва ли обаче ще успявате да се изхранвате само от земеделие. По-добре ми звучи да работите в близък голям град, а земеделието да е за свободното време. Ако обаче решите да направите бизнес със земеделие тогава приветсвам идеята ви.
Намерете село с детска градина и училище, поне средно. След 8ми клас децата ще могат да пътуват до града и по-елитните училища. Или ако има по-малък град наблизо, който е по-спокоен, децата може да пътуват до там.

# 9
  • Мнения: 4 808
Да, определено са нужни две коли. Дъщеря ни ходеше на танци от четвърти до осми клас, отначало се редувахме да ги караме с колите, после самите деца искаха да ходят с автобуса, беше им като приключение и откривателство. И да, повече разходи за път, но аз се прибирам в къщи по-бързо от доста познати, които живеят уж в града, защото имам по-малко светофари и кръгови. Има си неудобства, да, например, нямаме банкомат в квартала, най-близкият е на пет километра, планираме си нещата и така. Но пък се живее по-нашироко, къщата ми е 200 квадрата, вечер можеш да излезеш на верандата с питие - редовно го правим със съседите, които се преместиха от града. Другите ни съседи пък си дадоха апартамента под наем и си построиха къща. В началото се карах на мъжа ми да не надува музиките, да не пречим на съседите, обаче няма кой да ти прави забележка ако не прекаляваш. Другото предимство - няма общи ток и вода, чистачка за вход и т.н.

# 10
  • Мнения: 9 576
Аз лично никога не бих живяла на село преди да се пенсионирам. Но това са лични предпочитания, така че няма да се разпростирам. По въпроса - да, имам познати, които живеят на село с малки деца, става въпрос за около София - мога да кажа, че в момента желаят да се върнат в София, вече са издивяли от скука. Но това е може би, защото не се занимават със земеделие... Пътуването до и от работа в София е много мъчително, особено зимата, приятели много рядко им ходят на гости, защото е далече, задължително 2 коли им трябват. А не ми се мисли какво става когато децата порастнат и почнат да искат да ходят насам-натам и да се прибират по-късно.. Или трябва да им се наеме апартамент в големия град или всеки път да спят при приятели...

# 11
  • Мнения: 10 968
За хора, които не потребяват културен живот, е напълно възможно и даже блазнещо. Признавам, че и мен тази идея ме е привличала с другите си характеристики.
За деца под 6-7 г. е най-доброто възможно място. След това - средата е убийствена.
Иначе детска градина и основно училище има в почти всяко по-голямо село.

# 12
  • София
  • Мнения: 2 995
Живеем в село близо до София от близо три години. Има добра детска градина - дъщеря ми е на 4. Наблизо няма молове и магазини, но бързо свикнахме да планираме пазаруването.
Аз не шофирам, но и работя от къщи. При нужда имам познато такси, с което се придвижвам.
Не ми липсва животът в София - събираме голяма библиотека, занимаваме се с градината, имаме и куп други хобита, които поглъщат времето ни.
Приятели непрекъснато ни посещават, харесва им явно извън града.
Дотук минуси не съм видяла, честно казано.

И, о да, около нас семействата с деца, избягали от града, стават все повече. Започваме да си създаваме традиции за събирания, празнуване на рожденни дни или просто питие или кафе.

# 13
  • Мнения: 4 808
Не се лишаваме от културен живот, редовно ходим на кино и театър, на представяния на книги, в събота и неделя си ни е традиция вече да ходим на разходка в Морската, някъде на по кафе или на по питие. Когато живеехме в селото на мъжа ми, което е по-далече, пак не сме се лишавали от тези неща. Разбира се, всичко опира и до финансите. И в много села вече няма училища. Напуснахме селото на мъжа ми защото започнаха да сливат класове - например първи и пети клас учат в една стая, а по-късно и закриха училището. Това за нас беше много важен фактор. В повечето села, където няма училища, има училищни автобуси, които возят децата до най-близкото училище, но ние не желаехме такъв вариант, защото искахме децата ни да получат добро образование. В момента хем сме в града, хем не сме, всеки град има няколко такива кварталчета с къщи и за нас това беше най-добрият вариант.

# 14
  • Мнения: 32
И ние от година и половина се преместихме във вилната зона на града.Нашето дете вече  е голямо,но около нас има семейства с по две малки деца-ами справят се.Да, две коли са задължителни,но за нас си бяха и когато бяхме в града.По въпроса за гостите-толкова събирания в апартамента никога не сме имали.Тук през вечер сме или със съседи,или с приятели,живеещи в града, които гледат да избягат поне за малко от градската среда.

Общи условия

Активация на акаунт