Обувките са необходимо зло. Ако земята беше мека и покрита с килим от трева и листа, нямаше да има нужда да носим обувки. Но тъй като модерният свят, в който живеем, е покрит с непрощаващ бетон и замърсен със стъкла и пр., нашите крака се нуждаят от защита.
Ако обувките за възрастни са преминали през етапите на своето развитие от предпазно покритие до символ на статут, то детските обувки са запазили своето единствено предназначение – да предпазят детските крака от опасностите на външния свят.
И въпреки това съществува объркване по отношение на избора на подходящи обувки за деца с нормални ходила.
Проучване на специалисти (педиатри, хирурзи, ортопеди, и педиатри) показва съществуването на голямо отклонение от установените мнения относно избора на обувки за деца с нормални и проблемни ходила.
Разлики съществуват както в мненията на специалисти от различните групи, така и в мненията на специалисти от една и съща група.
15% от интервюираните са на мнение, че ортопедичните високи обувки благоприятстват нормалното развитие на крака; останалите 85% не са съгласни с това мнение.
В същото проучване 44% препоръчват меките обувки за деца, 32% – високите и 24% – тип тенис обувки.
Какво решение да вземе родителят в този случай?
Мисля, че рационалният подход към този проблем е да се прецени валидността на някои традиционни твърдения.
Обувките са необходими за развитието на крака
С други думи, децата без проблеми с ходилата имат нужда от подкрепящи обувки, в противен случай има риск от развитие на плоско стъпало. Направени са проучвания, които отричат това твърдение. Деформациите в ходилата като подуване на палеца или деформирани (извити навътре) пръсти не са съществували при примитивните хора, които не са носели обувки, в сравнение с напредналите общества, в които те са често срещани.
Проучване, проведено в Англия, показва, че 80% от децата на възраст м/у 2 и 4 години, които носят обувки постоянно, са развили изкривяване на ставите на палеца и при 30% се е получило изкривяване навътре на 4-и и 5-и пръст. Такива деформации не се наблюдават при деца, които не са носили обувки.
По всяка вероятност най-обобщаващото проучване е направеното в Хонг Конг, Китай, което сравнява формата на краката на хора, които носят обувки, и тези, които не носят. Деформации на палеца и на другите пръсти се наблюдават много по-често при хората, които носят обувки. Проучването обобщава, че кракът в своята естествена и неограничена форма е мобилен и гъвкав, освободен от структурни промени, които са често наблюдавани при хората, които носят обувки.
Тези наблюдения обобщават, че обувките не са нужни за нормалното развитие на крака. Нормалният крак не се нуждае от oпората на обувката. Напротив, тежките обувки, предписвани за решаването на специфични проблеми, могат по-скоро да навредят, отколкото да спомогнат за решаването на проблема.
Високите обувки са предназначени да предпазват глезена на детето при прохождане.
Този мит е често поддържан от добронамерени, но недобре информирани роднини. Проучвания сочат, че когато детето е достатъчно силно да стои право и да върви, следователно глезените му са достатъчно силни, за да понесат тежестта на тялото. Ако детето не е готово да върви, обуването на високи обувки е не само неефективно, но най-вероятно вредно за краката.
Високите обувки трябва да бъдат използвани с идеята да възпрепятстват събуването, отколкото погрешно да се вярва, че по този начин ще бъде осигурена защита на глезените.
Вредно е да се носят маратонки за повече от няколко часа на ден.
Това е широко разпространено твърдение между обикновените хора и специалистите. Но на практика не съществува доказателство, че е възможно развитието на плоско стъпало, ако се носят маратонки, а не високи обувки.
Д-р Е. Блек от Станфордския университет е провел наблюдение на 40 деца с нормални ходила за период от 10 години. Тези деца са носели маратонки и нищо друго. Не е било наблюдавано развитие на плоско стъпало в нито един от случаите.
Въпреки това, не всички видове маратонки са еднакви. Но качествените такива не би следвало да създадат проблеми.
Високата арка на ходилото е предпоставка за правилното функциониране на крака.
Често се срещат оплаквания от родители от факта, че децата им имат плоски ходила.
Обстойни прегледи показват, че въпреки че ходилата не са с добре изразена арка, те не са плоски. Деца с на пръв вид плоски ходила (или ниски арки), които са наблюдавани за дълъг период от време, не развиват проблеми.
Класическо изследване на известен хирург ортопед от Торонто преди няколко години, в което са били наблюдавани служители на канадската армия, показва, че 22% от тях са имали на пръв поглед плоско стъпало, но всъщност са били с ниски арки. Всички те не са проявявали проблемни симптоми.
Продавачите на обувки са компетентни в диагностиката на проблеми с ходилата и могат да препоръчват ортопедични обувки за деца.
Това е абсолютно погрешно. Повечето продавачи на обувки са добронамерени и желаят да ви продадат възможно най-удобните обувки. Но те не са обучени да съветват относно проблеми, свързани с ходилата. Отговорният търговец може да подскаже на родителя, че може би съществува проблем с ходилата на детето и да ви предложи да посетите специалист, но не би могъл да предложи подходящи ортопедични обувки без предписание на лекар. Помнете, че търговецът е там, за да продаде стоката си. Той ще ви помогне да изберете подходящите обувки за вас, но отговорността за избора на детски обувки е изцяло на родителите.
Друго проучване показва, че при избора на обувки родителите разчитат най-вече на мнението на приятели, роднини и продавачи. Малцина биха дискутирали това с педиатър. Интересен резултат от проучването показва, че тези родители, които са се допитали до специалист, са похарчили най-малко за обувки, а тези, които са се допитали до търговец, най-много. Продавачите на обувки биха препоръчали обувки с твърдо ходило, високи, с връзки. Те са не само скъпи, но и ненужни, дори опасни за някои деца. Не гледайте на търговеца като на противник. Той е запознат с разнообразието на предлаганите модели и може да ви посъветва за наличностите на това, което търсите.
Следващите съвети ще ви помогнат в избора на обувки за вашето дете.
Възрастта и обувките
Както разбрахте, обувките не са нещо необходимо за поддръжката и развитието на стъпалото, логично е да се направи изводът, че за нормалното стъпало обувките служат само за едно: защита. В първата година на детето, преди то да проходи, не са необходими обувки. Ако детето, което прохожда, е постоянно с обувки, то е лишено от нормалната сензорна стимулация, която би получило от контакта си с околната среда. Освен това малките мускули на стъпалата и пръстите му не се упражняват достатъчно и това може да доведе до изостаналост. Дори 2-3-годишно дете няма постоянна нужда от обувки, когато е в безопасната среда на дома си или двора. Само когато излиза на улицата, чифт гуменки са достатъчни за защита.
Цената на обувките
Цената на обувките често опира до използвания материал. Естествената кожа е най-скъпа, особено когато е използвана за горната част и подметката. Тъй като естествената кожа позволява на стъпалото да диша, това помага да се избегне изпотяването и претриването на кожата на крака. Докато горната част на обувките от кожа е желателна, то кожената подметка не е задължителна. Купувайки обувки с кожена горна част и подметка от гума или креп, това ще смъкне чувствително цената. Не е необходимо да се вземат най-дишащите или скъпи детски обувки. Главната причина да се сменят обувките е, че детето ги израства. Следователно висококачествените дълготрайни обувки са излишен разход. Гуменките са доста по-евтини. Те са от плат или лен в горната част и, както кожата, позволяват на стъпалото да диша. Изключение са гуменките за бягане с гумени кантове (маратонки), които предизвикват потене при продължително носене. Все пак гумените кантове правят обувките по-непромокаеми – явно предимство в дъждовните дни. Като цяло гуменките, които имат желаното качество, което ще обсъдим, служат толкова добре, колкото скъпите кожени обувки.
Препоръчвам чифт добри гуменки или маратонки за всекидневието за повечето деца. Но дори тогава би трябвало да се оставят без обувки през част от деня. Малките деца чувстват със стъпалата си така, както с ръцете си, а информацията от сензорите е основна за развитието на мозъка. Още повече че, събувайки краката, се позволява на стъпалата да дишат и се предотвратява натрупването на пот и проблеми с кожата.
Подметката на обувките
Дали е кожена или гумена, подметката трябва да е достатъчно дебела, за да предпазва, и достатъчно гъвкава за ходене. Важно е и да се проверят и грайферите. Колкото по-дълбоки са те, толкова по-добро е сцеплението. Такъв вид обувки могат да се ползват в дъждовно време и дори през зимата без опасност от подхлъзване
Гъвкавостта на подметката е много важна. Нормалното стъпало се прегъва при глезенната става, движейки се от 30 до 40 градуса при нормално ходене. Добрата обувка трябва да позволява това. Гуменките са най-подходящи в този случай. Твърдите подметки, освен ако не са назначени от лекар за специфичен проблем, трябва да се избягват. Начинът да се тества гъвкавостта е да се прегъне обувката нагоре. Подметката трябва да се прегъне в окръжност без голямо усилие от ваша страна.
Фиг: Дясна пета в обувка. Лекото отклонение на линията на крака с линията на обувката поставя ударение върху форта на обувката, увеличава нуждата от твърд и здрав форт.
Фортът на обувката
Ако погледнете стъпалата на детето си отзад, когато стои изправено, ще забележите, че връзките на петата (ахилесовото сухожилие) се отдалечават леко една от друга, стигайки до петите.
Твърдият здрав форт е необходим, за да не се деформира. Ако е мек, лекото отклонение на сухожилието и глезена ще пречупи форта навътре и задната част на стъпалото няма да седи стабилно в обувката.
Децата имат склонност да не пазят обувките си. Колко пъти сте гледали как детето ви изтичва навън да играе с обувки, наполовина обути, а петата е на форта, като го смачква междувременно? Мекият форт няма да издържи подобно отношение. Много бързо ще загуби способността си да поддържа.
Фортът с подплънка също е важен. Прокарайте пръст по вътрешната част на форта. Проверете дали има нещо твърдо или неравномерно, което може да предизвика претъркване на петата.
Обувки на ток
Детските обувки не трябва да са с ток. Токовете карат детето да върви на пръсти, а това причинява отслабване на връзките на петите. Високите токове трябва непременно да се избягват. Повечето кожени обувки имат лек ток. Ако не се носят редовно, това няма значение. Но гуменките или маратонките са идеални в това отношение.
Да уцелим размера
Трябва да запомните, че търсите чифт обувки, който да е по мярка на детското краче, а не точно обратното. За да улучите, трябва и формата, и размерът на обувките да следват стъпалото. Няма еднакви крака. Освен ако обувките не са правени по поръчка, няма такова нещо като перфектна мярка. За точния размер вие трябва да вземете не само обувките, съответстващи като цяло по дължина и ширина, но те трябва да отговарят и на други условия. Най-широката част на стъпалото може да не се пада в най-широката част на обувката, въпреки че може да са еднакво широки. Дебелината на петата може да не пасва на петата на обувката. Но това не означава, че не могат да се открият удобни обувки, които да пасват на формата и размера на крака.
Размерът на стъпалото се увеличава при изправено положение, както и с течение на деня. Стъпалата са леко по-дълги и широки в края на деня. Стъпалото на възрастен човек се увеличава средно с 4% от сутринта до вечерта. Това означава увеличаване на ширината на стъпалото до около 1см (или два размера) и дължина до 0,3 см (или половин размер). Тъй като не е правено такова изследване при децата, вярвам, че пропорционално увеличаване при тях също може да се очаква. Затова препоръчвам да купувате обувки по-късно през деня, когато стъпалата са най-големи.
Когато разглеждате обувките в магазина, имайте предвид формата на обувката. Тя е определена от калъпа на модела, по който е направена. Искате прав модел, тъй като това подхожда най-добре на формата на стъпалото. Повечето обувки на малките деца са направени в прав модел. За съжаление, поради модата и търсенето на печалба, много модели на обувки за по-големи деца са извити навътре. Ако си представите обувката като стъпало, състоящо се от задна и предна част, предната част е извита навътре. Такава обувка ще насили стъпало в изкривено и обърнато навътре положение, подобно на изкривяването в глезена. В допълнение някои производители на обувки стилизират предната част на обувката при пръстите, като я заострят. Това притиска пръстите в неестествена форма и е честа причина за подуване на палците и други деформации на пръстите. Начинът да се избегне изкривяването е не да се гледа подметката – средната част на обувката и дизайнът на подметката отдолу могат да бъдат подвеждащи. Обувките трябва да се гледат отгоре.
Визуално преценете формата на обувката като цяло, за да определите дали предната част се извива навътре. В същото време преценете дали частта при пръстите е стилизирана и заострена.
Фиг. Визуално преценете формата на обувката като цяло, за да определите дали предната част е права (i) или се извива навътре (ii).
След като прецените от няколко стила кои са приемливите за вас въз основата на модела, вие сте готови за продавача. Винаги карайте продавача да измери детското стъпало, вместо да му кажете какъв размер мислите, че е. Когато мерите стъпалото, детето трябва да е изправено и да поставя цялата си тежест върху стъпалата. Ако има разлика в размера на стъпалата, вземете по-големия размер.
Няма никаква магия в меренето. Това не означава,че сте намерили точния размер. Меренето ви дава само отправната точка. Когато детето обуе обувките, те трябва да се проверят за нужната дължина и ширина. Оставете детето изправено и проверете частта при пръстите, да се сте сигурни, че има достатъчно пространство. Трябва да усетите място колкото палец между пръстите и върха на обувката. За нужната ширина проверете най-широката част на крака – там, където е топчето на стъпалото. Опипайте обувката. Не трябва да е издута навън – признак, че е тясна, и би трябвало да може да стиснете кожата или плата. Докато стои детето, проверете дали зад петата има достатъчно място да пъхнете малкия си пръст. Това означава, че обувката е с достатъчно място за растежа на крака отзад. Помнете,че стъпалото расте както назад, така и напред.
Мерене на обувката:
(1) частта при пръстите е закръглена и свободна, а не заострена;
(2) място колкото палец между върха на пръстите и носа на обувката;
(3) върхът на малкия пръст между петата и форта;
(4) щипка кожа или плат при най-широката част на обувката.
Накарайте детето да се изправи и поразходи с обувките из магазина за около 5 мин. След това бързо махнете обувките и проверете краката за червенини. Специално проверете малките пръстчета, най-широката част на стъпалото в основата на големия пръст и задната част на петата. Червенината е индикация за натиск върху тези места. Не приемайте дискомфорта като нормален процес на разтъпкване на обувката. Кракът може да пострада по време на този процес!
Детето може да приема стоически дискомфорта и да не се оплаква, дори когато обувките са прекалено тесни или стегнати. Но ако посяга да ги маха често, куца или отказва да върви, обърнете внимание и проверете. Не забравяйте, че краката на децата растат бързо.
Честота на смяна на размера
Най-честата причина за смяна на детските обувки е израстването им. Някои хора в обувната индустрия препоръчват обувките да се сменят на всеки 2 месеца за деца между 2 и 6 год. Докато това е страхотно за обувната промишленост, в същото време е твърде скъпо. Тази препоръка не се основава на никакви задълбочени изследвания върху растежа на детския крак.
За щастие на родителите повечето нови медицински изследвания се основават на това, че смяната на обувките не е нужно да е толкова често. Във възрастта между 12 и 13 месеца растежът на стъпалото е голям и наистина обувките трябва да се сменят на всеки три месеца. От 3 до 6 год. кракът не расте толкова бързо и може да се проверява за смяна на размера на всеки 4 – 6 месеца. Всяко дете расте различно и трябва да следим за смяна на омалелите обувки. Честата употреба на омалели обувки може да причини деформации на стъпалото и пръстите, без да споменаваме дискомфота.
Обувки в наследство
Обувната индустрия не одобрява обувките по наследство. Причината е, че старите обувки носят отпечатъка на стъпалото на предишния собственик и могат да причинят проблеми на новия собственик. Това може да е истина в някои случаи, но не е правило. Няма нужда да се споменава, че предаването на обувките трябва да се практикува само в семейството. Никога да не се носят обувки, принадлежали на други, тъй като могат да бъдат източник на предаване на болести.
Умният родител иска да спести пари винаги, когато може, но не и за сметка на здравето на крака. Той ще провери старата обувка, за да се увери,че е в добро състояние, преди да ги предаде на по-малкото дете. Няма да го направи в следните случаи:
1. Предишният собственик има проблеми със стъпалата като ясно изразено плоскостъпие или изкривяване на глезените
2. Петите или подметките на обувките не са равни. Това обикновено сочи за проблеми на стъпалата при предишния собственик.
3. Фортът на обувката е деформиран или лошо изкривен.
4. Горната част на обувката, особено в частта при пръстите, е разтегната или издута, което показва неточна мярка при предишното носене. Сложете ръката си в обувката и проверете за всякакви грапавини от прекалено носене. Ако някоя от точките е налице, по-добре не използвайте отново тези обувки.
Ако след подробна проверка ги намирате в добро състояние, няма причина, поради която да не си спестите някои излишни разходи
ЗАБЕЛЕЖКА:
Представената информация е само за ваша информация и не замества лекарски съвет от специалист. Нито авторът, нито издателят носят отговорност за вреди или претенции в резултат от интерпретации на тези материали.
Статията е преведена от http://www.orthoseek.com/articles/selshoes.html , с одобрението и препоръката на д-р Венелин Алексиев – детски ортопедичен хирург
Специални благодарности за превода на blekuta и baby_doll от клуб "Бъдещи майки" в dir.bg
Ако обувките за възрастни са преминали през етапите на своето развитие от предпазно покритие до символ на статут, то детските обувки са запазили своето единствено предназначение – да предпазят детските крака от опасностите на външния свят.
И въпреки това съществува объркване по отношение на избора на подходящи обувки за деца с нормални ходила.
Проучване на специалисти (педиатри, хирурзи, ортопеди, и педиатри) показва съществуването на голямо отклонение от установените мнения относно избора на обувки за деца с нормални и проблемни ходила.
Разлики съществуват както в мненията на специалисти от различните групи, така и в мненията на специалисти от една и съща група.
15% от интервюираните са на мнение, че ортопедичните високи обувки благоприятстват нормалното развитие на крака; останалите 85% не са съгласни с това мнение.
В същото проучване 44% препоръчват меките обувки за деца, 32% – високите и 24% – тип тенис обувки.
Какво решение да вземе родителят в този случай?
Мисля, че рационалният подход към този проблем е да се прецени валидността на някои традиционни твърдения.
Обувките са необходими за развитието на крака
С други думи, децата без проблеми с ходилата имат нужда от подкрепящи обувки, в противен случай има риск от развитие на плоско стъпало. Направени са проучвания, които отричат това твърдение. Деформациите в ходилата като подуване на палеца или деформирани (извити навътре) пръсти не са съществували при примитивните хора, които не са носели обувки, в сравнение с напредналите общества, в които те са често срещани.
Проучване, проведено в Англия, показва, че 80% от децата на възраст м/у 2 и 4 години, които носят обувки постоянно, са развили изкривяване на ставите на палеца и при 30% се е получило изкривяване навътре на 4-и и 5-и пръст. Такива деформации не се наблюдават при деца, които не са носили обувки.
По всяка вероятност най-обобщаващото проучване е направеното в Хонг Конг, Китай, което сравнява формата на краката на хора, които носят обувки, и тези, които не носят. Деформации на палеца и на другите пръсти се наблюдават много по-често при хората, които носят обувки. Проучването обобщава, че кракът в своята естествена и неограничена форма е мобилен и гъвкав, освободен от структурни промени, които са често наблюдавани при хората, които носят обувки.
Тези наблюдения обобщават, че обувките не са нужни за нормалното развитие на крака. Нормалният крак не се нуждае от oпората на обувката. Напротив, тежките обувки, предписвани за решаването на специфични проблеми, могат по-скоро да навредят, отколкото да спомогнат за решаването на проблема.
Високите обувки са предназначени да предпазват глезена на детето при прохождане.
Този мит е често поддържан от добронамерени, но недобре информирани роднини. Проучвания сочат, че когато детето е достатъчно силно да стои право и да върви, следователно глезените му са достатъчно силни, за да понесат тежестта на тялото. Ако детето не е готово да върви, обуването на високи обувки е не само неефективно, но най-вероятно вредно за краката.
Високите обувки трябва да бъдат използвани с идеята да възпрепятстват събуването, отколкото погрешно да се вярва, че по този начин ще бъде осигурена защита на глезените.
Вредно е да се носят маратонки за повече от няколко часа на ден.
Това е широко разпространено твърдение между обикновените хора и специалистите. Но на практика не съществува доказателство, че е възможно развитието на плоско стъпало, ако се носят маратонки, а не високи обувки.
Д-р Е. Блек от Станфордския университет е провел наблюдение на 40 деца с нормални ходила за период от 10 години. Тези деца са носели маратонки и нищо друго. Не е било наблюдавано развитие на плоско стъпало в нито един от случаите.
Въпреки това, не всички видове маратонки са еднакви. Но качествените такива не би следвало да създадат проблеми.
Високата арка на ходилото е предпоставка за правилното функциониране на крака.
Често се срещат оплаквания от родители от факта, че децата им имат плоски ходила.
Обстойни прегледи показват, че въпреки че ходилата не са с добре изразена арка, те не са плоски. Деца с на пръв вид плоски ходила (или ниски арки), които са наблюдавани за дълъг период от време, не развиват проблеми.
Класическо изследване на известен хирург ортопед от Торонто преди няколко години, в което са били наблюдавани служители на канадската армия, показва, че 22% от тях са имали на пръв поглед плоско стъпало, но всъщност са били с ниски арки. Всички те не са проявявали проблемни симптоми.
Продавачите на обувки са компетентни в диагностиката на проблеми с ходилата и могат да препоръчват ортопедични обувки за деца.
Това е абсолютно погрешно. Повечето продавачи на обувки са добронамерени и желаят да ви продадат възможно най-удобните обувки. Но те не са обучени да съветват относно проблеми, свързани с ходилата. Отговорният търговец може да подскаже на родителя, че може би съществува проблем с ходилата на детето и да ви предложи да посетите специалист, но не би могъл да предложи подходящи ортопедични обувки без предписание на лекар. Помнете, че търговецът е там, за да продаде стоката си. Той ще ви помогне да изберете подходящите обувки за вас, но отговорността за избора на детски обувки е изцяло на родителите.
Друго проучване показва, че при избора на обувки родителите разчитат най-вече на мнението на приятели, роднини и продавачи. Малцина биха дискутирали това с педиатър. Интересен резултат от проучването показва, че тези родители, които са се допитали до специалист, са похарчили най-малко за обувки, а тези, които са се допитали до търговец, най-много. Продавачите на обувки биха препоръчали обувки с твърдо ходило, високи, с връзки. Те са не само скъпи, но и ненужни, дори опасни за някои деца. Не гледайте на търговеца като на противник. Той е запознат с разнообразието на предлаганите модели и може да ви посъветва за наличностите на това, което търсите.
Следващите съвети ще ви помогнат в избора на обувки за вашето дете.
Възрастта и обувките
Както разбрахте, обувките не са нещо необходимо за поддръжката и развитието на стъпалото, логично е да се направи изводът, че за нормалното стъпало обувките служат само за едно: защита. В първата година на детето, преди то да проходи, не са необходими обувки. Ако детето, което прохожда, е постоянно с обувки, то е лишено от нормалната сензорна стимулация, която би получило от контакта си с околната среда. Освен това малките мускули на стъпалата и пръстите му не се упражняват достатъчно и това може да доведе до изостаналост. Дори 2-3-годишно дете няма постоянна нужда от обувки, когато е в безопасната среда на дома си или двора. Само когато излиза на улицата, чифт гуменки са достатъчни за защита.
Цената на обувките
Цената на обувките често опира до използвания материал. Естествената кожа е най-скъпа, особено когато е използвана за горната част и подметката. Тъй като естествената кожа позволява на стъпалото да диша, това помага да се избегне изпотяването и претриването на кожата на крака. Докато горната част на обувките от кожа е желателна, то кожената подметка не е задължителна. Купувайки обувки с кожена горна част и подметка от гума или креп, това ще смъкне чувствително цената. Не е необходимо да се вземат най-дишащите или скъпи детски обувки. Главната причина да се сменят обувките е, че детето ги израства. Следователно висококачествените дълготрайни обувки са излишен разход. Гуменките са доста по-евтини. Те са от плат или лен в горната част и, както кожата, позволяват на стъпалото да диша. Изключение са гуменките за бягане с гумени кантове (маратонки), които предизвикват потене при продължително носене. Все пак гумените кантове правят обувките по-непромокаеми – явно предимство в дъждовните дни. Като цяло гуменките, които имат желаното качество, което ще обсъдим, служат толкова добре, колкото скъпите кожени обувки.
Препоръчвам чифт добри гуменки или маратонки за всекидневието за повечето деца. Но дори тогава би трябвало да се оставят без обувки през част от деня. Малките деца чувстват със стъпалата си така, както с ръцете си, а информацията от сензорите е основна за развитието на мозъка. Още повече че, събувайки краката, се позволява на стъпалата да дишат и се предотвратява натрупването на пот и проблеми с кожата.
Подметката на обувките
Дали е кожена или гумена, подметката трябва да е достатъчно дебела, за да предпазва, и достатъчно гъвкава за ходене. Важно е и да се проверят и грайферите. Колкото по-дълбоки са те, толкова по-добро е сцеплението. Такъв вид обувки могат да се ползват в дъждовно време и дори през зимата без опасност от подхлъзване
Гъвкавостта на подметката е много важна. Нормалното стъпало се прегъва при глезенната става, движейки се от 30 до 40 градуса при нормално ходене. Добрата обувка трябва да позволява това. Гуменките са най-подходящи в този случай. Твърдите подметки, освен ако не са назначени от лекар за специфичен проблем, трябва да се избягват. Начинът да се тества гъвкавостта е да се прегъне обувката нагоре. Подметката трябва да се прегъне в окръжност без голямо усилие от ваша страна.
Фиг: Дясна пета в обувка. Лекото отклонение на линията на крака с линията на обувката поставя ударение върху форта на обувката, увеличава нуждата от твърд и здрав форт.
Фортът на обувката
Ако погледнете стъпалата на детето си отзад, когато стои изправено, ще забележите, че връзките на петата (ахилесовото сухожилие) се отдалечават леко една от друга, стигайки до петите.
Твърдият здрав форт е необходим, за да не се деформира. Ако е мек, лекото отклонение на сухожилието и глезена ще пречупи форта навътре и задната част на стъпалото няма да седи стабилно в обувката.
Децата имат склонност да не пазят обувките си. Колко пъти сте гледали как детето ви изтичва навън да играе с обувки, наполовина обути, а петата е на форта, като го смачква междувременно? Мекият форт няма да издържи подобно отношение. Много бързо ще загуби способността си да поддържа.
Фортът с подплънка също е важен. Прокарайте пръст по вътрешната част на форта. Проверете дали има нещо твърдо или неравномерно, което може да предизвика претъркване на петата.
Обувки на ток
Детските обувки не трябва да са с ток. Токовете карат детето да върви на пръсти, а това причинява отслабване на връзките на петите. Високите токове трябва непременно да се избягват. Повечето кожени обувки имат лек ток. Ако не се носят редовно, това няма значение. Но гуменките или маратонките са идеални в това отношение.
Да уцелим размера
Трябва да запомните, че търсите чифт обувки, който да е по мярка на детското краче, а не точно обратното. За да улучите, трябва и формата, и размерът на обувките да следват стъпалото. Няма еднакви крака. Освен ако обувките не са правени по поръчка, няма такова нещо като перфектна мярка. За точния размер вие трябва да вземете не само обувките, съответстващи като цяло по дължина и ширина, но те трябва да отговарят и на други условия. Най-широката част на стъпалото може да не се пада в най-широката част на обувката, въпреки че може да са еднакво широки. Дебелината на петата може да не пасва на петата на обувката. Но това не означава, че не могат да се открият удобни обувки, които да пасват на формата и размера на крака.
Размерът на стъпалото се увеличава при изправено положение, както и с течение на деня. Стъпалата са леко по-дълги и широки в края на деня. Стъпалото на възрастен човек се увеличава средно с 4% от сутринта до вечерта. Това означава увеличаване на ширината на стъпалото до около 1см (или два размера) и дължина до 0,3 см (или половин размер). Тъй като не е правено такова изследване при децата, вярвам, че пропорционално увеличаване при тях също може да се очаква. Затова препоръчвам да купувате обувки по-късно през деня, когато стъпалата са най-големи.
Когато разглеждате обувките в магазина, имайте предвид формата на обувката. Тя е определена от калъпа на модела, по който е направена. Искате прав модел, тъй като това подхожда най-добре на формата на стъпалото. Повечето обувки на малките деца са направени в прав модел. За съжаление, поради модата и търсенето на печалба, много модели на обувки за по-големи деца са извити навътре. Ако си представите обувката като стъпало, състоящо се от задна и предна част, предната част е извита навътре. Такава обувка ще насили стъпало в изкривено и обърнато навътре положение, подобно на изкривяването в глезена. В допълнение някои производители на обувки стилизират предната част на обувката при пръстите, като я заострят. Това притиска пръстите в неестествена форма и е честа причина за подуване на палците и други деформации на пръстите. Начинът да се избегне изкривяването е не да се гледа подметката – средната част на обувката и дизайнът на подметката отдолу могат да бъдат подвеждащи. Обувките трябва да се гледат отгоре.
Визуално преценете формата на обувката като цяло, за да определите дали предната част се извива навътре. В същото време преценете дали частта при пръстите е стилизирана и заострена.
Фиг. Визуално преценете формата на обувката като цяло, за да определите дали предната част е права (i) или се извива навътре (ii).
След като прецените от няколко стила кои са приемливите за вас въз основата на модела, вие сте готови за продавача. Винаги карайте продавача да измери детското стъпало, вместо да му кажете какъв размер мислите, че е. Когато мерите стъпалото, детето трябва да е изправено и да поставя цялата си тежест върху стъпалата. Ако има разлика в размера на стъпалата, вземете по-големия размер.
Няма никаква магия в меренето. Това не означава,че сте намерили точния размер. Меренето ви дава само отправната точка. Когато детето обуе обувките, те трябва да се проверят за нужната дължина и ширина. Оставете детето изправено и проверете частта при пръстите, да се сте сигурни, че има достатъчно пространство. Трябва да усетите място колкото палец между пръстите и върха на обувката. За нужната ширина проверете най-широката част на крака – там, където е топчето на стъпалото. Опипайте обувката. Не трябва да е издута навън – признак, че е тясна, и би трябвало да може да стиснете кожата или плата. Докато стои детето, проверете дали зад петата има достатъчно място да пъхнете малкия си пръст. Това означава, че обувката е с достатъчно място за растежа на крака отзад. Помнете,че стъпалото расте както назад, така и напред.
Мерене на обувката:
(1) частта при пръстите е закръглена и свободна, а не заострена;
(2) място колкото палец между върха на пръстите и носа на обувката;
(3) върхът на малкия пръст между петата и форта;
(4) щипка кожа или плат при най-широката част на обувката.
Накарайте детето да се изправи и поразходи с обувките из магазина за около 5 мин. След това бързо махнете обувките и проверете краката за червенини. Специално проверете малките пръстчета, най-широката част на стъпалото в основата на големия пръст и задната част на петата. Червенината е индикация за натиск върху тези места. Не приемайте дискомфорта като нормален процес на разтъпкване на обувката. Кракът може да пострада по време на този процес!
Детето може да приема стоически дискомфорта и да не се оплаква, дори когато обувките са прекалено тесни или стегнати. Но ако посяга да ги маха често, куца или отказва да върви, обърнете внимание и проверете. Не забравяйте, че краката на децата растат бързо.
Честота на смяна на размера
Най-честата причина за смяна на детските обувки е израстването им. Някои хора в обувната индустрия препоръчват обувките да се сменят на всеки 2 месеца за деца между 2 и 6 год. Докато това е страхотно за обувната промишленост, в същото време е твърде скъпо. Тази препоръка не се основава на никакви задълбочени изследвания върху растежа на детския крак.
За щастие на родителите повечето нови медицински изследвания се основават на това, че смяната на обувките не е нужно да е толкова често. Във възрастта между 12 и 13 месеца растежът на стъпалото е голям и наистина обувките трябва да се сменят на всеки три месеца. От 3 до 6 год. кракът не расте толкова бързо и може да се проверява за смяна на размера на всеки 4 – 6 месеца. Всяко дете расте различно и трябва да следим за смяна на омалелите обувки. Честата употреба на омалели обувки може да причини деформации на стъпалото и пръстите, без да споменаваме дискомфота.
Обувки в наследство
Обувната индустрия не одобрява обувките по наследство. Причината е, че старите обувки носят отпечатъка на стъпалото на предишния собственик и могат да причинят проблеми на новия собственик. Това може да е истина в някои случаи, но не е правило. Няма нужда да се споменава, че предаването на обувките трябва да се практикува само в семейството. Никога да не се носят обувки, принадлежали на други, тъй като могат да бъдат източник на предаване на болести.
Умният родител иска да спести пари винаги, когато може, но не и за сметка на здравето на крака. Той ще провери старата обувка, за да се увери,че е в добро състояние, преди да ги предаде на по-малкото дете. Няма да го направи в следните случаи:
1. Предишният собственик има проблеми със стъпалата като ясно изразено плоскостъпие или изкривяване на глезените
2. Петите или подметките на обувките не са равни. Това обикновено сочи за проблеми на стъпалата при предишния собственик.
3. Фортът на обувката е деформиран или лошо изкривен.
4. Горната част на обувката, особено в частта при пръстите, е разтегната или издута, което показва неточна мярка при предишното носене. Сложете ръката си в обувката и проверете за всякакви грапавини от прекалено носене. Ако някоя от точките е налице, по-добре не използвайте отново тези обувки.
Ако след подробна проверка ги намирате в добро състояние, няма причина, поради която да не си спестите някои излишни разходи
ЗАБЕЛЕЖКА:
Представената информация е само за ваша информация и не замества лекарски съвет от специалист. Нито авторът, нито издателят носят отговорност за вреди или претенции в резултат от интерпретации на тези материали.
Статията е преведена от http://www.orthoseek.com/articles/selshoes.html , с одобрението и препоръката на д-р Венелин Алексиев – детски ортопедичен хирург
Специални благодарности за превода на blekuta и baby_doll от клуб "Бъдещи майки" в dir.bg