Автор: Маргрет Нусбаум, списание Да живееш и да възпитаваш
Те хапят, удрят, дърпат някои деца се развиват като истински разбойници.
Фабиан и Тина, и двамата на 2 години, си играят в пясъчника.
Фабиан вози багера си, Тина копае дупка. Изведнъж Тина изпищява и удря Фабиан по главата с лопатката. Фабиан се разревава и тича при майка си. Майката на Тина й иде да потъне в земята от срам - "Какво й става на Тина?"
Майката се чувства бясна и безпомощна едновременно.
Когато едно дете се бие, блъска, щипе и хапе, много често реакцията на родителите е срам. Те се питат "Къде сгреших? Досега детето ни беше толкова кротко и приятелски настроено. Дали няма да стане лош човек или непослушко?"
Гневът е съставна част от порастването
Няма страшно. Избухванията в ранна детска възрст са нещо нормално. Ако нещо не се получава така, както едно дете си е представяло, то го завладява яд и разочарование и си излива гнева на предметите около него или в най-лошия случай върху децата край себе си.
Как едно момче или момиче ще реагират е по-скоро въпрос не на пол, а на темперамент. Някои хленчат и плачат, други удрят веднага. Просто не могат да овладеят чувствата си. Не могат да изразят гнева си с думи.
Когато 18 месечния Филип ухапва приятеля си от яслата, то това сигурно означава Сега съм аз наред! Дай ми кубчетата, моля!
И ако Тина удря Фабиан с лопатката, то сигурно си има точна причина за това. Може Фабиан да се е разширил прекалено в пясъчника. Или е избутал багера си в дупката, която Тина дълбаеше и й е попречил на заниманието.
Понякога децата се блъскат, удрят или хапят без определена видима причина. Майките на Софи и Лена се срещат по време на пазар. На Софи и Лена (и двете на 2 1/2 г.) им е скучно. И тогава Софи блъска с всичка сила Лена, така че тя да падне. Лена заплаква. Майката на Софи е втрещена - "Какво, по дяволите, й става на дъщеря ми, че се държи така?"
Майката ругае Софи и се опитва да успокои Лена. Двете майки се надприказват "Как можа? Какво ти става днес? Защо блъсна Лена?"
Софи не показва с нищо, че са я засегнали. Тя е по скоро щастлива, че й се обръща внимание някои деца се гневят само от чиста скука. Ако родителите влезат в играта им, може да доведе до повторения. Ако някой е разбрал, че ако блъска, хапе или удря другия, ще спечели интереса на възрастните, скоро няма да се откаже! Избухванията служат подсъзнателно да направляват вниманието на околните към себе си.
Понякога има точно определни причини
"Така или иначе трябва да реагираме, но как?" се питат родителите, когато детето им се опитва да се прави на Рамбо?
Най-напред трябва за себе си да сте наясно, дали детето ви не преживява някакъв критичен период от развитието си. Много често зад избухванията на децата се крият доста обикновени причини:
Избухливковците имат нужда от граници
Ако детето ви често посяга или крещи на други деца, трябва непременно да потърсите причината за тази избухливост. И най-важното е още на момента да се реагира и да се постави малкия разбойник на мястото му и да му поставите граници. Не очаквайте, че малките деца ще се усетят какво им е и сами ще разрешат проблема си. Затова още не са дорасли. Едва след навършени 3 години могат без шамари помежду си да общуват. Дотогава са разбрали, че това не е начин за разрешаване на проблеми.
Родители, чиито деца биват често нападани от другите, трябва да избягват съвети от рода Удряй и ти! или Защитавай се сам!
Дете, което е блъскано и удряно, не може само да се защити. Иначе щеше да го направи. Това е много жалко положение. От една страна трябва да поема ударите на други деца, от друга да преглъща мъмренията на родителите си, че не са доволни от него.
Затова най-висшата заповед към родители на побойници незабавно да се реагира. Тръгнете към детето си преди да е посегнало да удари друго. Не ругайте и не заплашвайте. Просто кажете ясно и кротко "Спри! Така не може!"
Хванете го за ръка, отместете се настрани, гушнете го. Обяснете му, че трябва да поговорите и като се успокои, тогава може пак да иде при децата . Дори и да ви е много трудно спокойният и тих тон върши чудеса.
Предпазвайте се от натрупване
Ако усетите, че напрежението във въздуха между двамата строители на замъци в пясъчника се покачва, по-добре се погрижете на момента, преди да е станало късно . Има ли дърпане около камиона, по-добре предложете - "Това е един страхотен камион. И на мен ми се приисква да съм му шофьор. Ако и двамата искате да сте му шофьори, може ли да определя аз, кой кога да го кара на смени. Най-напред си ти, а после ти става ли?"
Малките деца често не се сещат, че решението е толкова просто да разделим или да се редуваме и че по този начин удоволствието от общата игра се увеличава.
Винаги бъдете последователни
Повтарят ли се често избухванията и посягането, най добре е да отделяте веднага детето от останалите. Предупреждавайте го, че при следващото избухване си тръгвате към къщи. Бъдете внимателни при предупрежденията си и ги изпълнявайте. Децата имат нужда да усещат вашето постоянство, за да има върху тях въздействие. Това означава наистина да си тръгнете към къщи! Но не му предлагайте никаква занимавка по обратния път за отклонение на вниманието. Нека то да усети колко е скучно съвсем сам да играе. Много е важно да обясните на вашия Избухливко, че поведението му е било неприемливо другото дете го боли главата, като го удряш по нея с лопатката си. С навършване на години за детска градина (3-4 г б.м.) общо взето тези прояви отминават. Вашето дете е научило, че има по-добри начини и пътища за постигане на желаното, отколкото да удряш или хапеш. Тогава даже е способно на компромиси без чужда помощ.
Наръчник за Избухливковци
Без обратно насилие
С едно шамарче по дупето няма да постигнете нищо. С това само показвате, че силният печели и че може да удря по-слабия. Нищо чудно, че имитира възрастните.
Бъдете последователни
Вашето дете трябва да запомни, че с насилие няма да постигне нищо. Затова не омеквайте само и само да ви остави на мира. Ако веднъж е минал номерът, ще се опитва след това непрекъснато да използва насилието, като средство да събуди интереса ви към него.
Хвалете всяка негова добродетел и добра постъпка
Подсилвайте с хвалби развитието на детето, особено в трудните моменти и му дарявайте много време и внимание. Малкото създание усеща "мама ме намира за страхотен". Така ще получи достатъчно самочувствие и няма да му се налага да крие слабостите си зад Рамбо-имиджа.
Не събуждайте у другите любопитство
Уреждайте конфликтите с детето си без нежелани свидетели (сеирджии). Така може само да предизвикате подсъзнателно реакция "Вижте ме колко съм важен!" и да иска пак да повтори изпълнението си.
Направете от гневните изблици ритуал
Ако детето ви е гневно, предложете му да удря една възглавница като боксьор. Или една топка пластилин да блъска по масата или да я мачка. А може да помогне като мачка вестници на топка и ги хвърля из стаята.
Материалът е преведен и предоставен от debelanata
Те хапят, удрят, дърпат някои деца се развиват като истински разбойници.
Фабиан и Тина, и двамата на 2 години, си играят в пясъчника.
Фабиан вози багера си, Тина копае дупка. Изведнъж Тина изпищява и удря Фабиан по главата с лопатката. Фабиан се разревава и тича при майка си. Майката на Тина й иде да потъне в земята от срам - "Какво й става на Тина?"
Майката се чувства бясна и безпомощна едновременно.
Когато едно дете се бие, блъска, щипе и хапе, много често реакцията на родителите е срам. Те се питат "Къде сгреших? Досега детето ни беше толкова кротко и приятелски настроено. Дали няма да стане лош човек или непослушко?"
Гневът е съставна част от порастването
Няма страшно. Избухванията в ранна детска възрст са нещо нормално. Ако нещо не се получава така, както едно дете си е представяло, то го завладява яд и разочарование и си излива гнева на предметите около него или в най-лошия случай върху децата край себе си.
Как едно момче или момиче ще реагират е по-скоро въпрос не на пол, а на темперамент. Някои хленчат и плачат, други удрят веднага. Просто не могат да овладеят чувствата си. Не могат да изразят гнева си с думи.
Когато 18 месечния Филип ухапва приятеля си от яслата, то това сигурно означава Сега съм аз наред! Дай ми кубчетата, моля!
И ако Тина удря Фабиан с лопатката, то сигурно си има точна причина за това. Може Фабиан да се е разширил прекалено в пясъчника. Или е избутал багера си в дупката, която Тина дълбаеше и й е попречил на заниманието.
Понякога децата се блъскат, удрят или хапят без определена видима причина. Майките на Софи и Лена се срещат по време на пазар. На Софи и Лена (и двете на 2 1/2 г.) им е скучно. И тогава Софи блъска с всичка сила Лена, така че тя да падне. Лена заплаква. Майката на Софи е втрещена - "Какво, по дяволите, й става на дъщеря ми, че се държи така?"
Майката ругае Софи и се опитва да успокои Лена. Двете майки се надприказват "Как можа? Какво ти става днес? Защо блъсна Лена?"
Софи не показва с нищо, че са я засегнали. Тя е по скоро щастлива, че й се обръща внимание някои деца се гневят само от чиста скука. Ако родителите влезат в играта им, може да доведе до повторения. Ако някой е разбрал, че ако блъска, хапе или удря другия, ще спечели интереса на възрастните, скоро няма да се откаже! Избухванията служат подсъзнателно да направляват вниманието на околните към себе си.
Понякога има точно определни причини
"Така или иначе трябва да реагираме, но как?" се питат родителите, когато детето им се опитва да се прави на Рамбо?
Най-напред трябва за себе си да сте наясно, дали детето ви не преживява някакъв критичен период от развитието си. Много често зад избухванията на децата се крият доста обикновени причини:
- нещо е променило нормалния дневен режим раждането на братче (сестриче), преместване, смърт на близък човек
- може в момента родителите да са под голямо напрежение нова работа, предстоящо повишение. Много работа и промяна на дневния режим
- понякога самите деца имат затруднения да свикнат с нова обстановка било яслата или детегледачката, или детската градина. Свиват се в себе си и трябва тепърва наново да се научат да се борят за мястото си в групата.
Избухливковците имат нужда от граници
Ако детето ви често посяга или крещи на други деца, трябва непременно да потърсите причината за тази избухливост. И най-важното е още на момента да се реагира и да се постави малкия разбойник на мястото му и да му поставите граници. Не очаквайте, че малките деца ще се усетят какво им е и сами ще разрешат проблема си. Затова още не са дорасли. Едва след навършени 3 години могат без шамари помежду си да общуват. Дотогава са разбрали, че това не е начин за разрешаване на проблеми.
Родители, чиито деца биват често нападани от другите, трябва да избягват съвети от рода Удряй и ти! или Защитавай се сам!
Дете, което е блъскано и удряно, не може само да се защити. Иначе щеше да го направи. Това е много жалко положение. От една страна трябва да поема ударите на други деца, от друга да преглъща мъмренията на родителите си, че не са доволни от него.
Затова най-висшата заповед към родители на побойници незабавно да се реагира. Тръгнете към детето си преди да е посегнало да удари друго. Не ругайте и не заплашвайте. Просто кажете ясно и кротко "Спри! Така не може!"
Хванете го за ръка, отместете се настрани, гушнете го. Обяснете му, че трябва да поговорите и като се успокои, тогава може пак да иде при децата . Дори и да ви е много трудно спокойният и тих тон върши чудеса.
Предпазвайте се от натрупване
Ако усетите, че напрежението във въздуха между двамата строители на замъци в пясъчника се покачва, по-добре се погрижете на момента, преди да е станало късно . Има ли дърпане около камиона, по-добре предложете - "Това е един страхотен камион. И на мен ми се приисква да съм му шофьор. Ако и двамата искате да сте му шофьори, може ли да определя аз, кой кога да го кара на смени. Най-напред си ти, а после ти става ли?"
Малките деца често не се сещат, че решението е толкова просто да разделим или да се редуваме и че по този начин удоволствието от общата игра се увеличава.
Винаги бъдете последователни
Повтарят ли се често избухванията и посягането, най добре е да отделяте веднага детето от останалите. Предупреждавайте го, че при следващото избухване си тръгвате към къщи. Бъдете внимателни при предупрежденията си и ги изпълнявайте. Децата имат нужда да усещат вашето постоянство, за да има върху тях въздействие. Това означава наистина да си тръгнете към къщи! Но не му предлагайте никаква занимавка по обратния път за отклонение на вниманието. Нека то да усети колко е скучно съвсем сам да играе. Много е важно да обясните на вашия Избухливко, че поведението му е било неприемливо другото дете го боли главата, като го удряш по нея с лопатката си. С навършване на години за детска градина (3-4 г б.м.) общо взето тези прояви отминават. Вашето дете е научило, че има по-добри начини и пътища за постигане на желаното, отколкото да удряш или хапеш. Тогава даже е способно на компромиси без чужда помощ.
Наръчник за Избухливковци
Без обратно насилие
С едно шамарче по дупето няма да постигнете нищо. С това само показвате, че силният печели и че може да удря по-слабия. Нищо чудно, че имитира възрастните.
Бъдете последователни
Вашето дете трябва да запомни, че с насилие няма да постигне нищо. Затова не омеквайте само и само да ви остави на мира. Ако веднъж е минал номерът, ще се опитва след това непрекъснато да използва насилието, като средство да събуди интереса ви към него.
Хвалете всяка негова добродетел и добра постъпка
Подсилвайте с хвалби развитието на детето, особено в трудните моменти и му дарявайте много време и внимание. Малкото създание усеща "мама ме намира за страхотен". Така ще получи достатъчно самочувствие и няма да му се налага да крие слабостите си зад Рамбо-имиджа.
Не събуждайте у другите любопитство
Уреждайте конфликтите с детето си без нежелани свидетели (сеирджии). Така може само да предизвикате подсъзнателно реакция "Вижте ме колко съм важен!" и да иска пак да повтори изпълнението си.
Направете от гневните изблици ритуал
Ако детето ви е гневно, предложете му да удря една възглавница като боксьор. Или една топка пластилин да блъска по масата или да я мачка. А може да помогне като мачка вестници на топка и ги хвърля из стаята.
Материалът е преведен и предоставен от debelanata