Казват, че жената, колкото и богат гардероб да притежава, никога няма какво да облече за поредното парти. Няма да крия, че и аз самата имам този ''хроничен'' проблем. Но учудващо и за самата мен с дрехите на децата се справям отлично. Купувам дрехи два пъти годишно - пролет и есен, съответно за летния и зимния сезон, като гледам да са в един стил, горе-долу една цветова гама или няколко, но да си пасват, избирам различни материи за различни видове климатични условия, взимам винаги малко по-широки дрешки. Не се доверявам на номерата, отбелязани от производителя на етикета. Меря разстоянието от вратлето до китката /не от рамото до китката!, защото често правят ръкавчетата къси, но за сметка на това по-голямо е рамото/ за блузи и разстоянието от чатала до глезена за панталони. Преди да отида на този ''голям сезонен пазар'' оглеждам внимателно дрехите от предходната година, отделям омалелите и ги прибирам. Тези, които стават за носене разделям на две - за вкъщи по-непретенциозните, а останалите за на вън.

Купувам качествени памучни дрешки, не харесвам плюшените материи, избирам нежни, плътни, но еластични тъкани . Когато става дума за плетени неща избирам или памучна прежда, или мека акрилна. Някои майки предпочитат вълнените пуловерчета и жилетки, като избират такива със знак ''нова агнешка вълна'' - могат да се перат в пералня /Nevena от клуба е много доволна от тях/. Аз лично не съм попадала на такива на българския пазар. Забелязвам, че напоследък шият евтино бебешко бельо от тънко, твърдо трико с шарени щампи, което не препоръчвам на никоя майка. От една страна заради опасността дрехата да се обезформи и скъса лесно, от друга заради боите, които се използват при щампиране на тъканите. Изобщо, когато установя, че някоя дрешка пуска боя и оцветява водата дори минимално веднага я слагам в ''кашона за мазето'', защото се страхувам от кожни алергии - много са упорити, трудно се лекуват, а понякога остават за цял живот. Винаги изрязвам етикетите от вътрешната страна на дрешките, защото понякога ги правят от твърда, драскаща найлонова тъкан и ми се струва, че ще са неприятни за бебето.

Привърженичката съм на леко облечените, боси бебешори през лятото. И двете ми деца са родени през този сезон и бързо-бързо ги разсъблякох, без да ги излагам на пряка слънчева светлина. Памперс и боди-потник е напълно достатъчно облекло за през жегите, а привечер бебето се облича с тънка памучна жилетка и чорапки /често продават чорапки с прекалено стегнат ластик, който остава следи по крачето, затова много внимателно ги оглеждам преди да купя/, ако наистина е хладно - с ританки. През пролетта и есента обличам бебето винаги два ката дрехи - от една страна, за да мога да го разсъблека при нужда, от друга въздушната възглавница, която се образува между слоевете дрехи държи по-топло /подобно на перушината при птиците/. За зимата според мен няма по-удобна дреха от космонавтчето с качулка и петички, които се отваря с цип или копчета от вратлето до глезените. Така бебето няма нужда от ръкавици /ръцете му са в ръкавите на дрешката/, от обувки /освен, ако не ходи разбира се/, шапка.

Избягвам дрешките, които се обличат през главата и нямат копчета на рамото или на гърдичките, закопчаването на гърба пък е най-неудачния начин /явно фирмите, които произвеждат такива дрехи искрено ненавиждат майките/. Харесвам гащеризоните, които се разкопчават на чатала и можеш да смениш памперса без да събличаш цялото бебе. Когато става дума за гащеризон предпочитам такъв с петички, защото обуването на чорапи е свързано с излишен разход на време, детето лесно ги изритва или събува, а пък и често чорапките са много по-тънки от дрехата и се налага допълнително обуване на терлички, например. Много майки се оплакват от това, че гащеризоните със стъпълца бързо се израстват от децата - предполагам, че е въпрос на кройка, а може би зависи и от телосложението на бебето. Намирам за удобни суичърите и елеците с качулки, особено за възрастта след 6м., когато малчуганите вече седят сами. Една от майките в клуба - Shanya ме подсети за практичността на поларните материи за връхни дрешки. Освен, че се перат лесно, съхнат бързо и са леки, много ми допадат като цветове /има и бонбонени, нежни за момиченца, и ярки, наситени за момченца/. Фенка съм на копчетата тик-так, другите много ме изнервят, а пък и кой ли производител /средна ръка/ си прави труда да ги зашива добре! Според мен бельото с връзчици е пълно безумие, но може пък някои майки да го харесват поради неведоми за мен причини.

Слагам шапка или при много силно слънце, или при много студено и ветровито време. Лятната шапка трябва да има хубава, широка козирка и да е в светъл цвят, зимните шапки разделям на две - памучни и вълнени, като вторият вид използвам изключително рядко, при наистина здрав студ.

Използвам спален чувал с копчета на гърдичките и при крачетата.

Мръсните дрешки, чаршафчета и одеалца на бебето държа в отделен кош за пране и пера отделно от другите дрехи в пералня. Използвам мек детски прах за пране, но не съм доволна от разтворимостта нито на българския бебешки прах /май се казваше Тео/, нито на Baby Flex, затова разтварям предварително необходимото количество с вода в чашка и го изсипвам в съответното отделение на пералнята, когато му ''дойде времето''. Може би тук е мястото да си призная, че ме е страх да не би по дрехите да остане от препарата и пускам два пъти последната програма по изплакване и центрофугиране. Ако на дрешката има петно от зеленчуково пюре или плодов сок го изпирам с хладка вода на чешмата, за да отмия по-твърдите остатъци и след това го накисвам, за да се размекне и изпере по-лесно в пералнята. Не използвам белина за бебешките дрешки, но веднъж-дваж съм ги третирала с Vanish, който след това много старателно изплаквам и изстисквам. Обичам чисти и ухаещи бебета и ми е неприятно да видя петно на дрешките, единствено не се престаравам по отношение на лигавниците /но те са си предназначени да им правиш петна, нали!!/. Не се карам на децата, ако се накапят, но не пропускам да ги похваля, ако привършат храненето и останат чисти /става дума за деца над 2г./.

Винаги гледам да простирам дрехите на слънце, за да се дезинфекцират по естествен път. Имам специални щипки за бебешките дрешки, а просторът е от кабели с гумено покритие, които лесно се почистват с влажна кърпа преди всяко простиране. Гладя бебешките дрешки, спално бельо, та дори чорапки и шапчици много дълго време /според повечето ми приятелки/ - до три годинки. Гладя на пара, като сипвам в ютията дестилирана вода за акумулатори /купувам си я от Шел/ и честно казано отделям за тази домакинска работа по около час всеки ден. За да не ми е скучно и досадно слагам масата за гладене пред телевизора и хвърлям по едно око от време на време.

Подарявала съм здрави и чисти бебешки дрешки на мои близки приятелки и нямам скрупули в това отношение. Не ми се е случвало да ползвам дрехи от друго дете, но мисля, че в този ''моден обмен'' няма нищо лошо или срамно. Дори смятам, че е безсмислено да се купуват дрешки за вкъщи при положение, че има възможност да се ползват запазени неща от друго дете. Повечето дрехи и всички играчки от голямото си дете използвам и при малкото. Това не означава, че го пренебрегвам или че не му купувам нови неща. Просто смятам, че така е по-изгодно и практично за родителите, а спестените по този начин пари така или иначе пак отиват за мъничето.

Мисля, че най-удобният начин да се съхраняват бебешките дрешки е скринът с големи чекмеджета /задължително с механизми, за да се отварят лесно/. По-късно скринът с удоволствие се използва от порасналото дете като убежище на играчки, лични вещи и т.н. Ако скринът е не подходяща височина /90-100 см/ и отгоре се сложи мека дунапренена подложка май няма по-удобна маса за преповиване от него?! През първите месеци, когато децата ми не бяха толкова подвижни нареждах козметиката и дрешките за смяна до подложката и винаги ми бяха под ръка след баня или при смяна на памперса. След 5-тия месец /когато малкото същество открива, че ръчичките могат да му служат за хващане, дърпане, бутане, щипане и т.н./ прибирах дрехите, шишенцата, кутийките и тубичките в първото чекмедже, от където също ми беше удобно да ги взимам, без да се отдалечавам и за миг от шаващото и преобръщащо се ''терминаторче''. Препоръчвам омалелите дрешки, чорапки и обувчици да се изпират и без да се гладят да се подреждат в пликове, облепени със скоч, надписани и да се затварят в кашони. Много е удобно, когато след време отвориш такъв кашон, на който е написано например: ''дрехи 5-9 месеца'', а на всеки отделен плик вътре има по-подробно описание, например: ''ританки, бодита, лятна шапка, памучни чорапи, памучно одеало''. Така можеш да извадиш точно каквото ти трябва и то добре запазено. По същият начин, но в прозрачни пликове могат да се съхраняват плюшени и парцалени играчки, за пластмасовите не съм се старала толкова много - просто ги изсипвах в кутии от обувки и надписвах отгоре нещо ориентировъчно като:''играчки 1-3 години''. Има креватчета с чекмеджета под плота, но аз не смятам, че е удобно майката да се навежда многократно всеки ден, за да вади дрешки или козметика и мисля, че тези чекмеджета са удачни за съхранение на спално бельо, одеала, хавлии и др. Креватчето на децата ми няма такива чекмеджета и аз използвам пространството под плота като съм сложила два пластмасови, шарени панера /с първоначално предназначение ''кош за мръсни дрехи''/, в които прибирам /по-скоро нахвърлям/ играчките на детето. Когато поотрасне те са добър начин да се приучи човечето /дори още лазещо/ само да изважда играчките, които му харесват, защото са на земята и след това бързо и лесно да ги прибира. Освен това пластмасовите панери се почистват много лесно - под душа, с четка и сапун - за 2-3 минути заблестяват. А, да, стават и за отбранителни съоръжения, когато хлапето стане на 4-5 и покани съседчето на гости.

Материалът е предоставен от ивана