Учените смятат, че биха могли да обяснят защо хората хълцат.
Изследователи от Франция предполагат, че хълцането може би е свързано с еволюцията на човека и факта, че нашите древни предшественици са обитавали морето.
Изследователите смятат, че хълцането може да е атавизъм, останал от времето, когато нашите предшественици са дишали с помощта на хриле.
Стотици години учените не могат да разберат причината за хълцането при хората, тъй като то очевидно не служи за нищо полезно.

Актът на хълцане представлява внезапна контракция на дихателната мускулатура, след която глотисът затваря дихателните пътища и се призвежда специфичния звук на хълцане.
Ехографското изследване на вътреутробното развитие на плода показва, че още на 2-я месец от развитието си, преди започването на дихателните движения, бебето хълца.
Една от теориите е, че тези контракции подготвят дихателната мускулатура на нероденото бебе за дишане след раждането.

Според друга теория, посредством хълцането се възпрепядства навлизането на амниотична течност в белите дробове на плода.
Но нито една от тези теории не е напълно издържана.

Например, ако предназначението на хълцането е да предпази белите дробове от навлизане на течности, по-логично е то да наподобява кашлица, а не вдишване.

Според последната теория, публикувана първоначално в списание BioEssays и отразена в списание News Scientist, ключът към разбирането на хълцането се намира в група животни, за които комбинацията от затваряне на глотиса и контракция на мускулите, участващи във вдишването, има определена функция. Това са примитивни ("дишащи") животни, например накои риби и много земноводни, които все още притежават хриле. Тези животни изтласкват вода през хрилете си чрез свиване на устната кухина, като едновременно с това глотисът се затваря, за да предотврати навлизането на вода в белите им дробове.

Група учени, водени от Кристиан Страус от Болница Pitie-Saltpetriere в Париж, смятат че мозъчните пътища, контролиращи вентилацията посредством хриле, са се запазили и при по-висшите млекопитаещи, включително и при човека.
Изследователите отбелязват наличието на много сходства между хълцането и дишането с хриле при някои животни, например при поповите лъжички. И хълцането и дишането с хриле, например, се възпрепядстват при изпълване на белите дробове с въздух и при високо съдържание на въглероден двуокис във въздуха или водата.

Все пак трябва да има причина защо хълцането се е запазило в продължение на 370 милиона години след преминаването на животните към живот на сушата.
Страус и неговите колеги изказват предположението, че този навик е бил адаптиран към ново предназначение - да помага на млекопитаещите да се научат да сучат.
Последователността на движенията по време на сучене е много сходна с тази при хълцане. При сучене глотиса се затваря, за да предотварати навлизането на мляко в белите дробове.

Алън Пак, специалист по респираторна невробиология в Университета на Пенсилвания, смята тази теория за правдоподобна, въпреки че според него доказването й ще бъде много трудно.
Това което трябва да се направи, за да се обективизира теорията, според Страус, е да се изследват специафичните зони от главния мозък, които контролират процесите на хълцане и на сучене.
Ако теорията е правилна, повечето неврни клетки, които са активни по време на сучене, би трябвало да са активни и по време на хълцане.

Източник: BBC Health News
Материалът е преведен и предоставен от Meli