Ако родителите страдат от алергии, то следва проблема да се обсъди с детския лекар, а при необходимост и със специалист-алерголог.
Човешкият организъм при контакт с чуждо тяло изработва антитела за собствена защита. Първите, които страдат при тази защитна реакция са кожата и слизестата обвивка на дихателните пътища. Образуването на антитела води до раздразване лигавицата на носа и очите, главоболие, кихане, екзема, сърбеж, диария, болки в стомаха, силно повръщане и в някои случаи анафиличен шок.

Най-разпространените алергени са кравето мляко, яйцата, фъстъците, пшеницата, царевицата, рибата, мекотелите, ягодите, цитрусите, орехите, граха и фасула, шоколада и някои подправки.
Децата често израстват алергиите към хранителни продукти, но по-късно може да се появи повишена чувствителност към такива алергени като домашния прах, полените и козината на животните.

Обаче, не всяка сериозна реакция към хранителен продукт или друго вещество е алергична. В резултат на масово изследване на деца, на които е била оставена диагноза алергия, специалистите потвърдили наличие на алергия в по-малко от половината случаи. Това, което в началото се показало като алергична реакция е било в крайна сметка ферментна недостатъчност. Например, деца с недостатъчно съдържание в организма на фермента на лактозата не могат да преработват млечната захар лактозата и затова лошо понасят млякото и млечните продукти. А тези деца, които заради диария не могат да преработват глутена (вещество, съдържащо се в много зърнени култури) имат реакция подобна на алергичната при употреба на зърнени продукти. Работата на недоразвитата храносмилателна система или така разпространените сред бебетата колики също могат погрешно да бъдат взети за алергия.

За децата с наследствено предразположение към алергии лекарите обикновено съветват да се вземат предпазни мерки.
  • Кърмене.
    Бебетата на изкуствено хранене по-често проявяват алергии в сравнение с кърмените деца, тъй като кравето мляко доста често е причина за алергични реакции. Ако кърмите детето си, продължавайте да го правите по възможност през цялата първа година. Колкото по-късно кравето мляко стане част от менюто на детето, толкова по-добре.
    За хранене на деца с наследствено предразположение към алергии, често се препоръчва формула на соева основа. Някои деца, обаче проявяват алергия и към соята. Последните изследвания показват, че рядко могат да се проявят алергии и към кърмата, ако майката яде яйца, краве мляко или цитруси. Но, за да се потвърди това са необходими допълнителни изследвания. Такива деца се хранят със смеси на основата на хидролизата на протеина.



  • По-късно въвеждане на твърда храна.
    Смята се, че колкото по-късно детето започне да употребява в храненето потенциален алерген, толкова по-малка е вероятността да развие към него повишена чувствителност. Затова повечето лекари препоръчват въвеждането на твърда храна при децата с наследствено предразположение към алергии да става не по-рано от 5-6 месеца, а дори и по-късно.



  • Постепенно въвеждане на нова храна в менюто на детето.
    Винаги е по-добре въвеждането на нови продукти в менюто на детето да става внимателно и един по един. Особено важно е това в случаите на алергии. Обикновено се препоръчва даването на детето на нов продукт ежедневно в рамките на цяла седмица и чак след това се преминава към друг. Ако се прояви отрицателна реакция разстройство, газове, обрив (вкл. дерматит от пелените), често кихане, раздразване лигавицата на носа, тогава се препоръчва да не се дава този продукт няколко седмици и после е възможно той да бъде усвоен без усложнение.



  • Въвеждане в менюто за първи път на най-алергизиращите продукти.
    Детската оризова каша може да предизвика алергии в редки случаи и затова се препоръчва тя да бъде първата твърда храна. Следващи по степен на вероятност от алергична реакция са ечемикът и овесът. Те обикновено се дават преди пшеницата и царевицата. Повечето плодове и зеленчуци не предизвикват проблем, но родителите са съветвани да не бързат с въвеждането на ягоди и домати, мекотелите, грахът и фасулът също могат да почакат. Болшинството от силните алергени (орехи, фъстъци, подправки и шоколад) трябва да се добавят в менюто чак след 2 год. възраст.



  • Изключваща и специална диета.
    Могат да бъдат използвани за диагностика на алергиите, но те са доста сложни и изискват време. Кожната проба за алергии към храни няма висока точност. Тя може да даде положителна реакция на продукт, който иначе при употреба в храненето да не предизвика проблем.
    За щастие алергиите към много хранителни продукти изчезват с възрастта. Затова, дори ако сега вашето дете има повишена чувствителност към кравето мляко или пшеницата, това може да изчезне след няколко години или по-рано.

Статията е преведена от руски език от Vache

Последна редакция: ср, 09 юни 2021, 15:18 от BG-Mamma™