Нежеланата бременност... Не особено весела тема за размисъл и разговор. Тази тема винаги е тежка, независимо от това какво решение се взима при настъпване на такава бременност: да се прекъсне или да се запази.

Днес нашият разговор ще бъде само за втория случай  жената се решава да роди детето.
Преди всичко трябва да разберем защо се запазва нежеланата бременност, при положение, че сега всяка жена може да направи аборт. Животът, обаче показва, че причините за отказ от аборт винаги са доста.
Като начало всички случаи за запазване на нежеланата бременност могат да бъдат разделени на три групи:

1. Бременност, която по принцип е желана, но е настъпила несвоевременно или по други причини се е оказала неправилна.
В този случай жената иска дете, но обстоятелствата в конкретния момент от живота й пречат да запази бременността си и в резултат на това възниква болезнен вътрешен конфликт: да се откаже от майчинството, да прекъсне започващият живот на детето (именно така в дадения случай се разглежда абортът)  или да загуби нещо много важно, да наруши, а даже и да прекрати отношенията си с близки хора и т.н. Обстоятелствата, пречещи да се запази една бременност могат да бъдат твърде различни.
Раждането на дете поставя кръст на завършването на образованието, а остава съвсем малко до тогава... Точно се е появила добра работа, дошли са първите успехи, напред са реални перспективи, трябва да ги реализираш, да се закрепиш и тогава може да си поемеш дъх, но сега просто никак не се получава....
Условията на живот съвсем не са подходящи за появяването на дете, а да се прекрати тази случайна бременност е опасно: лекарите казват, че вероятността за следваща е практически равна на нула....  Малко ли ситуации може да има?
По принцип всички подобни обстоятелства са свързани с осъзнаването от жената на факта, че за бъдещото майчинство трябва да се подготви силна основа, липсата на която, разбира се съществено ще усложни целия по-нататъшен живот. Не е без значение и това, че в такива случаи жената добре разбира какво ще загуби с появяването на детето, но често лошо си представя какво ще спечели. Добре ще е, ако до нея се окажат грижлива майка, любящ и готов да помага мъж  тогава постепенно самото дете, всичко хубаво, което е свързано с него, ще заемат своето устойчиво място в живота на бъдещата майка и към средата на бременността всички загуби ще започнат да се виждат не толкова сериозни, а бъдещето не толкова нерадостно. А ако всичко се стовари само на плещите на самата жена? Тогава приемането на решението в полза на детето неизбежно ще бъде съпътствано от мъчителни преживявания, тревога, често чувство на вина (ето, първо допуснах бременност, после я запазих, а сега как ще живея сама и ще осигуря на детето достойно бъдеще?) Всичко това се засилва от угризенията на съвестта за това, че тя си позволява да мисли за бъдещото дете като за пречка, улавя се, че мисли за това как хубаво би било, ако я нямаше тази бременност...
Ако бременността за самата жена е желана, но околните мислят иначе, всичко това е причина за дълбок вътрешен конфликт. Та нали споделяме живота си със своите близки, а появата на едно дете без съмнение ще промени живота не само на бъдещата майка, но и на нейния мъж, родители и по-големи деца. Това е много сериозен проблем: запазвайки нежеланата за близките си бременност, жената автоматично поема цялата отговорност върху себе си. Освен това, по време на бременността и след раждането на малкото създание, на майката ще й е необходима помощ от близките й и тя автоматично ще стане по-зависима от тях, но колко трудно ще бъде тогава да поиска и да приеме тази помощ! А се случва, запазването на една такава бременност да означава сериозно изостряне или даже прекратяване на отношенията. Голямо мъжество е да се изправиш срещу всички и да поемеш върху себе си цялата тежест на решението си.  В такъв случай бременността ще бъде съпътствана от съмнения, конфликти със себе си и роднините, страх и тревога пред бъдещето.

2. Бременността е планирана, т.е. един вид желана, но е нужна за нещо, което не е свързано със самото дете.
Такава бременност външно изглежда като желана (нали от рано са се подготвяли за нея, специално са я направили или поне са я очаквали). Но тази бременност е необходима не толкова за раждането на дете, отколкото за някакви други цели: да се закрепи семейството или да се създаде такова (както е известно, начин, който почти винаги печели), понякога просто вече е време, а може би за да се подобри здравето (даже лекарите съветват така!)  ... В семейството има дъщеря (или две!), а на мъжа му трябва наследник   Възможно е след известно време раждането на детето да бъде затруднено от жизнените обстоятелства, а точно сега да е подходящото време, така че няма какво да се разсъждава върху собствените чувства, а трябва да се направи каквото е необходимо ...
И въобще трябва да родиш дете, за да бъдеш като всички...
Макар че, в подобни случаи на първо място е сметката (детето е необходимо, за да...), у майката също така е налице разбирането, че детето ще изисква самоотдаване. Тя, обаче, винаги е готова на това и се старае по възможност да сведе до минимум своите емоционални и душевни загуби. Получава се противопоставяне между желаното и възможното, което оказва влияние на преживяванията на жената, изразява се в нейното недоволство, нетърпение и раздразнение.

3. Бременността е нежелана, но е невъзможно да бъде прекъсната.
Такава бременност преди всичко е случайна, но може да бъде и напълно закономерна. Да започнем със случайната. Може да се назоват няколко причини, поради които жената запазва такава бременност. Преди всичко заради отношенията с близките. Мъжът мечтае за дете и никога няма да прости един аборт... Майката е със строги възгледи Ако направиш аборт, ще те прокълна! (трябва да се каже, че това не е рядък случай в практиката на лекарите и психолозите)... Собствените убеждения или мнението на авторитети (наставници, свещеници и др.) не позволяват бременната да се реши на аборт... Е, разбира се и здравословното състояние, което не позволява да се направи аборт (или случай, когато прекъсването на бременността заплашва с безплодие).
Може да има и такъв случай: годинките вече ''се увеличават'', и ако не е сега, то явно никога вече няма да се случи. И ето, че точно така се е получило...
Възможна е и такава ситуация: жената не е готова за майчинство, въобще не иска да има деца (както е казала една майка на голямата си дъщеря например има жени, които са напълно щастливи и без това, все пак не живеем в каменната ера, сега има много други начини да станеш щастлива) Преди всичко такава жена смята, че раждането на детето ще бъде краят на нейния собствен независим и толкова ценен живот, тя не си представя как ще може да се разкъсва между майчинството и другите сфери на живота си.  Обаче, нищо не може да се направи, разсъждава тя, животът е устроен така, а не иначе: женитбата означава раждане на деца, а самотата е нещо още по-лошо  общо взето от трън та на глог, но няма друг начин...
Във всички тези случаи жената се оказва в свой собствен капан: бременността я заварва неподготвена, но няма какво друго да направи. Как тя ще преживее сегашното си положение зависи от много причини, но пък удоволствие от новото състояние, нежност към бъдещото дете, розови надежди за бъдещето при нея в този случай, разбира се няма да се появят.
Във връзка с това възникват два изключително важни въпроса: как преживяванията на жена, износваща нежелана (независимо признава ли си го или не) бременност, оказват влияние на самата жена (по време на бременността й) и на детето (на неговото развитие в утробата на майката и неговото психическо и физическо здраве след раждането). Да се опитаме да отговорим на тези въпроси, макар че далеч не всичко в тази област е известно.

Как износването на нежелана бременност оказва влияние на нейното протичане?

Нашата нервна система, подобно на щаба на главнокомандващия по време на бойните действия е призвана на основата на анализ на външните и вътрешните, както и на психологическите условия на живот да реши подхожда ли ни текущата ситуация за изпълнението на тези или онези жизнени задачи или трябва отначало да се изчакат опасността и неблагоприятните обстоятелства. Както видяхме, износването на нежелана бременност винаги е съпроводено от негативни емоционални преживявания Излишната тревога, неувереността, психологическите проблеми предизвикват към живота куп усещания, които са аналогични на състоянието на човек при силна опасност. Нервната система не знае нито причините, нито тълкуването ни за тях. Тя знае само едно: нещо не е на ред. От щаба на главнокомандващия постъпва сигнал: опасност. В организма започват да се развиват процеси, които по своята същност са реакция при стрес, опасност, което по никакъв начин не помага за спокойно протичане на бременността. Всеки наш вътрешен конфликт е протест, дори и неосъзнат (и той много често е неосъзнат), който насочва потенциала на организма ни към избавяне от източника на негативното раздразнение (в дадения случай негативният фактор се изразява в тягостни мисли и преживявания, източник на които е бременността). Резултатът е  патологично протичане на бременността във всякакъв възможен вариант, но с една и съща мисъл  нежеланата бременност трябва да се прекъсне. ''Извинете, - ще кажете вие, - но нали много жени, страстно желаещи бременност са се измъчвали и се измъчват от токсикоза!''. Да, това е така. Работата е там, че всяка желаеща дете и мечтаеща за дете жена, при забременяване преживява новото си състояние в много аспекти. И не е задължително приемането на бременността да стане веднага и безотговорно  винаги има някакви ''но''. Ето, появява се токсикоза. Колкото по-бързо бъдещата мама се договори с мъничкото същество, толкова по-лесно и бързо ще премине нейната токсикоза (имат се предвид физически здравите жени, при болните може да бъде по друг начин). Неслучайно ''гестозо-токсикоза'' наричат болезненото адаптиране, приспособяване.

Как износването на нежелана бременност оказва влияние на детето?

Има още много неизвестни в науката, но народът винаги е знаел, че преживяванията на майката ще се предадат на детето. Във всяка култура и във всички времена е съществувал сборник от правила за поведението на бременната жена (не се карайте с околните, гледайте красивото, а не грозното и т.н.) И съвременната наука в много случаи потвърждава това.
При състояние на тревога, стрес, се получава нарушение на кръвообращението и в резултат на това снабдяването на плода с кислород и хранителни вещества се влошава. Ако това са краткотрайни епизоди, а между тях има достатъчно дълго време за поемане на въздух, то опасността не е голяма. Ако такива състояния са постоянни или твърде чести, то разбира се, напълно са вероятни нарушения в развитието на детето. В резултат на това детето се ражда по-слабо, физиологически незряло, а при постоянни и силни стресови ситуации и при продължително подтиснато състояние на майката, то може да се появи и по-рано от предвиденото време. Освен това, стресът понижава имунитета и майката, заедно с бебето се оказват обезоръжени пред инфекциите и други вредни въздействия. Разбира се, такова дете след раждането си има повече проблеми, отколкото желаното. Така че по отношение на физическото развитие на бебето всичко е достатъчно ясно. По-сложно стоят нещата по отношение на психиката.
В първия триместър органите на чувствата и тези части на нервната система, с помощта на които може да се усетят и преживеят определени емоционални състояния, да се свързват с конкретни събития (състояние на майчинския организъм, преживяванията на майката и някои сигнали отвън например звуци) още са в процес на създаване. Докато всичко това не се формира, детето не може да реагира на отделни стимули, а още повече на чувствата и мислите на майката. И не вярвайте на този, който ви внушава, че ако в първите седмици на бременността сте искали да направите аборт, то с това сте развалили целия живот на бебето. Потвърждение на този факт няма нито в науката, нито в практиката.
Сега дайте да видим какво става, когато всички органи на чувствата са вече сформирани у детето и кога бебето придобива способност да чувствува и преживява. Сега за това са известни не малко неща. Във втория триместър бебето чува (реагира на силен шума, на гласа на майката), вижда (обръща се в утробата при светлина, насочена към корема). Ако родителите се карат и говорят с високи, раздразнени гласове  то се свива, прикрива си главичката с ръце или си удря крачетата. При нежна и хармонична музика се отпуска, заспива. Всичко това означава, че детето вече може да съпостави особеностите на състоянието на майката (промяна на ритъма на биене на сърцето, шума от притока на кръв в съдовете, напрягането на мускулите, стила на движение, дишането, гласа) с това, което става с него самото. Представете си такава ситуация. Целият комплекс от родителски отрицателни реакции и техните последствия (недостиг на кислород и неудобно положение на тялото на майката, мускулите й се свиват, кръвта лошо преминава през пъпната връв ; майчините стресови хормони, попадащи с кръвообращението в мозъка на детето; резкият глас на бащата или друго външно въздействие) възникват в отговор на съприкосновението на бебето с вътрешната стена на неговата къщичка  матката? Получава се така, че бебето мисли (по-точно чувствува, знае), че това е отговор на факта от моето съществуване, на моето докосване към мама, което й е неприятно (пречи й, страшно, тревожно е и т.н.).Ако подобни ситуации са постоянни, то у детето  може да се формира устойчиво усещане, че в светът е лошо, тревожно, трябва да търси защита от него. А това вече може да окаже влияние и на бъдещото отношение на този, все още нероден човек, към живота, ако, разбира се, след раждането това отношение се потвърди.  Също така се формират съответните действия и реакции на майката. И пак само тя може да подобри ситуацията, като не даде на детето такива потвърждения. Така че в дадения случай не са важни толкова самите събития при бременността, колкото тяхното продължение след раждането на детето.

И главният въпрос е:
Какво да се прави в такива случаи?

На този въпрос не може да се отговори с две думи.
Преживяванията на жените, износващи нежелана бременност в много отношения са подобни, влиянието им на протичането на бременността и на развиващото се дете  също, но затова пък причините всеки път са различни! Практически е безполезно да се лекуват симптомите  трябва да се търси източника на болестта и да се работи с него. Нали с помощта на най-новите методи (медикаментозни и психологически  до хипноза!) може да се доведе бременната жена до повече или по-малко удовлетворително състояние, но с тези методи нищо не може да се направи със самата житейска ситуация, поради която е възникнало такова отношение към бременността и майчинството у тази жена.
Разбира се трябва да се промени самото отношение на майката към бременността й, към себе си и своите житейски обстоятелства, да се намери подходящият за нея самата, но винаги единствен  и уникален начин за решаване на проблемите. Тук няма никакви общи рецепти! Често (а в същност винаги) в тази работа трябва да се включи цялото семейство, макар че много често това е невъзможно да се направи. Трябва да се търсят помощници, по-добре професионални, специално подготвени за тази работа психолози , които са запознати не толкова с общите похвати и методи на психологическата работа, но също така познават и особеностите на женската психика в периода на бременността и влиянието на това й състояние върху настоящето и бъдещето на детето. Ако няма такава възможност, потърсете подкрепа сред близките си, задължително говорете, обсъждайте състоянието си с тези, на които се доверявате. Не задържайте всичко в себе си - две глави мислят по-добре от една. Повярвайте - и на вас самата, и на вашето дете ще му е по-полезен половин час (даже и час) с вашите бурни сълзи, отколкото дългите седмици на тъга и раздразнение Бебето ще разбере и ще помогне, то винаги е заедно с майката, само му дайте възможност, поддържайте инициативата му: приемете с благодарност леките и даже по-настойчиви почуквания отвътре, представете си как то слуша, какво може да си мисли (какво вие бихте си помислили и почувствали на негово място). Не е важно, че никога няма да разберете, успели ли сте да отгатнете състоянието му. Главното сега е да се сприятелите с бебето и да намерите начин самата вие да се държите на висота (на висотата на положителното емоционално и физическо състояние), подготвяйки се за ново качество на живот. А в него трябва да се вгледате (като положите за това не малко усилия) в хубавото, което неизбежно ще се случи (няма такъв случай да не се е сбъднало  детето е винаги нещо много хубаво и трябва само да успеете да го откриете и запазите, а то така бързо се развива и променя!), и да се търсят пътища за преодоляване на трудностите. И това трябва да се прави активно, защото трева под камък слънце не я грее. Често може да се получи помощ в групите за подготовка на раждането, само не забравяйте, че за тези, при които бременността е нежелана е по-важно не да се подготвят за раждането като такова, а именно към това да бъдеш родител, към това, какво ще стане после, когато тези кратки девет месеца и няколко часа раждане приключат? А целият дълъг живот тепърва започва!
И навярно, най-главното. Не трябва постоянно да се обръщате назад! Животът винаги върви напред и силен по пътя ще бъде само вървящият. Ако смятате, че в миналото ви е имало много грешки, то преживяванията ви по този повод само ще засилят ситуацията. Грешките са повод за извличане на поука, а не за самобичуване и отчаяние. Детето расте, то много бързо забравя, (а може и просто да не знае) за миналото, ако вие сами не му напомняте постоянно за това. Затова то е много чувствително към това как вие се отнасяте към него сега. А сега на него му е нужна вашата любов, грижа, радост от общуването с него, увереност в бъдещето. Това са най-добрите лекари и помощници. Така че само напред и всичко ще се нареди!

Галина Филипова
Д.психол.н., професор, зам. зав. Катедра по обща психология и история на психологията при Московската хуманитарно-социална академия.
Елена Печникова
Акушер-гинеколог, женска консултация № 102 гр. Москва.

Материалът е преведен от руски език от Kate