Преди време аз бях съгласна, че да научиш дете да се изхожда гърне трябва то да е поне 2-3 годишно и да ти да дало знак, че е готово. Но, ето няколко години по-късно, вече имайки собствени деца, аз и моят съпруг достигнахме до извода, че да се чака толкова дълго означава, че подценяваш детето си, а и си докарваш допълнително безпричинно главоболие. Трябва ти само желанието да се вживееш в ролята на родител и да започнеш процеса за обучението на детето си рано.
Когато нашата голяма дъщеря Ноел навърши 1 година, тя разбира се не можеше да управлява пикочния си мехур, нито пък ние имахме намерение да я свикваме към хигиенни навици. Но понеже тя се радваше толкова много, когато ни имитираше във всичко, което правим, ние решихме да сложим гърне в нашата баня, директно срещу тоалетната. Ноел беше очарована да сяда на своето гърне, винаги когато аз сядах на тоалетната чиния, и когато аз самата осъзнах, че на нея вече й е ясна представата за уриниране, аз реших да се се възползвам от този факт и започнах често да посещавам тоалетната с думите:
'' Ето, мама трябва да пишка''.
Това ставаше до 20 мин след като бе поела течности. Тя не винаги идваше с мен, но в повечето случаи имах успех. Така седейки съответно аз на тоалетната чиния, а тя на своето гърне, аз  й пеех песнички, разказвах истории, един вид се превърнахме в партньори по тоалетна. Някак си, имах усещането, че дори едно успешно посещение в тоалетната ще й помогне да разбере за какво всъщност става дума.
Разбира се, че аз никога не съм и имала намерение да я насилвам, но ето че само 2 седмици след като сложихме гърнето в тоалетната, Ноел се изпишка в своето гърне - тя беше едва на 13 месеца. Когато чухме шума от уринирането аз бях много щастлива и я окуражих с думите:
''Ура, ти правиш пиш балончета''.
Аз подскачах от радост, изпях цяла песен за възхвала и изиграх един идиотски танц. Всичко това я зарадва неимоверно много и тя нямаше търпение да го направи пак.
Тогава аз прочетох ''Обучаване в ходене до тоалетна'' на Кейти Ван Пелт, книга, която ти дава съвети как да научиш детето си да ходи до тоалетна още в първата му година и разбрах че съм налучкала правилния път.  Авторът потвърждаваше моята теза, че на тази възраст децата обичат да ни имитират във всичко, без дори да осъзнават това, което вършат. Моят опит показва, че ако нямаш нищо против да нарушиш своята уединеност в тоалетната, не би трябвало да има никакви проблеми.
В действителност, ако изчакаш детето да стане на 2 или на 3 години преди да го научиш да ползват тоалетната, то би се съпротивлявало много повече да преодолее вече утвърдения си навик. Това е в края на краищата, стартът на ''ужасните 2 години'', когато думата ''не'' е най-използваната в речника на детето! Когато детето е на 1, ти очакваш то да направи нещо много по-естествено - а именно да те имитира. Така, когато неговото тяло се научи да контролира отделителните си процеси (което става между 18 и 24 месеца), детето е вече обучено напълно.
След първият успешен опит на Ноел в тоалетната, ние продължихме регулярно да посещаваме банята след всяко хранене и преди лягане, защото тоалетната бе много весело място за нея (един от нашите ритуали за преди сън бе да кажем: ''О, време е за лягане, нека да видя дали мога да се изпишкам в гърнето най-напред!'' Ноел пищеше от радост). Ние бяхме безумно изобретателни в забавленията когато тя беше около гърнето. Нашите посещения в тоалетната се превърнаха в извънредно събитие (даже бяхме много развълнувани и доволни, когато трябваше да пишкаме в други гърнета - като това в кабинета на педиатъра и у баба й). Разбира се, че Ноел имаше много инциденти, но навършвайки 2, тя отдавна беше забравила какво е да носиш памперс и използваше гърнето по предназанчение.
Аз имам приятели, които започваха тоалетното обучение на 2, 3, даже 4 години и изглежда процеса бе сведен до хиляди молби и уговорки (''Сигурен ли си, че не искаш да идеш до тоалетната?'') вместо да поздравиш и окуражиш своето дете, че вече е в състояние да контролира собствените си нужди. Много по-трудно е да убедиш по-големи деца в каквото й да е било, пък камо ли как да контролираш собственото си тяло.
Независимо че нашето семейство някак си по случайност се натъкна на ранното тоалетно обучение с нашето първо дете, сега като се замисля, осъзнавам, че ние най-вече бяхме ръководени от желанието да научим нашето дете да се справя само. И това не е ли желание на всеки родител? Ние разбира се отново ще започнем рано да обучим тоалетно и нашата втора дъщеря, която сега е на 8 месеца.
Вирджиния Ли
 
Няколко месеца преди дъщеря ми да навърши 2 години, аз й купих розово гърне и гащички на цветя и сатинени дантели. Беше ми дошло до гуша да сменям мръсни памперси и си мислех, че с подходящо окуражаване Карли ще се заинтересува. Но гащичките си седяха така непипнати, а гърнето се използваше за склад на Лего.
Някъде по това време на една от редовните ни срещи за игра с други деца, някои майки казаха, че техните 2 годишни са вече почти свикнали с гърнето. Те искаха техните деца да са готови за предучилищната (забележка - в САЩ това е 3-4 годишна възраст), което си беше и мое притеснение. Грабнах си чантата за памперси и се прибрах вкъщи изпъленена с решимост. Прелистих всички мои книги за възпитанието и въпреки че навсякъде пишеше да се изчака за признаци на готовност у детето (Карли не показваше такива - да се оплаква от мръсни памперси, да пита сама за гърнето, да прави мимики с лице, когато има нужда да се изхожда), аз започнах с обучението още в същия ден. Тя беше умна и вече говореше. Нейните приятели ползваха вече гърне, значи и тя ще разбере за какво става дума.
Сега, вече с 3 деца, мога да кажа:
Каква грешка! С ранното тоалетно обучение очаквах по-малко работа и грижи, по-малко подсичания. Грешка! Това, което получих беше повече стрес, урина навсякъде , купища пране и болка в кръста от вдигане на дете.
Аз започнах с лагер пиш-пиш вкъщи - Карли беше непрекъснато вкъщи, гола, мъкнейки я към гърнето на всеки 15 минути. Тъй като тя не знаеше дали й се пишка, нито пък имаше желание да ми каже, аз трябваше да я сложа на гърнето и да се моля да уцеля момента.
След седмица домашен арест и повреден диван (моята способност да уцеля момента не се оказа много точна), аз най-накрая се реших да изляза навън - но какво се получи. За един ден в парка бе необходим куфар с бельо и дрехи за всеки случай. Нашите пътешествия до супермаркета включваха зарязване на количката и слаломиране между пекарната и отдела за месо, за да може да ползваме тоалетната за персонала (единия път алармата беше фалшива). Това никак не беше лесно и ставаше въпрос само за пишкането. Въобще не си струваше.
Опитвайки се да накарам Карли да се изходи в гърнето по голяма нужда отнемаше цял следобед, прекаран в тоалетната, четейки книжки, разкайзвайки приказки и играейки игри. Чакайки. Моят съпруг измисли даже специален марш, който пускахме в действие, когато тя вече оттегчена искаше да стане. За нещастие аз не бях чела предупреждението от Американската Академия на Педиатрите: насилвайки детето си да се изхожда по нужда преди то да е готово може да доведе до сериозни проблеми. И наистина стана точно така. Карли спря да се изхожда напълно. Месеци след като й давах мляко с минерални екстрати 2 пъти дневно и наблюдавайки 3 годишно дете да се изхожда в специално уредени срещи, най-накрая имахме успех, но на каква цена? Осем дълги месеца по-късно моята дъщеря бе напълно обучена. А също и аз.
И ето, по-късно, с моя син аз чаках. На родители, които изтъкваха успеха на техните деца в тоалетната, аз казвах: ''Чудесно!'', но си мислих какво от това? Вече майка за втори път аз открих, че повечкото крем против подсичане, няма да навреди на никого. Аз чаках докато Кайл е готов. И някъде около 3-тия му рожден ден всички признаци бяха налице - точно както по статистиките на Американската Академия на Педиатрите.
Той каза думата, когато намокри памперса си и обичаше да сяда на гърнето си, винаги когато някой ползваше тоалетната. Всяка сутрин след закуска той се криеше в ъгъла с червено лице, настоявайки за усамотение, а след това тичаше и казваше:
''Смени ми памперса!''.
Той стоеше и сух за период от 2 часа. И един ден Кайл сам каза че иска да използва гърнето и да носи гащи. Готово. Кайл се научи за 2 седмици. И нямаше никаква необходимост да вървя след него и да дудна като папагал: ''Пишка ли ти се?'' както беше с Карли.  Какво облекчение!
Сега той е като Спиди Гонзалес и не се задържа повече от 30 секунди в тоалетната когато се изхожда по нужда. Дъщеря ми, вече на 5 все още има нужда от 1-2 приказки преди да свърши работа. Аз открих чрез болезненен опит това, което педиатър от Детската болница във Филаделфия наскоро докладва: ''На децата под 27 месеца често им е необходимо много повече време за свикване към тоалетна, от тези започнали късно''. В неговото изследване на 18 до 24 месечните са им били необходими 10 до 16 месеца за да останат абсолютно сухи , на 2 1/2 - 3 годишните са им били нужни само 5 месеца. Така че за какво да се бърза?
Обучавайки сина ми съгласно неговата готовност, а не моята, беше правилното решение. Не отричам че при децата, научени по-рано има по-малко мръсотия, по-малко разходи, по-малко замърсяване на околната среда, но това не е достатъчно да ме убеди в ранният старт. Така че когато моето 3-то дете, сега на 7 месеца навърши 2 няма да го сложа на гърнето, освен ако той не покаже, че е наистина готов. Само тогава аз ще сваля отново пластамсовото гърне от тавана.
Джули Мейзър
Материалът е преведен и изпратен от Shanya