Нека поговорим за фолиевата киселина

Съдържание

 

Нека поговорим за ... >>

Нека поговорим за  Фолиевата киселина >>

Нека поговорим за  Дефектите на невралната тръба >>

Нека поговорим за  Генетичните фактори >>

Нека поговорим за  Факторите на средата >>

Нека поговорим за  Генетичното консултиране >>

Нека поговорим за  Пренаталните изследвания >>

Нека поговорим за  Профилактиката >>

Нека поговорим за  Храненето и витамините >>

Нека поговорим за  Възможностите у нас >>

 

Нека поговорим ...

Профилактиката на наследствените болести и вродените аномалии е дейност, която няма алтернатива по отношение на финансова, социално-здравна и морална значимост и      ефективност. Популяризирането сред медицинските среди и сред пациентите      на огромната роля на фолиевата киселина за профилактика на вродените структурни дефекти на невралната тръба е от особена важност. Голям е броят на жените, на които не е известно, че приемането на фолиева киселина в периода преди забременяване може да понижи рискът от дефекти при плода и в частност  на дефекти на невралната тръба (ДНТ).

Все  още не е ясно защо фолиевата киселина повлиява на честотата на     поява на  ДНТ. Дали допълнителните количества просто лекуват фолатен     дефицит при  майката или и някакъв друг фактор има значение?     Бързоделящите се фетусни  клетки зависят от майчините фолати за да се     поддържа специфичното време  на клетъчно делене и изграждането на     невроните по време на  бременността. При наличие на фолатен дефицит може     да се появят множество  неблагоприятни резултати. Видът на негативния изход зависи от това кои структури са били формирани, когато фолатите се изчерпят. Фолатният дефицит е основа за голям брой увреждания на централната      нервна система (ЦНС), в частност структурни аномалии на мозъка и      спиналната тръба (като spina bifida, anencephalia, encephalocele,      craniorhachischisis и др.). При жени с дете с ДНТ са наблюдавани      повишени плазмени нива на аминокиселината хомоцистеин  изследва се и      предположението за възможен токсичен ефект на върху фетуса по време на      затварянето на невралната тръба.

Смята се, че с фолатния дефицит се свързват освен ДНТ и други неблагополучия при бременността мъртво раждане, преждевременно раждане, спонтанни аборти, недоносено      дете, прееклампсия, отлепване на плацентата, хидроцефалия, заешка   устна,    вълча уста, синдром на Даун, умствено изоставане, сърдечни   дефекти.

< начало >

 

Нека поговорим за  Фолиевата киселина

Витамини В комплекс

Комплексът от витамини включва следните групи съставки:

Тези витамини са налични в голям брой хранителни продукти, като тялото има нужда от относително малки количества от вит. В1, В2 и В3. Важна роля във фолатния метаболизъм играят Вит. В12 и В6. Те са жизненоважна съставка в голям брой дейност, вкл. храносмилането, имунната система и производството на енергия.

Фолиева киселина - биохимия
Фолиевата киселина (птерилглутаминова киселина) е водоразтворим витамин от групата Б-комплекс и изходен компонент за група съединения, познати като фолати. Човешкото тяло не произвежда фолиева киселина, нито може да съхранява запаси от нея за продължително време, а естествените фолати, набавяни с      храната, са изключително нестабилни и бързо губят своята активност по      време на обработка, съхранение, и т.н. Фолатите, постъпващи с храната      попадат в черния дроб и плазмата, както и в червените кръвни клетки, където фолиевата киселина се свързва с глутамати и желязо, за да се формира хемоглобин. Запасите на организма от фолати са относително кратковременни и се изчерпват бързо.

Фолиева киселина - функции
Фолиевата  киселина и фолатите     изпълняват различни функции за организма, но  основните са по  отношение    на нормалното протичане на клетъчните реакции  на метилиране и на клетъчното делене.     Тя е важна съставка,  която в тялото работи в тясна връзка с вит.  В12     те са включени в  метаболизма на аминокиселините и  производството на    белтъци.
При клетъчните реакции на метилиране се доставят    метилови групи при синтезата на аминокиселините, за ДНК,   РНК,    протеиново и фосфолипидно метилиране. Важна е и необходимостта  от     фолиева киселина за поправка и производство на РНК и ДНК.  Фолатният     дефицит може да доведе до намаляване на ДНК синтезата, и  от там  на клетъчното делене.     Метиловите групи  могат да се свържат към определени места на ДНК     веригата,  осигурявайки защита й от увреждания и от хромозомни счупвания       осигурява се целостта на генома. Фолиевата киселина е свързана с производството на здрави и жизнени кръвни клетки и недостигът от фолати е една от главните причини за анемия, особено при хора с бедна диета.

Основни причини за възникване на фолатен дефицит:

-  Понижено приемане с храната  получава се при хора с неадекватна     диета,  напр. възрастни хора, такива с нисък икономически статус,     алкохолици,  които заместват храненето с пиене на алкохол.

- Понижена чревна абсорбция  при пациенти, страдащи от малабсорбция, като напр. Coeliac disease.

-  Повишени нужди от фолат  и следователно с повишени риск за фолатен      дефицит може да възникнат при бременност, лактация, хемолитична     анемия,  левкемия.

- Алкохолизъм  Хроничният алкохолизъм е честа причина за  фолатен     дефицит. Той може да се развие в следствие на слабо приемане на  храна,     или при понижена абсорбция или повишена екскреция от бъбреците.      Наличието на цироза на черния дроб повишава вероятността от развиване на      фолатен дефицит.

- Лекарства  Дългото използване на определени лекарства, може да е свързано с възникването на фолатен дефицит.

Освен това, дефицитът във фолатния метаболизъм може да доведе до Хиперхомоцистеинемия - непълна преработка на аминокиселината метионин води до натрупване на      излишък от хомоцистеин в тялото, което може да има токсичен ефект.      Напоследък генетични дефекти в ензими от биохимичния път на   реметилиране    (като например MTHFR), се асоциират с това повишение на    концентрациите   на плазмен хомоцистеин.

Някои лекарства, както и токсини на  околната среда    като: пестициди, алкохол, никотин, барбитурати,   антиметаболити,    кортикостероиди, антиконвулсанти, антибиотици,   диуретици, особено    приложени в комбинация, са известни инхибитори на   ензимите от фолатния    метаболизъм и водят до подтискане на дейността  им.

< начало >

 

Нека поговорим за  Дефектите на невралната тръба

Какво се разбира под централна нервна система (ЦНС) ?
Централната нервна система (ЦНС) включва мозъка и гръбначния стълб. Всички дейности се контролират      от мозъка, който получава информацията при допир, зрение, осезание,      вкус, слух. Мозъкът отговаря на тази информация  чрез  иницииране    на съответни движения на различни части на тялото.   Посланията на  мозъка   се пренасят до тях през гръбначния мозък, който е   разположен по    дължината на гръбначния стълб. Тази система за   комуникации е    изключително важна и има нужда от защита. Гръбначният стълб е съставен от 33 прешлена, които имат 2 важни функции - защита на гръбначния мозък и опора за захващане на мускулите.

Какво е неврална тръба и защо се развива неправилно?
Една      от първите части на тялото, която се формира по време на ембрионалния      период е ЦНС. Невралната тръба, от която произлизат главният и      гръбначният мозък, се формира между 14 и 28 ден след оплождането. Има две хипотези за механизма на затварянето й. Според първата, това става на принципа на ципа започва от мястото, където ще се формира главата и последно невралната      тръба се затваря на кръста. Според втората хипотеза, има 5 области,      които се затварят по отделно и едва след това става съшиването на      отделните части. Установяването на точният механизъм на затваряне на      невралната тръба би спомогнало за изучаване на причините за   възникването    и предотвратяването на ДНТ.

Кога възникват дефектите на невралната тръба (ДНТ)?
ДНТ възникват между 3 и 4 седмица на ембриогенезта и са причинени от неправилно затваряне на невралната тръба. Счита се, че е свързано както с генетични фактори,      така и с фактори на средата. Рискът за засегната бременност с ДНТ е      по-висок при семейства с предишно дете с ДНТ (рискът за повторение  се     изчислява на 1 на 35), но може да бъде понижен с промяна на факторите на средата - например приемането на фолиева киселина и други витамини в периода преди зачеването и през първите 3 месеца от бременността.

Какво представляват дефектите на невралната тръба?
След вродените сърдечни дефекти, изолираните (нефамилни) случаи на дефекти на невралната тръба са най-честият вроден структурен дефект приема се, че честотата е около 1 - 2 на 1000 живородени деца.

Кои са най-честите форми на дефекти на невралната тръба?
При неправилно развитие на костния канал, в който се разполагат главният и гръбначния мозък се говори за Spina bifida.      Засегнатите прешлени имат дефект от външната част, така че костният      пръстен не се затваря напълно около гръбначния мозък. Така остава   отвор  и   понеже външната част стои разделена, се говори за bifid. Този    дефект   може да засегне 1 или повече прешлена, но най-често е около    нивото на   кръста. Степента на засягане определя различните форми  spina   bifida. Spina bifida oculta е най-леката форма   има непълно   затваряне само на костния канал, който е   покрит с  тъкани и кожа,   обикновено не се подозира наличието й. При meningocele на нивото на кръста има киста, съдържаща гръбначно-мозъчна течност. При myelomeningocele (по-тежката форма) в кистата преминават и нерви, заедно с част от      гръбначния мозък. Други по-чести дефекти на невралната тръба са аненцефалия (пълна или частична липса на главен мозък и череп), енцефалоцеле (неразвитие или непълно развитие на черепните кости), хидроцефалия (от гръцката дума Hydro = вода и cephalie = мозък  натрупване на голямо количество течност в главния мозък) и други.

Защо възникват дефектите на невралната тръба?
Все още не е ясно. Дефектите на невралната тръба се разглеждат като многофакторно заболяване,      повлиявано от комбинацията от фактори на средата, диета,   физиологични    аномалии (като повишена температура или високи нива на   кръвната  захар),   излагане на увреждащи условия (тератогени),   етнически  произход.   Предполага се, че генетически обусловено абнормно   състояние  във фолатния   метаболизъм може да има връзка с много малформации при невралната тръба.

< начало >

 

Нека поговорим за  Генетичните фактори

ДНТ могат да възникнат като резултат от дефекти в много гени.      Ефективността на профилактичното приемане на фолиева киселина за      предпазване от тези дефекти предполага, че гени, кодиращи белтъци      директно или косвено свързани с метаболизма на фолиевата киселина      вероятно са въвлечени в етиологията на ДНТ. Ключовите ензими за метаболизма на фолатите и на хомоцистеина са метилентетрахидрофолат редуктаза MTHFR (methylenetetrahydrofolate reductase), метионин синтаза MS (mеthionine synthase), цистатионин бета-синтетаза CBS (cystationine synthase), и метионинсинтаза редуктаза MSR (methionine syntase reductase).
Напоследък често се коментира ензима MTHFR,      като се търси връзка с появата на ДНТ. До момента са открити 24     мутации  в гена на този ензим, но повечето са с индивидуален характер     (т.нар.  частни мутации) и се носят от отделни хора с     хиперхомоцистеинемия. Два  полиморфизма (генни варианти)  С677Т и A1298C,     водят до  леко променена ензимна активност. Полиморфизмът С677Т води    до   синтезиране на термолабилна форма на ензима, която е с понижена     ензимна  активност. Среща се с различна честота при различни  етнически    групи.  Предполага, се че определени генотипни комбинации на двата полиморфизма, заедно с диета, бедна на фолати могат да имат отношение към появата на ДНТ
Във връзка с ДНТ се изследват и гените, кодиращи белтъци-рецептори на фолатите.      Там обаче генетичните варианти са много редки и са открити само при      няколко пациента. Вероятно тези рецептори са изключително важни по    време   на ембриогенезата и всяка некоректна функция води до фетална    смърт.

< начало >

 

Нека поговорим за  Факторите на средата

Факторите на средата имат съществено значение за появата на ДНТ. Те променят генната експресия,      което се потвърждава от различната честота на ДНТ в различни     географски  райони. Тя е по-висока сред групите от населението с     по-нисък  икономически статус, където хората са подложени на постоянен     недостиг на  храна. Известно е, че дори и малка промяна в режима на     приемане на  витамини може да повлияе върху генната експресия. Това се     потвърждава от  високата ефикасност на първичната профилактика на ДНТ, базирана на специална диета преди и по време на бременността.
Тъй      като фолиевата киселина функционира на клетъчно ниво за предпазване    на   ДНК от повреди и хромозмни счупвания, започва разглеждането на    ролята  на  фолатния метаболизъм не само по отношение на ДНТ, но и по    отношение  на хромозомни неразделяния, спонтанни аборти, рак на дебелото черво, сърдечно-съдови заболявания и умствено изоставане.

< начало >

 

Нека поговорим за  Генетичното консултиране

Терминът генетично консултиране означава различни неща за различните хора. Някои наблягат на консултирането и подкрепата и виждат възможност да се обсъждат проблемите, свързани с възможността     за раждане на здраво дете и да се избегнат наследствените     предразположения. Други виждат възможност да получат повече информация относно генетичните фактори и в частност - рисковете и възможните     изследвания. Вероятно най-правилно е комбиниранацията от двете  да     получиш не само информация за проблема си, но и подкрепа и помощ за     взимане на най-тежките решения. Хората, които са имали несполучлива     бременност или бебе с аномалии, трябва да имат възможност за генетично     консултиране. Въпроси като Защо се случи точно на мен?, Генетичен ли е     проблема?, Може ли да се случи отново? и Има ли някакви изследвания,     които да направя преди или по време на следваща бременност? са все     въпроси, които могат да бъдат обсъдени по време на генетичната     консултация. Ролята на генетичния консултант е не той да вземе решенията вместо хората, а да им помогне да получат необходимата информация, за да се ориентират в ситуацията и да могат сами да вземат решението.     Много рядко има лесни отговори и решения. Всеки човек има   индивидуални  и  специфични нужди. Но често нещата стават по-лесни, ако   се обсъдят с   някой, който има опит и разбиране. Обикновено генетична   консултация  може  да се получи в специализирани центрове. Често   родителите чувстват  вина  за това, което се е случило с детето им. А е   много важно да  разберат, че  това се е случило не по тяхна вина.   Все повече са  болестите,  които могат да бъдат диагностицирани по   време на  бременността чрез  изследвания като амниоцентеза, ранна   хорионна биопсия  (CVS),  по-съвършени ултразвукови апарати. Все пак,   изследвания като  CVS  например, не могат да са от полза за   диагностицирането на ДНТ като   аненцефалия или spina bifida. Ползата,   приложимостта и рисковете за   всяко едно изследване може да се обсъдят с   генетичния консултант, ако   вече не е обсъждано с личния лекар или   гинеколога.

< начало >

Нека поговорим за  Пренаталните изследвания

По време на бременността могат да бъдат открити по-голямата част от дефектите на невралната тръба. Извършват се определени специализирани изследвания.

Изследване на алфа-фетопротеин (АФП) в серум от бременната
Това изследване се прави между 15 и 19 г.с. Малко количество венозна кръв от бременната се изследва за нивата на АФП. Това е гликопротеин от фетален произход синтезира се от жълтъчното мехурче, черният дроб. През плацентата      попада в кръвта на майката. Концентрациите му в амниотичната течност и в      майчиния серум са най-високи около 13 г.с. Високи стойности     предполагат  вероятно наличие на ДНТ при бебето, като  например    spina bifida.  Това се обяснява с факта, че незатворената  неврална тръба    позволява на  АФП да преминава лесно в амниотичната  течност и нивата   му  да се  повишават. Ниски стойности предполагат вероятност от синдром на Даун. Важно е да се отбележи, че когато се открият високи или ниски нива на АФП това не означава задължително, че има някакъв проблем с бебето. Това е скрининг и има за цел да отсее вероятно засегнатите бременности. За да се потвърди наличието на ДНТ са необходими и други изследвания детайлен ултразвуков преглед от специалист в тази област и/или амниоцентеза. Изследването на нивата на АФП не носи никакви рискове за майката или за бебето и резултатите могат да бъдат получени в рамките на няколко дена до 1 седмица.

Ултразвук
При ултразвуковото изследване се използват звукови вълни, за получаването на картина на бебето в матката. Това е напълно безболезнена процедура, която може да бъде извършвана през всеки етап от бременността. Понякога в много ранна бременност (6-8 г.с.) може да      се наложи прегледът да бъде извършен трансвагинално със специален      трансдюсер. За установяване на сериозни фетални аномалии е нужно да се извърши преглед в 18-20 г.с.      Тогава могат да бъдат установени повечето от случаите на ДНТ (като      spina bifida) и на хидроцефалия. Ултразвоковото изследване не е      инвазивно и няма известни рискове за здравето на майката или бебето.

Амниоцентеза
Основното предназначение на този инвазивен метод е диагностициране на хромозомни болести при бебето (като синдром на Даун, например). В повечето случаи spina      bifida се открива с ултазвук и амниоцентеза може да се направи като      изключение или допълнение. Изследват се нивата на АФП и ацетилхолин естераза в амниотичната течност (при съмнения за ДНТ) или се прави култивиране на амниотични клетки и кариотипиране (при съмнения за хромозомна болест). За съжаление има известен риск от аборт след амниоцентезата  съобщенията са за 1 на 100 бременностти. Ето защо този метод не се използва рутинно за всички бременни жени. Прави се между 16 и 20 г.с.      Извършва се паралелен ултразвуков преглед за определяне позицията  на     бебето и на плацентата. С помощта на тънка игла през корема на      бременната се изтегля малко количество от амниотичната течност, в  която     плува бебето. Тази течност се изпраща в определена лаборатория  за     анализ. Резултатите за хромозомни болести, както и за пола на  бебето,     стават готови най-рано след 3 до 4 седмици. Резултатите за откриване на ДНТ обикновено са готови до 1 седмица.

Биопсия на хорион
Хорионната биопсия е техника, която се използва между 10 и 14 г.с. Не може да открие наличие на spina bifida или друг ДНТ. Резултатите стават готови след 2 до 10 дена. Съобщава се за по-високи рискове от аборт след процедурата, в сравнение с амниоцентезата. Но обикновено      спонтанните аборти в ранните седмици на бременността са по-чести,     затова  е трудно да се прецени колко от рях са резултат реално от CVS.

< начало >

 

Нека поговорим за  Профилактиката

Заради високата честота на ДНТ при различните  популации и    малката ефективност на хирургическата намеса  при такива  случаи,    профилактиката се оказва от най-голямо значение.  Само 1% от  всички    случаи с ДНТ нямат неврологични нарушения. Около 21%  умират  през    първата година от живота си, дори и след хирургическа  намеса.  Освен    това, не съществува генна терапия за мултигенните заболявания, особено в случая  все още не са идентифицирани гените, отговорни за появата на ДНТ.

Какво представлява първичната профилактика?
Първичната профилактика има за цел да се намали честотата на ДНТ. Установено е, че хранителният дефицит може да бъде отговорен за      развитието на ДНТ и че приемането на витамини понижава тяхната     честота.  Интересно е, че приемането на фолати предпазва не само от ДНТ,     но и от  сърдечно-съдови заболявания и рак на дебелото черво.   Вероятно   би било  полезно да се въведе обогатяването на храната с   фолати за   населението на  райони с понижена консумация на витамини. За   да се   избегне развитието  на ДНТ, жената, която планира бременност   трябва:

- Да взима по 400 микрограма фолиева киселина на ден, като добавка от началото на опитите за забременяване (най-малко 3-4 месеца) до 12 г.с. на бременността.

- Да се храни с повече богати на фолат храни, като избягва дългата им обработка.

- Да приема храна, обогатена с фолиева киселина.


Какво представлява вторичната профилактика?
При вторичната профилактика се провежда консултиране при семейства с поне 1 дете/бременност с ДНТ с цел предотвратяване на повторната поява.      Диагностичното изследване тук играе специфична роля, тъй като тези      фетални дефекти могат да бъдат открити. Диагностиката се основава на      изследване на серумните нива на АФП и ултразвуково изследване.      Комбинацията от тези два метода позволява откриване на ДНТ в 90% от случаите.      Може да се наложи и изследване концентрациите на АФП в амниотичната      течност. В допълнение, препоръчва се вагинален ултразвуков преглед  за     пълното изключване на фетален дефект. За да се избегне повторната   поява    на ДНТ в поколението на жени или мъже със spina bifida или с   история  за   предишно дете с ДНТ, е желателно:

- Всички жени от тази група,  които плануват бременност или има     вероятност за настъпване на  бременност, да приемат минимум 5 mg фолиева     киселина дневно.

- Всички мъже и жени от тази група трябва да бъдат консултирани за рискът бъдещите им деца да бъдат засегнати.

-  Всички жени от тази група , които са на антиконвулсантна терапия,      трябва да бъдат консултирани специално, преди да започнат приемането    на   допълнителни количества фолиева киселина.

Какво показват научните изследвания?
Изследвания  върху     приемането на допълнителни количества фолиева киселина убедително      доказват, че жени, които са имали бременност, засеганата от ДНТ, могат да намалят риска от повторение с 72%.      През Април 1983 г. the Medical Research Council започва клинично      проучване върху приемането на фолиева киселина и други витаминни  добавки     за предотвратяване на ДНТ. Проучването е извършено в 33  центъра на 7     държави и резултатите са обявени през Юли 1991г.  Предлагаме резюме  на    проведените изследвания и обобщени резултати:

Резюме върху резултатите от изследването на Medical Research Council

През  Април 1983 г. Medical Research Council започна клинично     изследване  относно използването на фолиева киселина и други витаминни     добавки за  профилактика на дефектите на невралната тръба.  Изследването    обхвана 33  центъра в 7 държави и резултатите бяха  оповестени през  Юли   1991 г. За  участие в проучването са насочени  общо 1871 жени,   определени  като  рискови за раждане на дете с ДНТ  заради предишна   засегната  бременност.  Всяка жена е била разпределена  на случаен   принцип към една  от следните 4  групи:

- Приемащи само таблетки фолиева киселина,

- Приемащи само други витамини,

- Приемащи и фолиева киселина, и други витамини,

- Не приемащи нито фолиева киселина, и други витамини.

Общо  1195 бременности са достигнали до раждане, при което плода е     известно,  дали е имал или не ДНТ. От тях 27 са диагностицирани с   ДНТ,   като 6 са  били в групата на приемали фолиева киселина жени и 21    в   друга група.  Това демонстрира профилактичен ефект от 72% в полза   на   фолиевата  киселина. Другите витамини не са показали значим   протективен   ефект.  Използваната в проучването доза е 4 mg фолиева   киселина в   единична  таблетка, приемана ежедневно. Жените, участвали в     изследването, както и  всяко родено дете са били проследявани за     евентуални странични ефекти от  приемането на фолиева киселина. Бебетата     са следени до навършване на 3  годишна възраст. До момента, не са     наблюдавани никакви отклонения  свързани с приемането на фолиева     киселина.
Цялото проучване е публикувано в The Lancet on 19 July 1991.


Какво означава това на практика?
Тези резултати показват, че приемайки фолиева киселина като добавка, една жена може значително да намали риска от втора бременност с ДНТ. Като високорискови се определят жените,      които са имали предишна засегната бременност, те самите имат ДНТ, или      има фамилна обремененост в тяхното или на съпруга им семейство. Жените      от тези групи би трябвало да приемат ежедневно по 5 mg фолиева киселина най-малко 1-2 месеца преди забременяването и след това  поне до 12 г.с.      В България практиката е като профилактична доза да се предписват 3 x   1    таблетка от 5 mg дневно.

< начало >

 

[url=http://%5B/url%5DНека поговорим за Храненето и витамините%5B/b%5D

За здравословната диета
Много изследвания показват, че диетата на майката е %5Bb%5Dдопълнителен фактор за благосъстоянието%5B/b%5D на фетуса. Ето защо е разумно жените, които планират бременност да си      осигурят диета, богата на продукти, в които фолиевата киселина    естесвено   присъства. Тя се открива в повечето храни, но е в много    малки   количества. Продуктите трябва да бъдат приготвени с %5Bb%5Dминимална кулинарна обработка%5B/b%5D,      тъй като високата температура унищожава съдържащите се в тях    витамини.   Някои съединения могат да влияят на усвояването на фолиевата    киселина,   затова ако приемате някакви медикаменти, уточнете тези   неща  с лекаря  си.  Ако приемате %5Bb%5Dантиконвулсанти%5B/b%5D,  трябва да се   консултират