Автор: Радост Николова
Потребностите на бебето според пирамидата на Маслоу
Прието е да се счита, че здравият човек по природа е добър и успешен. Но защо на света има толкова много престъпници и неудачници? Според специалистите това са хора, които са нещастни още от своето детство. Уж всяко дете е нахранено, измито, облечено...
Какво още му е нужно?
Отговорът е: още много неща!
Ето какво е нужно на всяко дете, включително и на едно бебе, според пирамидата на Маслоу:
Физиологични потребности и безопасност
Бебето:
Аз много обичам сутрешното събуждане. На стената играят слънчеви зайчета. Над мен висят старите ми приятели - жабката, рибката и мечето. Но нещо в коремчето ми не е наред, усещам някаква болезнена празнота. Мамо! Гладен съм! Къде си, мамо-о-о-о? А-а-а-а-а....
Я, шишето! Поемам жадно сладката течност. Всъщност, аз не исках точно това - липсва ми миризмата на мама, топлите Г№ ръце... Е, какво пък. Поне научих първия си урок - ако почувствам нужда от близост, мога да я заменя с храна. Ако почувствам страх, шишето с млякото ще ме успокои.
Майката:
В края на краищата, аз също съм човек. И аз искам да спя. Не мога да се наспивам заради нощното кърмене. Искам сутрин да си полежа в леглото, докато мъжът ми дава шишето на бебето.
Психологът:
През първите 6 месеца потребностите на бебето от храна се сливат с потребностите от безопасност и любов. Ако храните бебето, без да го извадите от кошарката, така удовлетворявате само нуждата му от храна. Другите потребности остават неудовлетворени. А то се научава да преяжда, за да заглуши чувството си за самота и тревожност. По-късно в живота му ще се включат и други имитации на сукането - алкохолизъм, пушене... Естествено, не всяка майка има възможност да кърми и може да се наложи да храни детето си с шише. Но при хранене непременно трябва да държи бебето на ръце, за да може да го погушка и то да усети майчината любов и топлина, да се почувства защитено и обичано.
Потребност от принадлежност и любов
Бебето:
Аз съм сух и сит. Над главата ми се люшкат моите приятели - жабката, рибката и мечето. Уф, как ми омръзнаха вече! Глупави играчки! Я, мама! Аз се радвам, протягам към нея ръце и крака, заливам се от смях. Но мама, даже без да ме погледне, разсеяно ми сменя памперса, произнася: "На мама слънчицето!" и си отива. Чува се някакво бръмчене. То става все по-силно и по-силно. Жабката, рибката и мечето са безучастни към моята паника. Мразя ги! Плача и викам мама. Тя не идва. Аз разбирам, че всичко е безполезно. Лежа и разглеждам отчаяно пукнатината на тавана. Тя с нещо ми напомня мама... Заспивам, изморен от толкова плач.
Майката:
Ако взимам на ръце бебето всеки път, когато заплаче, няма ли да го разглезя? Ще започне да плаче всеки път, когато му се прииска някой да му обърне внимание. Дали да не изчакам да се успокои? Още повече, че трябва да пусна прахосмукачката, да приготвя обяда, а как да го направя, ако през цялото време държа бебето на ръце?
Психологът:
А вие защо не се страхувате да пиете вода всеки път, когато сте жадни? Нали по вашата логика излиза, че ако пиете всеки път, когато ожаднеете, значи ще изпитвате жажда всеки път, когато пиете. А нуждата на бебето от общуване с вас е също толкова физиологична, както и жаждата. То иска да го вземете на ръце, да удовлетворите потребността му от близост и след това отново да остане само. Ако не удовлетворите нуждата му, тя ще се усили. Колкото по-рядко го взимате на ръце, толкова повече потребността му от това ще се увеличава. А като порасне, ще бъде прилепчив приятел и досаждащо гадже.
Потребност от уважение и признание
Бебето:
В съня си усещам, че ме обличат с дрехите за излизане. Аз се събуждам и започвам да протестирам. Ама защо? Не искам! Вече се каня да се разплача, но мама започва да ми обяснява: "Гледай сега. Ето го ръкавчето, в него ще пъхнем ръчичката. А това е крачолчето, там отива крачето. Ето така! А сега, да тръгваме на разходка!". Уф, горещо ми е и некомфортно. Но същевременно ми е приятно, че мама се отнася с уважение към мен и всичко ми обяснява като на голям човек. Аз не разбирам думите Г№, но се чувствам толкова важен!
Майката:
Детето не обича да го обличам, даже и когато отиваме на разходка. То плаче и се дърпа. А на улицата има вятър. Може да настине. Но пък забелязах, че може спокойно да преживее всички процедури, ако през цялото време му говоря.
Психологът:
Всеки човек има нужда да бъде уважаван. Даже животните се стремят да станат водачи, т.е. - да спечелят уважението на стадото. Ако провеждате всички манипулации с бебето, все едно е не човек, а кукла (насилствено да го храните, да го къпете мълчаливо, да го преобувате и т.н.), то ще свикне да мисли, че е вещ, с която всеки може да постъпва така, както си иска. Това е позицията на жертвата. Така че майката в този случай постъпва съвсем правилно.
Потребност от самоутвърждаване
Бебето:
Лежа си по коремче на дивана, а мама ме гали по гръбчето. Пред мен има шарена кутийка с крем. Искам да я взема и протягам ръчичка. Ух, не можах да я стигна! Започвам да се нервирам. Пробвам пак. Направо се ядосвам! Опитвам се да се отблъсна с крачета, за да се доближа до мечтаната цел. Подпирам ги на ръцете на мама. Още едно усилие и... Ура! Успях! Колко успешен ден беше днес! Първо бях на разходка, сега успях сам да си взема кутийката с крем! Изпадам във възторг от себе си и издавам звук, какъвто досега не съм издавал. Мама също е във възторг! Я да повторя още веднъж!
Майката:
Докато правех масаж на бебето, забелязах, че иска да докопа кутийката с крем. Стана ми интересно дали ще успее да я достигне. Помогнах му лекичко, поставяйки длани под стъпалата му. И се получи! А, освен това каза нова дума! Моето бебе се развива толкова бързо!
Психологът:
Естествено, детето се развива отлично. Все пак майката му оказва малко помощ, но не прави за него това, на което то само е способно. И нещо повече - подкрепя неговия успех с положителните си емоции. Отлично! Да се добере до желаната играчка за бебето е почти такова постижение, каквото е за майка му да се научи да шофира. А произнасянето на новия звук е равнозначно на усвояването на френското произношение от възрастен човек.
Всичко това е проява на творчество. Ако бебето не удовлетворява тази своя потребност, то ще зацикли на предишните нива. Например може да иска често да яде, да не желае да остава само даже за 15 минути, да се плаши от всичко ново или да изисква непрекъсната "смяна на картинките", да е прекалено чувствително към най-малкия дискомфорт (например при преобличане) и т.н.
Изводът, който всеки от нас може да направи е, че даже малкото бебе има нужда от задоволяване не само на физиологичните си нужди, но и на всички свои потребности, за да порасне като успешен, доволен от себе си и щастлив човек.
Image: http://www.stockfreeimages.com/
Потребностите на бебето според пирамидата на Маслоу
Прието е да се счита, че здравият човек по природа е добър и успешен. Но защо на света има толкова много престъпници и неудачници? Според специалистите това са хора, които са нещастни още от своето детство. Уж всяко дете е нахранено, измито, облечено...
Какво още му е нужно?
Отговорът е: още много неща!
Ето какво е нужно на всяко дете, включително и на едно бебе, според пирамидата на Маслоу:
Физиологични потребности и безопасност
Бебето:
Аз много обичам сутрешното събуждане. На стената играят слънчеви зайчета. Над мен висят старите ми приятели - жабката, рибката и мечето. Но нещо в коремчето ми не е наред, усещам някаква болезнена празнота. Мамо! Гладен съм! Къде си, мамо-о-о-о? А-а-а-а-а....
Я, шишето! Поемам жадно сладката течност. Всъщност, аз не исках точно това - липсва ми миризмата на мама, топлите Г№ ръце... Е, какво пък. Поне научих първия си урок - ако почувствам нужда от близост, мога да я заменя с храна. Ако почувствам страх, шишето с млякото ще ме успокои.
Майката:
В края на краищата, аз също съм човек. И аз искам да спя. Не мога да се наспивам заради нощното кърмене. Искам сутрин да си полежа в леглото, докато мъжът ми дава шишето на бебето.
Психологът:
През първите 6 месеца потребностите на бебето от храна се сливат с потребностите от безопасност и любов. Ако храните бебето, без да го извадите от кошарката, така удовлетворявате само нуждата му от храна. Другите потребности остават неудовлетворени. А то се научава да преяжда, за да заглуши чувството си за самота и тревожност. По-късно в живота му ще се включат и други имитации на сукането - алкохолизъм, пушене... Естествено, не всяка майка има възможност да кърми и може да се наложи да храни детето си с шише. Но при хранене непременно трябва да държи бебето на ръце, за да може да го погушка и то да усети майчината любов и топлина, да се почувства защитено и обичано.
Потребност от принадлежност и любов
Бебето:
Аз съм сух и сит. Над главата ми се люшкат моите приятели - жабката, рибката и мечето. Уф, как ми омръзнаха вече! Глупави играчки! Я, мама! Аз се радвам, протягам към нея ръце и крака, заливам се от смях. Но мама, даже без да ме погледне, разсеяно ми сменя памперса, произнася: "На мама слънчицето!" и си отива. Чува се някакво бръмчене. То става все по-силно и по-силно. Жабката, рибката и мечето са безучастни към моята паника. Мразя ги! Плача и викам мама. Тя не идва. Аз разбирам, че всичко е безполезно. Лежа и разглеждам отчаяно пукнатината на тавана. Тя с нещо ми напомня мама... Заспивам, изморен от толкова плач.
Майката:
Ако взимам на ръце бебето всеки път, когато заплаче, няма ли да го разглезя? Ще започне да плаче всеки път, когато му се прииска някой да му обърне внимание. Дали да не изчакам да се успокои? Още повече, че трябва да пусна прахосмукачката, да приготвя обяда, а как да го направя, ако през цялото време държа бебето на ръце?
Психологът:
А вие защо не се страхувате да пиете вода всеки път, когато сте жадни? Нали по вашата логика излиза, че ако пиете всеки път, когато ожаднеете, значи ще изпитвате жажда всеки път, когато пиете. А нуждата на бебето от общуване с вас е също толкова физиологична, както и жаждата. То иска да го вземете на ръце, да удовлетворите потребността му от близост и след това отново да остане само. Ако не удовлетворите нуждата му, тя ще се усили. Колкото по-рядко го взимате на ръце, толкова повече потребността му от това ще се увеличава. А като порасне, ще бъде прилепчив приятел и досаждащо гадже.
Потребност от уважение и признание
Бебето:
В съня си усещам, че ме обличат с дрехите за излизане. Аз се събуждам и започвам да протестирам. Ама защо? Не искам! Вече се каня да се разплача, но мама започва да ми обяснява: "Гледай сега. Ето го ръкавчето, в него ще пъхнем ръчичката. А това е крачолчето, там отива крачето. Ето така! А сега, да тръгваме на разходка!". Уф, горещо ми е и некомфортно. Но същевременно ми е приятно, че мама се отнася с уважение към мен и всичко ми обяснява като на голям човек. Аз не разбирам думите Г№, но се чувствам толкова важен!
Майката:
Детето не обича да го обличам, даже и когато отиваме на разходка. То плаче и се дърпа. А на улицата има вятър. Може да настине. Но пък забелязах, че може спокойно да преживее всички процедури, ако през цялото време му говоря.
Психологът:
Всеки човек има нужда да бъде уважаван. Даже животните се стремят да станат водачи, т.е. - да спечелят уважението на стадото. Ако провеждате всички манипулации с бебето, все едно е не човек, а кукла (насилствено да го храните, да го къпете мълчаливо, да го преобувате и т.н.), то ще свикне да мисли, че е вещ, с която всеки може да постъпва така, както си иска. Това е позицията на жертвата. Така че майката в този случай постъпва съвсем правилно.
Потребност от самоутвърждаване
Бебето:
Лежа си по коремче на дивана, а мама ме гали по гръбчето. Пред мен има шарена кутийка с крем. Искам да я взема и протягам ръчичка. Ух, не можах да я стигна! Започвам да се нервирам. Пробвам пак. Направо се ядосвам! Опитвам се да се отблъсна с крачета, за да се доближа до мечтаната цел. Подпирам ги на ръцете на мама. Още едно усилие и... Ура! Успях! Колко успешен ден беше днес! Първо бях на разходка, сега успях сам да си взема кутийката с крем! Изпадам във възторг от себе си и издавам звук, какъвто досега не съм издавал. Мама също е във възторг! Я да повторя още веднъж!
Майката:
Докато правех масаж на бебето, забелязах, че иска да докопа кутийката с крем. Стана ми интересно дали ще успее да я достигне. Помогнах му лекичко, поставяйки длани под стъпалата му. И се получи! А, освен това каза нова дума! Моето бебе се развива толкова бързо!
Психологът:
Естествено, детето се развива отлично. Все пак майката му оказва малко помощ, но не прави за него това, на което то само е способно. И нещо повече - подкрепя неговия успех с положителните си емоции. Отлично! Да се добере до желаната играчка за бебето е почти такова постижение, каквото е за майка му да се научи да шофира. А произнасянето на новия звук е равнозначно на усвояването на френското произношение от възрастен човек.
Всичко това е проява на творчество. Ако бебето не удовлетворява тази своя потребност, то ще зацикли на предишните нива. Например може да иска често да яде, да не желае да остава само даже за 15 минути, да се плаши от всичко ново или да изисква непрекъсната "смяна на картинките", да е прекалено чувствително към най-малкия дискомфорт (например при преобличане) и т.н.
Изводът, който всеки от нас може да направи е, че даже малкото бебе има нужда от задоволяване не само на физиологичните си нужди, но и на всички свои потребности, за да порасне като успешен, доволен от себе си и щастлив човек.
Image: http://www.stockfreeimages.com/