Автор: Радост Николова
Причини за възникването Г№ и начини за нейното преодоляване
Нервната система при децата е особено чувствителна както към положителните, така и към отрицателните фактори. Някои деца още в периода на вътреутробното си развитие са подложени на негативно въздействие: вирусна инфекция на майката, употреба на алкохол, пушене, прекалено натоварване. По време на раждането и след това детето също може да бъде подложено на различни опасности.
Именно такива деца често стават лесно възбудими и раздразнителни. Ако причините за това са някакви увреждания на нервната система или нейната зрялост, капризите и недоволството често са съпроводени от т. нар. вегетативни реакции - потене, сухота в устата, временно зачервяване на лицето.
Това може да се превърне в съществен проблем, ако родителите не отчитат възрастовите и индивидуални особености на детската психика и имат завишени изисквания. Колкото повече расте детето, толкова по-голямо значение придобива възпитателната стратегия, която използват родителите.
От 0 до 3 години
Повод за раздразнение обикновено става въздействието на околната среда: ярка светлина, силни звуци, неудобни дрехи. Съчетани с незрялост на нервната система, тези фактори водят до това, че детето става плачливо, трудно заспива, трудно се събужда, настроението му зависи от атмосферните условия. Даже да прояви интерес към някакво занимание, то бързо се изморява и започва да нервничи. Така една кула от кубчета може бързо да се превърне в драма с разпилени части и сълзи от безсилие пред нетрайността на конструкцията.
В предучилищна възраст факторът възпитание придобива голямо значение. Най-голямата грешка, която може да се допусне при раздразнителните деца, е проявата на хиперопека, пълна свобода и авторитарност.
Хиперопеката представлява извънредна загриженост, съчетана с ограничаване самостоятелността на детето. Подобна смесица е най-добрата хранителна среда за тревогите. Без достатъчен опит за вземане на решения и тяхната реализация, детето често изпитва неувереност и бурно реагира на най-малкия неуспех.
Друга педагогическа крайност е да се предостави пълна свобода на детето. Ако привикне към липсата на оценки за своите действия, то неминуемо ще изрази недоволството си, когато се сблъска с тях навън.
Авторитарността във възпитанието се изразява в грубост и пренебрежение към детето. Такова отношение го кара постоянно да бъде нащрек - дали няма да прозвучи крясък или да изплющи шамар. Затова то във всеки момент е готово да заплаче, за да предизвика жалост и да предотврати евентуалното наказание. Освен това, много деца стават раздразнителни, защото копират поведението на родителите си. Затова, колкото и да е трудно, започнете със себе си.
Раздразнителността на малките ученици често е свързана с прекомерното натоварване и сложната психологична атмосфера в класа. Потискайки обидите, които е получило от съучениците и учителите си, вечер детето излива натрупаното раздразнение върху близките си. Помогнете му да се отърси от неприятните преживявания в спокойна обстановка.
През пубертета повишената раздразнителност се свързва с хормоналните промени в организма. Особено тежко протичат те при момичетата. Тяхното колебание зависи от менструалния цикъл, но за разлика от по-големите девойки и зрелите жени, те не осъзнават това и не могат да контролират емоциите си. Раздразнителността при момчетата най-често е свързана с неуспехите при завладяването на лидерски позиции или ограничаването на свободата им.
Колкото и да е трудно общуването с раздразнителните деца, не ги учете да гледат на света през розови очила. Недоволството от себе си и околните може да бъде превърнато в стимул за самоусъвършенстване.
Image: http://www.stockfreeimages.com/
Причини за възникването Г№ и начини за нейното преодоляване
Нервната система при децата е особено чувствителна както към положителните, така и към отрицателните фактори. Някои деца още в периода на вътреутробното си развитие са подложени на негативно въздействие: вирусна инфекция на майката, употреба на алкохол, пушене, прекалено натоварване. По време на раждането и след това детето също може да бъде подложено на различни опасности.
Именно такива деца често стават лесно възбудими и раздразнителни. Ако причините за това са някакви увреждания на нервната система или нейната зрялост, капризите и недоволството често са съпроводени от т. нар. вегетативни реакции - потене, сухота в устата, временно зачервяване на лицето.
Това може да се превърне в съществен проблем, ако родителите не отчитат възрастовите и индивидуални особености на детската психика и имат завишени изисквания. Колкото повече расте детето, толкова по-голямо значение придобива възпитателната стратегия, която използват родителите.
От 0 до 3 години
Повод за раздразнение обикновено става въздействието на околната среда: ярка светлина, силни звуци, неудобни дрехи. Съчетани с незрялост на нервната система, тези фактори водят до това, че детето става плачливо, трудно заспива, трудно се събужда, настроението му зависи от атмосферните условия. Даже да прояви интерес към някакво занимание, то бързо се изморява и започва да нервничи. Така една кула от кубчета може бързо да се превърне в драма с разпилени части и сълзи от безсилие пред нетрайността на конструкцията.
- Главното правило във възпитанието на раздразнителното дете може да се формулира така: "Здрав дух в здраво тяло". Спазването на дневния режим, правилното хранене и адекватното физическо и психическо натоварване са необходимо условие при отглеждането на такива деца.
- Ако детето проявява раздразнение, побързайте да отстраните причините. Колкото по-дълго време то изпитва дискомфорт, толкова по-трудно ще е да възвърнете неговото спокойствие. На тази възраст е безсмислено да се възпитава издръжливост и търпимост - да не се върти по време на спектакъл, да не иска вода, да не се оплаква от горещината и т. н. Отложете тази задача за по-нататък.
- Подготвяйте детето предварително за неочакваните събития - както радостните, така и неприятните. Всяка нова информация сама по себе си е силен дразнител. Затова детето, когато се окаже в непривична ситуация, започва да нервничи, независимо дали става въпрос за преглед при лекаря или за игра с аниматора на детско парти.
- Смекчавайте неприятните вести, ако е възможно. Например, станало е време за спане. Вместо да му наредите да си ляга, по-добре му кажете, че играчките му изглеждат уморени. Разгледайте заедно очите на куклите и войничетата, обърнете му внимание колко сънени изглеждат те и му предложете да ги остави да си починат, а след това да си легне и то.
- Овладявайте собствените си емоции. Не показвайте страха или разочарованието си. Раздразнителните деца са много чувствителни към промените в настроението на хората около тях. Затова не ги плашете с предположения какво би могло да се случи и не се впускайте в нравоучения.
- Закалявайте детето и го запишете на спорт. Умението да се справя с физическия дискомфорт ще му помогне да се научи да контролира емоциите си.
В предучилищна възраст факторът възпитание придобива голямо значение. Най-голямата грешка, която може да се допусне при раздразнителните деца, е проявата на хиперопека, пълна свобода и авторитарност.
Хиперопеката представлява извънредна загриженост, съчетана с ограничаване самостоятелността на детето. Подобна смесица е най-добрата хранителна среда за тревогите. Без достатъчен опит за вземане на решения и тяхната реализация, детето често изпитва неувереност и бурно реагира на най-малкия неуспех.
Друга педагогическа крайност е да се предостави пълна свобода на детето. Ако привикне към липсата на оценки за своите действия, то неминуемо ще изрази недоволството си, когато се сблъска с тях навън.
Авторитарността във възпитанието се изразява в грубост и пренебрежение към детето. Такова отношение го кара постоянно да бъде нащрек - дали няма да прозвучи крясък или да изплющи шамар. Затова то във всеки момент е готово да заплаче, за да предизвика жалост и да предотврати евентуалното наказание. Освен това, много деца стават раздразнителни, защото копират поведението на родителите си. Затова, колкото и да е трудно, започнете със себе си.
- Не се страхувайте да предоставите самостоятелност на детето, дайте му правото да греши. Неуспехите, които не представляват заплаха за здравето, не са "глупости", а полезен опит, който ще му помогне следващия път.
- Демокрацията и човешките права са прекрасни принципи на възпитание, стига да не се отнасят до дневния режим, правилата на вежливост и нормите на поведение на обществените места.
- Не прибягвайте до заплахи, пляскане и шантаж. Тези "педагогически" методи имат краткосрочно действие. Не спестявайте време и красноречие, за да обясните на детето своята позиция.
- Опитвайте се да превръщате семейните кавги в конструктивен спор. Ако детето стане свидетел на конфликт между родителите, постарайте се той да завърши позитивно - например, двете страни да се извинят взаимно за изказаните обиди или да направят компромис.
- Научете детето как да преодолява трудностите. Колкото повече начини научи, толкова по-спокойно ще реагира на неприятностите.
Раздразнителността на малките ученици често е свързана с прекомерното натоварване и сложната психологична атмосфера в класа. Потискайки обидите, които е получило от съучениците и учителите си, вечер детето излива натрупаното раздразнение върху близките си. Помогнете му да се отърси от неприятните преживявания в спокойна обстановка.
- Осигурете му общуване с връстници извън училище. Това могат да бъдат роднински деца или приятелчета от музикалната школа и спортния клуб. Обикновено на допълнителните занимания цари по-доброжелателен климат, отколкото в клас, на базата на по-редките срещи и отсъствието на стриктна йерархия.
- Не изисквайте от ученика перфектно изпълнение на домашните. Оставете му правото да изявява индивидуалните си особености и предпочитанията си. Ако е много добър в хуманитарните науки, не показвайте разочарованието си при вида на тройката по математика. Ако не усеща вашия натиск, детето без раздразнение ще се занимава с нелюбимия предмет.
- Не го сравнявайте с другите деца или със себе си, когато сте били на неговите години. Това няма да го стимулира за преодоляване на трудностите, а само ще засегне самолюбието му и ще го накара да крои планове за отмъщение.
През пубертета повишената раздразнителност се свързва с хормоналните промени в организма. Особено тежко протичат те при момичетата. Тяхното колебание зависи от менструалния цикъл, но за разлика от по-големите девойки и зрелите жени, те не осъзнават това и не могат да контролират емоциите си. Раздразнителността при момчетата най-често е свързана с неуспехите при завладяването на лидерски позиции или ограничаването на свободата им.
- Предоставяйте на подрастващите подобие на свобода там, където не можете да им позволите пълна независимост. Ако детето иска да закъснее вечерта, предоставете му такава възможност, но при условие, че ви информира на всеки час за своето местонахождение и се уговорите вие да го приберете вкъщи.
- Помогнете му да осъзнае причините за своята раздразнителност, за да може по-добре да разбере и контролира своето психично състояние.
- Възползвайте се от стремежа на подрастващите да се отнасят към тях като към възрастни. Нима зрелите, големи хора капризничат и мрънкат за щяло и нещяло?
Колкото и да е трудно общуването с раздразнителните деца, не ги учете да гледат на света през розови очила. Недоволството от себе си и околните може да бъде превърнато в стимул за самоусъвършенстване.
Image: http://www.stockfreeimages.com/