Защо децата нападат сладкишите?
Когато попитате едно дете дали обича сладкиши, отговорът почти универсално гласи: "Да!".
За повечето родители не е изненада страстта към бонбони, бисквити, подсладени напитки.
Не обвинявайте децата, твърдят изследователите, те се раждат с любовта към сладкишите.
Julie Mennella от Mоnell Chemical Senses Centre казва, че децата живеят в различни сензорни светове от възрастните по отношение на основните вкусове. "Те предпочитат много по-наситен вкус на сладко и солено и това не намалява до края на юношеството. Има някои доказателства, че вероятно са по-чувствителни и към горчивия вкус", казва тя.
Една от причините за предпочитанията им към сладки, калорични храни може да е еволюционно предимство по време на бързия растеж, когато калориите са оскъдни.
Тази идея е подкрепена от факта, че захарта не само се харесва на вкус от децата, а всъщност ги кара и да се чувстват добре.
Изследванията на Mennella показват, че сладкото е естествено болкоуспокояващо средство - много болници слагат подсладена течност в устата на бебетата по време на манипулации, с цел намаляване на болката.
Когато изследователите тествали възрастни и деца с вода, смесена с различно количество захар, възрастните предпочели концентрации, подобни на тези в газираните напитки и намирали останалите за твърде сладки.
Децата, напротив, предпочитали най-малко два пъти по-сладка концентрация от възрастните, а по-малките фактически не поставяли лимит.
Но, изглежда че има възрастово ограничение по отношение предпочитанията на децата към захарта. Според Coldwell и колеги, апетитът към сладко зависи от биологичните потребности на младия организъм, като предпочитанията се променят по време на юношеството.
Изследователите проверили много показатели, в това число хормоните, свързани с растежа на костите. Те тествали подрастващите с подсладена вода, като едновременно с това измервали биомаркера за растеж на костите в урината им.
Това, което открили, било, че децата в интензивен растеж предпочитали сладкиши, а при по-големите (около 15-16-годишна възраст), вкусовите предпочитания били като на възрастните.
Колдуел споделя една важна улика, която лежи в откритието - хормоните, освобождавани от костите, могат да повлияят върху метаболизма.
Метаболитните хормони лептин и инсулин действат на мозъчните зони, които контролират апетита и са директно свързани с езика, където въздействат на предпочитанията за сладки вкусове. Coldwell подозира, че хормоните, свързани с растежа на костите, може би правят същото.
С други думи, вината, че напада сладкишите, не е във вашето дете - хормоните го карат да го прави.
"Не знам със сигурност, но силно подозирам, че костите по някакъв начин сигнализират на мозъка или езика, че им е необходима енергия и затова предпочитанието към сладко се увеличава", казва Coldwell.
Това в никакъв случай не означава, че децата трябва да прекаляват със сладкото. В съвременния свят претоварването с калории и детското затлъстяване не са еволюционно предимство, както някога може да е било.
Максималната доза сладкиши при децата не трябва да надвишава 100 грама за седмица. Времето на консумиране също е важно - сладко трябва да се яде само сутрин. Тогава слюнчените жлези, панкреасът и храносмилането работят по-активно, като по този начин се осигурява оптимално количество слюнка за защита на зъбите от кариес, както и ензими за пълно разграждане на въглехидратите в червата.