Кои са рисковите фактори и как да ги избегнем?
Терминът "често боледуващи деца" се появява в медицинската литература през 80-те години на миналия век. Той не съществува в Международната класификация на болестите, тъй като, чисто медицински, това не е диагноза.
Кои деца са често боледуващи?
Децата, боледуващи от остри респираторни заболявания през годината:
- във възрастта до 1 година - 4 и повече пъти;
- във възрастта от 1 до 3 години - 6 и повече пъти;
- във възрастта от 3 до 5 години - 5 и повече пъти;
- във възрастта над 5 години - 4 и повече пъти.
Освен с честотата си, ОРЗ при тях се характеризират с продължителност повече от 10-14 дни.
Инфекциите на дихателните пътища са най-често срещаните заболявания при децата. Статистиката сочи, че посещаващите детски градини и ясли боледуват от ОРЗ средно 8 пъти през първата година, 5-6 - през втората, 3-4 - през третата.
Заболяванията на част от тези деца се хронифицират, те по-често и по-тежко боледуват от пневмония, бронхиална астма, алергичен ринит, ревматизъм, гломерулонефрит. Това засяга развитието им като цяло и дава отражение в по-късна възраст, като в периода на пубертета те могат да развият хронични заболявания на стомашно-чревния тракт, вегетативносъдова дистония, невротични състояния. Те се уморяват лесно, в повечето случаи се учат лошо (заради честите отсъствия) и не са добре развити физически.
Какви са причините за честите заболявания?
Специалистите не са единодушни по този въпрос и посочват комплекс от причини, но повечето признават, че повишената склонност към респираторни заболявания се дължи на наследствено предразположение.
Отдавна е отбелязан и фактът, че едрите, склонни към наднормено тегло деца, са податливи на простудни заболявания и алергични реакции. Вече е доказано, че в основата на алергията лежат промени в наследствеността, които обуславят неадекватния отговор на организма към инфекциите и формирането на хронично алергично възпаление. Скорошни изследвания показват, че у често боледуващите деца се проявяват незначителни, но ясно забележими нарушения в имунната защита, дори в периодите, когато са здрави. Голяма част от тях страдат от хипертрофия на тонзилите и аденоидите.
Рискови фактори
Далеч не всички наследствено предразположени деца боледуват често. Външните фактори, които могат да окажат въздействие са: екологично замърсена среда за живеене, обитаване на прашни и лошо проветрявани помещения, пренаселеност на жилищната площ, посещение на детски заведения, недостатъчно и неправилно хранене, неадекватно лечение на предишни респираторни заболявания, употреба на антибактериални препарати с повод и без повод, отсъствие на лечение или недолекуване на алергия, тежки заболявания, прекарани в ранна възраст, инвазия на глисти, повтарящ се стрес. Те нарушават крехкото равновесие между норма и патология и ОРЗ започват да се редуват едно след друго, без да дават възможност на организма да се възстанови напълно от предишното и повеждайки след себе си усложнения, които никак не са безобидни.
Какво могат да направят родителите?
Родителите са тези, които изпълняват възстановителната терапия, а и част от профилактичните мероприятия.
В периода на вътреутробното развитие майката трябва да се придържа към здравословен режим, да приема поливитамини, да откаже тютюнопушенето, да се разхожда на чист въздух.
След раждането най-важната профилактика е кърменето. Кърмата е най-надеждната защита от инфекциите, а коластрата е изключително богата на имуноглобулини и антитела и осигурява на бебето надеждно предпазване от вирусите и микробите.
Пушенето в помещения, обитавани от деца, е недопустимо.
Трябва да се направи организация на режима на детето, която да осигури пълноценен сън с достатъчна продължителност, да не допуска превъзбуда и преумора, да включва продължителни разходки на чист въздух, но без да се стига до преохлаждане. Посещаването на места, на които са струпани много хора, е нежелателно.
Да се осигури пълноценно хранене, което да отчита възрастовите особености на детето, алергичните реакции (ако ги има) и да осигурява разумно отношение към въглехидратните и сладките храни. Допълнителният прием на поливитаминни препарати може да е само в плюс.
Закаляването е от изключителна важност, разбира се, в разумни граници - обливания с хладка вода, сън на отворен прозорец, масажи, лечебна гимнастика.
В лечението на често боледуващите деца вземат участие няколко медицински специалисти. Преди всичко, разбира се - педиатър, но и специалист УНГ, алерголог, имунолог, гастроентеролог. В случаите, когато детето страда от хипертрофия на тонзилите и аденоидите, УНГ специалистът ще даде препоръки за начина на лечението. Няма нужда да пазите сливиците, ако те постоянно се възпаляват и не позволяват на детето да се избави от ОРЗ.
Когато отсъства инфекциозно-възпалителен процес, може да се проведе имуностимулираща терапия. Но самолечението е недопустимо! Лекарят е този, който ще определи дали и колко препарати да се приемат, в зависимост от това кое звено е слабото и трябва да се подсили.
Проблемът с често боледуващите деца има и социален аспект и той се състои в това, че те постепенно отвикват от детския колектив, който са посещавали. При тях може да се появи потиснатост и неувереност в собствените им сили. Понякога това води до отдръпване и отчуждаване от връстниците. В такъв случай е редно да помислите, освен за подобряване на физическото състояние на детето, и за укрепване на неговата психика, а за това може да ви помогне детският психолог.
Честите ОРЗ в предучилищна възраст рецидивират до хроничен или астматичен бронхит, възпаления на белите дробове и редица други заболявания в училищна възраст, които водят до чести и продължителни отсъствия от училище. Затова е изключително важно да се стигне до причината за честото боледуване на децата и отстраняването и възможно най-бързо.