Татенце, защо водата корабчето носи?
И защо е Прасчо розов, патетата - боси?
След третата си година детето осъзнава, че заобикалящият го свят не е устроен така просто, както му се е струвало по-рано. С всеки изминал ден откритията стават все повече, въпросите - също, а малкият изследовател търси отговорите от най-близките си хора и не разбира защо те с всеки нов въпрос все повече се дразнят.
Детските въпроси и отговорите на възрастните са от изключителна важност за натрупването на стотици битове информация от разнороден характер, а оттам - за развитието на главния мозък и образуването на невронни връзки. По този начин мозъкът се подготвя за логическото мислене.
При всяко дете периодът за питанки настъпва по различно време и това зависи от нивото и насоката на неговата любознателност. Някои изпреварват връстниците си и започват да се интересуват от всичко, едва навършили две години. При други този процес започва чак около петата година. Причините за това са няколко и една от тях е реакцията на възрастните към детските въпроси, както и личната познавателна активност на родителите - имат ли те нагласата и готовността да отговарят на малките любопитковци?
Задавайки въпрос, детето се стреми да получи достоверна информация и нейното натрупване, както и развитието на паметта и причинно-следствените връзки, е едната страна на процеса "въпрос-отговор". Другата е установяването на емоционален контакт и откровени отношения с родителите, а след това - и с всички останали възрастни. Този контакт е потвърждение на родителската любов и помага на детето да осъзнае, че не е само на този свят и винаги може да намери опора у някого. Родителите, които осъзнават отговорността си за качеството на предоставената информация, стават първите учители на детето си и вероятно ще останат единствените истински авторитети през целия му живот.
Не проявявайте нетърпение или неискреност и при поредното "Защо?", не отговаряйте "До гуша си ми дошъл/дошла с твоите въпроси!". Все някъде детето ще намери отговор - при баба, дядо, госпожата в детската градина или при другиго... После ще ви бъде трудно отново да завоювате доверието му.
Не си позволявайте да се изнервяте от това, че детето постоянно прекъсва мислите ви с въпросите си. Би трябвало да се радвате, че именно вие сте избраният за негов помощник в опознаването на света. Това, което за вас е обичайно и дори скучно, за него е съвършено ново и непознато, използвайте тези моменти, за да преоткриете някои факти за природата, за хората, за физичните явления.
Ако детето по няколко пъти пита едно и също, значи нещо не е разбрало или просто не е доизслушало отговора. Научете го да формулира въпросите си като беседвате с него и самите вие го питате какво мисли. По количеството и качеството на задаваните въпроси може да се съди за нивото на детската любознателност, за концентрацията и паметта, а от там - и за способностите му за обучение.
Ако детето се научи да пита "Как се образуват облаците?" и "Защо е толкова дълга лебедовата шия?" и получи подробни и подходящи за възрастта му отговори, то ще знае, че може да се обърне към вас и когато възникнат по-сложните въпроси: за доброто и злото, за любовта, дружбата, смъртта и смисъла на живота. Затова е важно да не наричате виолетовото просто синьо, да не отлагате отговорите "за после", а после - "да забравите". Не многото "Защо?" трябва да ви притесняват, а тяхната липса...
Image: Yury Artamonov / 123rf.com