Азбука на детските кризи - Част 1

Кризите от 0 до 7 години

За повечето хора понятието "криза" се асоциира с нещо негативно. Според психолозите, обаче, именно през кризисните периоди протичат качествените преобразувания в детската психика. Всъщност, защо само в детската? След като навлезе в света на възрастните, човекът преминава през още 3 кризи - на 30-те, на средната възраст (40-45 г.) и кризата на пенсионера (60-70 г.).



Кризата започва и завършва постепенно, краят и началото и са размити и незабележими. Пикът е в средата на периода. Едва тогава близките забелязват измененията в поведението на детето, то излиза извън контрола им и успешните до този момент методи за възпитание вече не дават ефект. Състоянието на афект, капризите и конфронтацията с възрастните са типичните признаци на криза. При учениците това е съпроводено с намаляване на работоспособността и отслабен интерес към придобиване на знания, което води до намалена успеваемост.



Разбира се, при всяко дете кризите притичат по различен начин. Някои стават трудно поносими, а други са все така тихи и послушни. Именно тогава проличават индивидуалните различия, незабележими през останалото време.



В периодите на криза се обострят основните противоречия:

От една страна - между нарасналите нужди на детето и неговите все още ограничени възможности.

От друга страна - между новите му потребности и установените от по-рано отношения с възрастните.

Тези и някои други противоречия се явяват движещи сили на психосоциалното развитие.


Етапи на психосоциалното развитие в детска възраст

Според Зигмунд Фройд, децата преминават през 5 стадия на психическо, по-скоро психосексуално развитие, като през всеки от тези стадии детето концентрира интереса си върху определена част от своето тяло:

- устен стадий (0 - 2 години)

- анален стадий (2 - 3 години)

- фалически стадий (4 - 5 години)

- латентен стадий (6 - 12 години)

- генитален стадий (12 - 18 години)



Ерик Ериксон надгражда и разширява обяснението на Фройд. Според него от раждането до смъртта си човек преминава през осем психосоциални етапа, като касаещите детството са:

- Доверие срещу недоверие (младенческа възраст - до 1,5 години)

- Автономия срещу съмнение (ранно детство - 1,5 - 3 години)

- Инициатива срещу вина (предучилищна възраст - 3 - 6 години)

- Трудолюбие срещу малоценност (училищна възраст - 6 - 12 години)

- Идентичност срещу дифузия (пубертет 12 - 18 години)


Кризите в детската възраст

Всеки етап - от раждането до третата възраст - се бележи от нормативна криза, която трябва да бъде конфронтирана и разрешена. "Разрешаването" на кризите оставя отпечатъка си върху развиващия се човек и всяка допринася за цялостно формиралата се личност. По природа кризите са психосоциални и всяка от тях бележи началото на нов етап от развитието на детето.

• Криза на новороденото
  
  

Тази криза е свързана с рязката промяна на условията на живот - от комфорта на познатата утроба бебето попада в непозната среда, където трябва да диша и да се храни по съвсем различен начин. Криза на адаптацията.

• Криза на първата година
  
  

Като всяка криза, тази също е свързана с прояви на независимост и изблици на ярост. Състоянията на афект обикновено са в резултат на неразбиране от страна на възрастните на желанията, думите, жестовете и мимиките на детето или заради това, че видимо ги разбират, но не изпълняват исканията му. То вече ходи или поне лази и недостъпните до скоро места вече са в процес на изучаване. Доказано е, че в този период мозъкът на детето усвоява такова количество информация, каквото възрастен би усвоил за 60 години.

Родителите са принудени да обезопасят дома, да скрият чупливи, остри и ценни предмети. Напълно естествено е някои от желанията на детето да останат неизпълнени, защото съществува риск то да се нарани. Малкият изследовател и преди е чувал "не може", но в периода на кризата това се случва почти непрекъснато.

Афективните реакции при поредното "не бива", "не може" и "не" могат да изненадат със силата си: някои от децата крещят пронизително, лягат на пода и тропат по него с юмруци или с крака. Много често проявите на истерия се свързват със стила на възпитание в семейството. Влияние оказват недопускането на каквато и да било самостоятелност и непоследователността в изискванията на възрастните (днес може, а утре не може; мама не позволява, но баба - да).

Острите емоционални реакции могат да бъдат намалени чрез установяването на нови отношения с детето - родителите да му предоставят известна самостоятелност и да проявяват повече търпение и разбиране към нарасналите му нужди.

Най-важната придобивка през този период е детската реч. Тя се отличава както по форма, така и по смисъл от езика на възрастните. Детските думи понякога наподобяват тези на възрастните по звучене, а понякога се различават съществено. Срещат се думи, които нямат аналог в езика на възрастните (например "уа" може да значи "вода"), думи - откъси ("па" - "паднах"), звукоподражателни ( "мяу", "бау").

Преминалото кризата дете встъпва в ранното детство с редица умения: ходи или се опитва да ходи, изпълнява различни действия с предметите, постъпките му могат да се организират с думи, тъй като то разбира речта на възрастните. Започва да говори и, въпреки че речта му често е неразбираема, възможностите му да контактува с близките си се разширяват значително.

• Криза на третата година
  
  

Ако предишните две кризи преминават почти незабележимо и някак "между другото", кризата на третата година е толкова неусетна, колкото е и земетресение от 7-ма степен.

Според психолозите най-важното в този период е осъзнаването на собственото "Аз". За първите три години от живота си малкият човек опознава света, свиква с него и търси себе си като самостоятелно същество. Сега настъпва моментът, когато детето обобщава натрупания опит и въз основа на него изгражда отношение към себе си. В тази възраст, когато говори за себе си, то все по често употребява "Аз", вместо името си.

Детето започва да се осъзнава като отделна личност, със собствени желания и особености. Неговото "Аз" се различава от това на възрастните и е насочено навън, то е оценка на собствените му постижения и тя се сравнява с оценката на околните. Детето осъзнава "Аз"-а си в светлината на нарастващата си самостоятелност. Затова при тригодишните "Аз" значи "Аз сам".

Отношението на детето към обкръжаващия го свят се променя и той става поле за самоизява на малкия изследовател. То не просто иска да узнае новото и да овладее определени действия, а опитва предела на силите и възможностите си. Самолюбието става стимул за самоусъвършенстване.

Ако до този момент родителите са обличали, хранили и къпали, сега нарастващата самостоятелност на детето е стигнала до там, че за него е жизнено важно да извършва тези дейности само. При това то държи възрастните да се отнасят сериозно към тази самостоятелност. То се бунтува против предишните норми и настоява мнението и желанието му да бъдат уважени.

Според Ериксон това е времето, в което се формира волята. Именно с нея са свързани независимостта и самостоятелността. Това не значи, че на тригодишното трябва да му се позволи да бъде напълно самостоятелно - колкото и много знания за света да е усвоило, то не осъзнава ограничените си възможности и не умее да изразява мислите си.

Много е важно навреме да бъдат усетени промените в мотивацията на детето и в отношението му към себе си. Тогава проявите, характерни за тази възраст, могат да бъдат омекотени. Сега за първи път детето е способно да постъпва въпреки собствените си желания и отношенията родители-дете трябва да претърпят промяна - да бъдат основани на търпение и на уважение към личността на малкия човек.

След този кризисен период детето вече говори за себе си в първо лице, изразява желанията си с думи, а не с викове, може да играе самостоятелно поне 15-20 минути, не се бои да изгуби майка си от поглед, търси общуване с други деца.



Следва...




Image: David Castillo Dominici / FreeDigitalPhotos.net