Как да общуваме с детето правилно?
Когато разговаряте с детето си за училището, не ви ли се случва да се чувствате като съдия, който разпитва обвиняемия? Вие питате, а то едва си отваря устата, отронвайки по една дума:
- Какво учихте днес?
- Нищо.
- Нещо интересно случи ли се?
- Не.
- Как изкара?
- Добре.
Такива формални отговори не са ви по вкуса и не ви носят никаква информация. Защо детето не иска да ви разказва нищо? Къде е онова хлапе, което не спираше да бърбори, без да има нужда да му задавате въпроси? Може би не е късно отново да го научите да разговаря с вас?
Ограничете въпросите
Не му задавайте едни и същи 20 въпроса всеки ден, никой не обича това. Намалете броя на ежедневните питания до 5-6 и още 5-6, които да са на различна тема. Ако към първата група спадат "Какво учихте днес?" и "Изпитваха ли те?", то към втората в понеделник можете да включите: "Приятелката ти Мария как се справя по английски?", във вторник: "Имате ли достатъчно материали за опитите по химия?" , в сряда: "Баскетбол ли играете по физическо? Твоят отбор как се справя?" и т.н.
Задавайте въпросите така, че да не може да отговори само с една дума
"Как мина днес?" не е от тази категория - обикновено отговорът е "Добре". Ако го попитате "Какво от урока по Околен свят ти беше най-интересно?", то ще трябва да помисли, да си припомни часа и да сподели кое го е впечатлило.
Не задавайте въпроси, чиито отговори знаете
Възможно е детето да отговори не така, както сте очаквали и тогава ще трябва да откриете дали ви лъже или се опитва да скрие истината. Самите вие осъзнавате, че това е капан, нали? По-добре му кажете, че вече знаете за ситуацията и искате да я изясните от неговата гледна точка.
"Разкажи ми повече"...
... е реплика, която ще ви осигури по-изчерпателна информация. Тя не звучи като въпрос, показва интереса ви и предразполага детето да говори.
Не показвайте отчаяното си желание да сте в течение на случващото се
Децата усещат кога сте отчаяни и това им дава кураж да скрият информацията, към която се стремите. Те се чувстват силни, защото притежават нещо, което изглежда важно за вас.
Говорете с връстниците му
Позволете на детето си да кани свои съученици у вас. Говорете с тях, задавайте им същите въпроси, които задавате и на него. Така ще покажете, че се интересувате от тях и ще попълните липсващите парченца информация. Много е вероятно и вашето дете да се отпусне, след като чуе приятелите си да споделят. Бъдете търпеливи и слушайте.
Говорете с другите родители
Сигурно имате телефона на поне един родител от класа. Опитайте се да влезете в контакт и с други. Създайте си навика да разговаряте с тях за случващото се в училище. Информацията трябва да тече и в двете посоки - не само задавайте въпроси, а и споделяйте наученото от детето си, бъдете искрени.
Слушайте!
Ако някога детето ви заговори за училището, оставете работата и слушайте. Не заемайте позата на съдия, това ще бъде последният път, когато ще проговори доброволно.
Едва ли ще узнаете всичко
Това не може да се случи, а и не е задължително да знаете наистина всичко. Бъдете активни, интересувайте се от училищните дела, говорете с учителите. Ако го правите редовно, няма да ви се налага да се държите като следовател и непрекъснато да разпитвате.
Семейните навици имат значение
Ако досега не сте разговаряли по време на вечерята, променете това. Спрете телевизора и споделете как сте прекарали деня си. Това ще подтикне и останалите към откровеност. Когато пътувате, свалете слушалките на плеъра и отново говорете, говорете, говорете...
Търпението ще бъде основното ви оръжие в тази война с мълчанието. Детето не е спряло да споделя изведнъж, не можете да очаквате, че изведнъж ще се "отприщи". Изградете си стратегия и я следвайте неотклонно. Сигурно ще ви бъде трудно да се преборите, но образованието на вашето дете заслужава пожертваните нерви и време.
Image: David Castillo Dominici / FreeDigitalPhotos.net