Децата са различнии...

Децата са специални по техен собствен начин. Всяко едно има своите специфични умения и характеристики, но така или иначе за родителите е изкушаващо да ги сравняват. И, въпреки че такива сравнения могат да изглеждат съвсем естествено нещо, те биха могли да бъдат мъчителни и неприятни за децата.

Сравнявали ли сте някога поведението, способностите или напредъка на детето си, с това на други деца на същата възраст?
 Ако е така, вие причинявате стрес и на себе си, и на него.
 Това е безполезна дейност, на която е трудно да се устои, тъй като хората сме склонни да оценяваме напредъка си във всяка област от живота чрез проверка как се справят нашите връстници.

Като деца най-вероятно сте се сравнявали със съучениците си. Учителите може и да не са ви делили, но сте знаели кои са били най-умните и на кое място в скалата сте стояли вие.

 Сега, когато сте родители, сравнявате ли се с колегите, приятелите и техните деца?
 Използвате ли като показатели напредъка и поведението им, за да оцените вашите и на децата ви напредък и поведение?


Няма нищо лошо да го правите дотогава, докато се придържате към тези три важни аспекта:

1. Децата се развиват с различна скорост. Едни рано, други по-късно, трети са в златната среда, затова сравнението може да бъде напълно нереалистично.
 Съсредоточете се върху усъвършенстване на уменията на вашето дете и използвайте собствените му усилия и резултати за сравняване. "Твоят правопис значително се е подобрил за разлика от преди няколко дни, седмици или месеци."
 Помнете, че всяко нещо може да бъде казано директно, без да се позовавате на другите.



2. Децата имат различни таланти, интереси и силни страни. Да, вашето осемгодишно може да не удря топката за тенис като Рафаел Надал, макар съседчето да може, но не ги сравнявайте! Детето ви може изобщо да не се увлича от тенис, така или иначе.
 Вместо това му помогнете да открие собствените си таланти и интереси. Приемете, че неговите силни страни и интереси могат напълно да се различават от тези на връстниците, братята или сестрите му.



3. Родителите могат да имат нереалистични очаквания към децата си. Ние всички имаме мечти и надежди за тях, но те могат да не бъдат в съответствие с интересите и талантите им. Старайте се очакванията ви да отговарят на техните увлечения и способности. Ако очакванията ви са твърде високи, децата ще се откажат, защото ще загубят интерес.
 Родителите трябва да се гордеят с представянето им в училището, спортните или развлекателни дейности. Трябва да отбелязвате техните постижения и важни събития - като първите им стъпки, вкарването на първия гол или високите оценки в училище.


Над или под средното ниво - всяко дете може да блесне.

Родителите почти никога не признаваме, че детето ни е обикновено, на средно ниво и тайно се надяваме, че ще открием някакъв скрит талант, който ще докаже колко специално е то.

Няма нищо лошо в това едно дете да бъде на или под средното ниво. Уинстън Чърчил е бил дислектик и е заеквал. Не успява да завърши шести клас в училище и е бил слаб ученик, но при все това е известен като невероятен оратор, велик лидер, бележит държавник и Нобелов лауреат по литература.
 Вярвайте, че детето ви е надарено по някакъв начин и нека то знае, че е необикновено, изключително и специално за вас. Това е най-важното.



Image: Ambro / FreeDigitalPhotos.net