Подводните камъни на пубертета
Взаимоотношенията между родителите и подрастващите им деца са давали хляб на хиляди психолози и педагози. Ще дават и занапред. Необяснимо е как кроткото и благоразумно до вчера дете става неуправляем тийнейджър, загубил всякакво уважение към възрастните. Вероятно още от зората на цивилизацията се повтаря един и същи модел: родителите изискват и обвиняват, а децата протестират и се бунтуват.
Кризата в отношенията между двете поколения не е причинена само от малките. Грешките на родителите дават своя принос за превръщането на юношеството в поле за конфликти.
Има няколко реплики, които тийнейджърите от всяко кътче на света мразят да чуват:
"Аз знам по-добре"
Пубертетът е време, в което родителите започват да губят статута си на всезнаещи и детето все по-често критикува тяхната гледна точка. Това може и да ги обижда, но е факт - те вече не са основен източник на мъдрост и познание и за тийнейджъра е непоносимо това, че го хващат за ръка и го издърпват от избрания от него път. В такъв случай детето или се затваря в себе си, или посреща репликата с агресия, защото в тази възраст чуждият опит, особено родителският, е нежелан и надали ще бъде последван.
Разбира се, това не означава, че вие трябва да се отдръпнете от него и да го оставите само да се справя с проблемите. Нито да се опитвате да се наложите на всяка цена. Говорете с тийнейджъра като с равен. Забележки от типа "Слушай, без да ми отговаряш!", "Като пораснеш, ще разбереш за какво говоря" и най-страшното "Малък си да решаваш каквото и да е!" за него са най-голямото оскърбление. Разделете се със своето "всемогъщество" и се опитайте да се превърнете в добронамерен и разбиращ приятел. Това е много по-приятно, отколкото да поддържате авторитарен режим в семейството. Психолозите твърдят, че децата, които са в добри отношения с родителите си, преодоляват много по-леко бунтарската преходна възраст.
"Без нас си заникъде"
Вие сте сътворили нов живот. Но този живот не е подарък, за който детето да ви се отплаща цял живот. То има друга мисия - след време да даде живот другиму.
Затова не му внушавайте мисълта за собствената му безпомощност, не го обграждайте с високи стени, не ограничавайте свободата му на избор и не го оставяйте с впечатление, че винаги ще сте наблизо. Ако прерязването на пъпната връв не го е отделила напълно от вас, то навършването на пълнолетието вече е знак, че трябва да го пуснете от себе си.
Най-разпространеният пример: семейството отглежда момиченце. Детето е обгрижвано като принцеса, то не умее да си служи с нож, защото никога не го е пипвало с пръст и никога не му се е налагало да си свари даже и яйце. Момичето завършва гимназия и заявява, че ще продължи образованието си в чужбина. Майката-орлица тутакси реагира: "Ама как можа да си го помислиш, та ти нищо не умееш, без нас си загубена!". Тя никога няма да махне похлупака над своето цвете, мислейки, че и най-малкият полъх ще го убие. Ако отглеждаше момче, биха го наричали "мамино синче".
Само че дълбоко в душата на подрастващото дете, наред с навика за всичко да слуша мама, пуска кълнове и семето на раздразнението. При подходящи условия то ще избуи, принцът или принцесата ще прескочи построената от родителите стена, ще придобие уменията, които са му липсвали и ще се опита никога повече да не се върне в този дом без наложителна причина.
"Те не са подходяща компания за теб"
Приятелите на тийнейджърите са демони! Те са виновни за слабите оценки в училище и грубите думи в речника на "детето". Те са я научили да си среже дънките точно в свивката на дупето. Те са го накарали да пуши и да пусне училищната метъл група да репетира в детската...
Критиката към приятелите е най-лесният начин да отблъснете детето от себе си. Нека не забравяме, че всички ние избираме компанията сред подобните на нас хора. Споделяме с тях общи увлечения, идеали, мечти и представи за живота. Критикувайки компанията му, ние критикуваме собственото си дете. А половината от подрастващите признават, че с приятелите им е много по-интересно, отколкото с родителите. Още 25% смятат, че родителите просто не искат да опознаят приятелите им. Спомнете си собствения пубертет и си признайте, че родителите ви не са могли да заменят приятелите, колкото и близки да сте ги чувствали. В споровете родители-деца не намесвайте приятелския кръг, защото в този момент той има по-голям авторитет от вас и можете само да влошите отношенията си. Ако наистина искате да останете близки с детето си, внимателно се вслушвайте в това, което то има и иска да ви каже. Нещо повече - разговаряйте с приятелите му - това е най-добрият начин да сте близо до проблемите му и за узнаете всичко, което го вълнува, безпокои или го прави щастливо.
Играта на дресировка или защо тийнейджърите нарушават забраните?
"Изплъзна се от ръцете ни" е най-честото родителско описание на проблемите, които имат с подрастващото им дете. Като че ли разказват за поредния неуспех да приучат диво животно като лъва да спре да реве и да започне да мяука. Докато продължават да се държат като дресьори, няма как лъвовете да се укротят.
Забраните не променят нищо, методът на принудата е неприложим на тази възраст. "Не трябва!", "Не може!" и "Защото така!" винаги ще предизвикват раздразнение и съпротива, ако не са стабилно аргументирани. Не забравяйте, че срещу вас не стои едногодишно току-що проходило мъниче, за което три пъти повтореното "Не!" е напълно достатъчно то да се отдръпне от опасността. Сега трябва да обясните естеството на тази опасност, защо именно той/тя не бива да се доближава до нея и какви биха били последствията. Според детето ви вие проявявате двуличие и лицемерие в поредица от забрани: "Самите вие пиете бира, пушите и прекарвате часове пред компютъра, а това удоволствие е непозволено за мен. Защо?". Отговорът е много прост: родителите са убедени в способността си да се контролират, докато при подрастващите не е така, затова и законодателят е предвидил редица ограничения за малолетните и непълнолетните. Въпреки положените усилия да обясните мотивите си, пак не е сигурно, че цялата беседа няма да премине покрай ушите на тийнейджъра като паразитен шум. Домашният арест и ежедневното "конско" само влошават нещата и подтикват младежа да прави всичко "наопаки".
Не забравяйте, че детето ви расте и иска да подчертае своята индивидуалност, както и да докаже, че не е просто ваше продължение, а съвсем друг човек. Не му е лесно. От една страна, вече не е дете, но от друга - все още не е възрастен. За да стане възрастен, трябва да извоюва своето място в живота, да прояви самостоятелност и независимост. Опитвайки се да намери себе си, тийнейджърът проявява решителност и променя стила си на обличане, прическата, приятелите... Ако изборът му е неудачен, той и сам страда от това, обвинявайки всички наред и най-вече възрастните. Как реагират на тези експерименти родителите? Най често изпадат в ступор, виждайки пиърсинга, тауировката или обръснатата глава. Крещят, нагрубяват, наказват, опитвайки се да наложат собствения си вкус. 69% от младежите споделят, че караниците с родителите им са именно заради външния вид. Отпуснете юздите, спомнете си колко трудно ви е било да се преборите със собствените си родители и как те навремето са приемали черната очна линия или грубите кубинки.
Юношеският максимализъм не е измислица. В тази възраст няма полутонове, всичко е или черно, или бяло. Сега започват да осъзнават, че вие не сте идеални и можете да сгрешите, като това откритие може ужасно да ги разочарова. Колкото и да се правят на възрастни, жизненият им опит е недостатъчен, за да им подскаже в коя категория да ви класифицират - на добрите или на лошите. Така че проявете доблест и си признавайте грешките, като обясните, че идеални хора няма. Ако чувствате, че не сте прави, поискайте извинение, от това родителският ви авторитет няма да пострада.
Подводните камъни в общуването с вашия тийнейджър са много. Макар че самият той вече се смята за възрастен, вие знаете, че все още се нуждае от вашата грижа и закрила. Не му ги натрапвайте, оставете му свободата да експериментира. Бъдете тактични, мъдри и разбиращи, отдавайте необходимото уважение на детето си и се опитайте да се държите с него като с равен. Макар и силно зависими от моментните си настроения, подрастващите са в състояние трезво да преценяват случващото се около тях. Не се съмнявайте, че след време ще са ви благодарни както за свободата, която сте им дали, така и за разумните ограничения, които сте им налагали.
Image: Stuart Miles / FreeDigitalPhotos.net
Image: David Castillo Dominici / FreeDigitalPhotos.net