Недостатъци и рискове при хранене с адаптирано мляко
Има ли адаптираното мляко някакви предимства?
Едно: всеки може да храни бебето по всяко време.
Понякога на майката и бебето са нужни много търпение и постоянство, за да свикнат с рутината на кърменето, но всички усилия си струват в дългосрочен план и за двете страни, тъй като кърмата е най-пълноценната, естествена и здравословна храна за бебето.
През 1995 г. професор Роджър Шорт внася официално искане към австралийското правителство: властите да изискват изкуствените бебешки млека да имат етикет-предупреждение от външната страна на кутията:
"Внимание: адаптираното мляко е потенциално опасно за здравето на вашето бебе в първите 4 - 6 месеца от живота му. " и допълнително вмъкнато предупреждение: "Храненето на бебето с адаптирано мляко през първите 4 - 6 месеца, вместо с майчино мляко, го излага на риск от: диария, респираторни инфекции, синдром на внезапната детска смърт, некротизиращ ентероколит, алергии, диабет..."
Проф. Шорт твърди, че Австралия трябва да направи това, за да даде пример на останалата част от света.
Безброй изследвания през годините са доказали, че когато става дума за хранене на бебето, кърмата е безспорният фаворит.
Само майчината кърма включва хранителни вещества, задоволяващи здравословните нужди на бебето - включително 160 мастни киселини и 130 олигозахариди, които не се съдържат в нито едно изкуствено мляко.
Няма адаптирано мляко, което да съответства на кърмата.
В действителност, някои храни за кърмачета съдържат съставки, които могат да бъдат дори вредни за бебето.
Адаптираните млека се възприемат като втори избор за детска храна след кърменето, но Световната здравна организация (СЗО) всъщност казва друго: "Вторият избор е майчино мляко, давано по различен от кърмене начин. Третият - кърма от друга жена. Четвъртият и последен избор е адаптирано мляко."
Според Комисията по храните и лекарствата (FDA), Abbott Laboratories - едни от най-големите производители на адаптирано мляко, наскоро признали, че създаването на адаптирано мляко, аналогично с кърмата, е "невъзможно". В издание на ENDOCRINE REGULATIONS, се казва: "Все по очевидно е, че адаптираното мляко никога няма да може да дублира кърмата, която съдържа живи клетки, хормони, активни ензими, имуноглобулини и съединения с уникални структури, които не могат да бъдат възпроизведени в изкуственото мляко."
Майчиното мляко не е взаимозаменяемо с други хранителни източници. Колкото повече се изучава кърмата, толкова по-очевидно става това.
Прясната кърма е жива течност. Древната титла "бяла кръв", която е получила, е съвсем точна.
Кърмата съдържа над 200 съставки, включително витамини, минерали, микроелементи, протеини, мазнини и въглехидрати.
Майчиното мляко съдържа 400 живи клетки на милилитър, най-вече левкоцити. Те са живият компонент на кърмата, който не може да бъде заменен от изкуственото мляко.
Кърмата не е еднородна телесна течност. Вариациите в състава й не са случайни, но са функционални. Съставките й са мултифункционални и интерактивни. Тя съдържа "специфични разновидности" хранителни вещества.
Майчиното мляко е много сложна течност, с баланс на хранителните вещества и набор от функционални свойства, които могат да улеснят нивото на метаболитна ефективност, което не е постижимо при изкуствените млечни формули.
Важен фактор в кърмата са антителата. Бебето ще бъде защитено от болестите, за които майката е развила антитела (пасивен имунитет).
Когато бебето суче от гърдата се освобождават 19 различни стомашно-чревни хормони както при майката, така и при новороденото, включително холецистокинин и гастрин, които стимулират растежа на бебешките и майчини чревни въси и повишават абсорбцията на калории с всяко хранене.
В кърмата има съставки, които подобряват растежа на мозъка, които не присъстват в адаптираното мляко. Оптималното развитие на мозъка и нервната система изискват наличието на прецизен баланс на специфични аминокиселини, мазнини, прости захари, соли и минерали.
Изкуствените млека имат по-високо съдържание на минерали от това, което е нужно за кърмачето. При изкуствено хранените бебета са повишени кръвната урея и нивата на някои аминокиселини, бъбречното натоварване е с 2/3 по-високо, заради нарушенията на натриевия баланс, а специфичното тегло на урината е по-високо.
На бебетата, които са хранени с адаптирано мляко, следва да им бъдат давани допълнително пробиотици за подпомагане на имунитета.
Адаптираните млека се приготвят от краве мляко и съдържат протеини, които са трудносмилаеми за кърмачетата. Те могат да съдържат и пестициди, хормони, антибиотици, както и преработени съставки, които често предизвикват колики и рефлукс.
За съжаление, в повечето храни за кърмачета се използва царевичен сироп, в неуспешен опит да съответства на захарите в майчиното мляко.
Изкуственото мляко носи опасности, които не са характерни за кърмата. Много от тях не са известни на майките. Д-р Рут Лорънс дава показания пред Сената на САЩ през 1991 г., че по данни на УНИЦЕФ, всяка година умират 1 500 000 изкуствено хранени бебета.
Години след това СЗО потвърждава, че броят на детската смъртност при изкуствено хранените бебета остава непроменен.
Вероятността изкуствено хранените бебета да бъдат хоспитализирани, заради сериозно заболяване през първата година от живота им, е десет пъти по-висока, отколкото при кърмените.
Известни рискове, свързани с адаптираните млека
1. Увеличаване на стомашно-чревните заболявания (повръщане, диария и дехидратация).
2. Увеличаване на респираторните заболявания (пневмония, астма и респираторен синцитиален вирус).
3. Отитът на средното ухо е четири пъти по-разпространен сред бебетата, хранени с адаптирано мляко.
4. Повишен риск от затлъстяване.
5. Повишен риск от кариес.
6. Риск от замърсяване на субстанцията у дома или във фабриката.
7. Заболявания в резултат от неправилното разреждане на сухото вещество.
8. Повишен риск от алергии, вариращи от кожни обриви до астма.
9. Повишен риск от нарушения на имунната система:
- рисков фактор за развитие на цьолиакия, болестта на Крон, язвен колит и ревматоиден артрит в по-късна възраст
- рисков фактор (2-26%) за развитие в детска възраст на инсулино-зависим захарен диабет
- 5-8 пъти по-голям риск от развитие на лимфоми при деца под 15-годишна възраст
- може да повлияе ефективността на ваксините
- 20-кратно увеличение на некротизиращ ентероколит (НЕК).
10. Повишен риск от Синдром на внезапната детска смърт (SIDS). Епидемиологични проучвания показват, че популярните хипотези, свързани със SIDS, имат общ знаменател - липсата на кърмене. Въпреки, че не са известни напълно причините за синдрома, изглежда че кърменето е може би най-лесният начин да се намали уязвимостта на бебето към това фатално състояние.
Какво осигурява кърменето:
- Съдържа всички необходими хранителни вещества за оптимален растеж и развитие, няма нужда от витаминни добавки.
- Пасва перфектно на нуждите на бебето.
- Допълнителна защита от антителата, другите протеини и имунни клетки, които се съдържат в кърмата.
- Предпазва от алергии.
- Спомага за правилното формиране на челюсти, зъби и говорното развитие
- Винаги на разположение.
- Винаги с правилната температура.
- Винаги в достатъчно количество, дори и за тризнаци.
- Подобрява връзката между майката и детето й. Контактът кожа до кожа изгражда емоционална връзка между майката и детето и има успокояващ ефект върху кърмачето.
- Предпазва от колики.
- Лесносмилаемо е, така че кърмените бебета по-рядко имат стомашни проблеми.
- Майчиното мляко, често наричано "идеалната храна", съдържа компоненти като протеини /суроватка и казеин/, лактоза, витамин С, В12, фолиева киселина, ниацин, както и някои есенциални мазнини, вкл. Омега 3, които са от решаващо значение за развитието на мозъка и се усвояват лесно от незрялата храносмилателна система на новороденото.
- Антителата, преминаващи към бебето, могат да спомогнат за предпазване от менингит, тъй като намаляват растежа на микроорганизми като бактерии и вируси и изпълняват ролята на "бариера" към инфекциите.
- Не едно проучване показва, че кърменето спомага за намаляване риска от рак на гърдата, матката и яйчниците, високо кръвно налягане, диабет и сърдечносъдови заболявания.
- Микробната колонизация на стомашно-чревния тракт на новороденото започва по време на раждането с майчината микрофлора. Олигозахаридите, присъстващи в златото на майчиното мляко - коластрата, допълнително изграждат чревната стена с имуноглобулини, лактоферини и антитела и подобряват бариерната функция на чревната лигавица.
- Многото дълговерижни мастни киселини в майчиното мляко вероятно са отговорни за намаляване на честотата и тежестта на ретинопатията при недоносените.
Недостатъци на кърменето
Няма, с изключение на тези, които са възприемани като неудобство.