Кога и как да запознаем детето с парите?

Психолозите са уверени, че е напълно възможно да възпитаме правилно отношение към парите у дете на 3-4 години. Но какво да правим, ако този момент е пропуснат и детето вече харчи пари за всяко свое хрумване и нещо повече - дори си краде дребни?


Натурална размяна

Детето ви е разменило скъпа кола с дистанционно управление за китайски пластмасов вертолет? Браво! Сигурно си спомняте последния бой "на живот и смърт" в пясъчника, предизвикан от желанието на сина ви да притежава чуждия камион-пожарна? Ето, че детето е пораснало и поумняло.

Това, че количката е струвала маса пари, а вертолетът утре ще е без перка, няма значение. По-късно детето ще се научи и на това - да сравнява и оценява. Засега е постигнало това, което е отнело на древния човек векове - натуралната размяна. Това е първообразът на паричните отношения и е показател за висока степен на развитие както за древните хора, така и за съобразителния ви син.

Книги, дискове, кукли, камиончета и даже неочаквано интересни обекти като стъкълца, камъчета и мидички - в очите на детето всеки предмет има определена ценност, която в повечето случаи е непонятна на възрастния. Възрастните имат един критерий - парите, а при децата са много, например: "Ама то блести!"




Подсказване за родители:

Играйте на "Защо?". Задайте въпроса: "Защо вертолетът на Явор ти харесва повече от твоята кола?". Не въвеждайте понятията "стойност" и "цена", детето ви не е в състояние да ги разбере. От математическите понятия 3-годишното дете може да осъзнае само размера. Ето възможните отговори на въпроса:
  • колата ми омръзна
  • вратите на колата са малки
  • колата няма перка

Аргументите ще помъдреят заедно с детето ви. Не му се карайте и не му казвайте, че вертолетът вероятно ще изплаши любимата му котка - то не може да прецени последствията. По-важното е да се научите да разговаряте с него и да се чувате.


Стока - пари - стока

Когато тригодишното ви дете вече е спряло да опитва вкуса на всичко, което му попадне в ръцете, време е да го приучите на правилно и спокойно отношение към парите.

Играейки на магазин с него, използвайте истински стотинки. Измийте ги заедно, почистете ги с паста за зъби или с дезинфекциращ препарат, за да му покажете, че парите са мръсни.

За детето на 5-6 години можете да ксерокопирате двустранно различни купюри, което ще ви даде повод да го запознаете с обектите, изобразени на тях.

Детето в предучилищна може да ви помага в пазаруването като прибира рестото в портмонето, надлежно подреждайки първо банкнотите и едва след това - стотинките (децата смятат монетите за по-ценни, не забравяйте това).



Подсказване за родители:

Разрешавайте на детето да пазарува самостоятелно (под ваше наблюдение, естествено). На 5 години това е напълно възможно. Съобразявайте сложността на задачата с особеностите на детето. Ако то е свито и притеснително, пазаруването може да реши проблема, но може и да го задълбочи. Ако не иска - не го притискайте. Ако желае - изяснете дали да влезете с него и да видите "на живо" неговата забележителна самостоятелност или да останете пред магазина. За препоръчване е първите самостоятелни покупки детето да направи в по-малък, квартален магазин, в който пазарувате често, персоналът ви познава и детето се чувства по-уверено. В началото е добре да му давате точна сума, а по-късно - давайте банкнота и пресмятайте заедно дължимото ресто.


Парите се превръщат...

Не е задължително първите покупки да са сладолед или сок. Хубаво е децата да купят нещо нужно за дома: "Какъв хубав хляб си купила! Толкова мек, с такава хрупкава коричка! Браво!". Ако и рестото е точно, значи всичко е наред...

С времето всяко дете започва да разбира, че парите могат да се превръщат в някакви вещи - играчки, шоколад, билети за цирк. Плащаш - купуваш. А защо да не вземем всички пари от къщи и да си купим всичко, ама наистина всичко? На 4-5 години децата вече са в състояние да определят разумни граници на желанията си, като там непременно са включени и някои дребни удоволствия, и глезотии.

Подсказване за родители:

Отигравайте подобни ситуации с глезената кукла или гладния мечок, който иска 10 сладоледа във вафлени фунийки. С годините играта все повече ще се доближава до реалността, защото на детето му предстои училище, а следователно - и разпореждане с първите лични финанси - джобните.


Първите джобни

Джобните са наистина необходими на първокласниците. Изразходват ги както за сок или вода, така и за близалки от магазина отсреща (в училищните лавки те са забранени).

Педагозите отбелязват, че около 3 - 4 месеца след началото на учебната година, повечето деца свикват да пресмятат рестото си, да пазят портмонето си и да помнят с какъв остатък разполагат.

Подсказване за родители

На малките ученици давайте джобни всеки ден, а около 11 - 12 години - наведнъж за 3 дни, например. Ако на тази възраст дадете пари за месец напред, след 5 - 6 дни няма да има и стотинка. На тях не им е възможно да планират нещата 20 дни напред. За тях "след три седмици" значи "никога".


За какво се плаща?

Да изтърка 10 плочки в банята или да набере килограм ягоди на вилата - за 6 - 7-годишното дете това е трудов подвиг. Нямате вила? Тогава нека ви помогне в пресаждането на цветята като пълни саксиите с пръст и ще заработи за диска с желания филм. Ако имате собствен бизнес, намерете или измислете работа за дете. Например може да слага служебната кореспонденция в пликове или обратното - внимателно да отваря пощата и да вади писмата.

Семейството на 12-годишния Михаил ходи два пъти годишно да мие прозорците в офиса на семейната фирма. Половината от "заработените" пари се дават за почерпка в сладкарница, а другата половина се дели по равно между родителите, Михаил и сестра му. Макар че е по-лесно майката да извика фирма за почистване (семейството никак не е бедно), вече трета година тя организира този "съботник", като последния път са се включили и приятелите на Михаил.

Официално децата могат да работят след навършване на 14 години и след разрешение на Инспекцията по труда. Изборът от професии не е голям, особено ако става дума за почасова заетост, но все пак е възможно детето да изкара допълнителни средства било за учебни помагала, било за нов мобилен телефон.

Подсказване за родители:

Ако вашето възмъжаващо момче е решило да си търси работа, не впрягайте каруцата пред коня: "Аз вече звънях тук-там, ето виж списъка". Вие звънете, но не го афиширайте. Разбира се, че за вас ще е по-лесно да отсеете съмнителните предложения, но го направете така, че окончателният избор да е негов.

Заработеното е собственост на детето ви и то има право да разполага с него. Ако пожелае до купи нещо за дома или дори торта, с която да почерпи за първата заплата - това е добър знак.


Важно

Винаги ще има хора, които са по-богати от вас. Как да помогнете на детето си да приеме този факт?

Правило 1. Не премълчавайте проблема, а говорете. С децата на 12-13 години вече може да се говори за бъдещето: "Завиждаш му, но нищо не можеш да промениш. Искаш точно такъв велосипед? Ами тогава да помислим какво може да се направи по въпроса. Ако се откажеш от киното всяка неделя, можеш да събереш половината пари за около 5-6 месеца. В такъв случай ние с татко ти ще дадем парите, които бяхме предвидили за по-евтиното колело. Така ще имаш точно това, което искаш". Напълно е възможно след този разговор детето да предпочете да продължи да ходи на кино и да кара велосипеда, избран от родителите.

Правило 2. Постоянно подклаждайте детското възхищение с личните и семейните достижения. Тортите на мама, татковите златни ръце, красивите рисунки на сестра му... Децата умеят да се гордеят с нас. В определена възраст те се впечатляват повече от постъпките ни, отколкото от вещите.

Правило 3. Избирайте разумно средата на детето. Преценете дали образованието и нивото си заслужават да се съсипвате от работа, за да плащате таксата за прескъпото частно училище, в което обаче детето ви ще се срамува от китайската си раница, по-евтините маратонки и ще се чувства не на място. Разбира се, ако сте сигурни, че образованието, което би получило детето там, е на достатъчно високо ниво, което няма алтернатива, то просто ще трябва да поговорите с него, да подчертаете приоритетите, както и възможните негативи на този избор.


Да подаряваме ли пари на детето?

Болшинството от психолозите смятат това за неразумно. Да изберете подарък заедно с детето - да, пари на ръка - не. В много семейства с традиции не се подаряват пари - нито на деца, нито на възрастни. Покупката на необходимите неща е ежедневие, а празникът е, когато получаваш нещо неочаквано, приятен сюрприз, сбъдната мечта, а не някакви си банкноти.



Image: Stuart Miles / FreeDigitalPhotos.net

Последна редакция: ср, 09 юни 2021, 18:10 от BG-Mamma™