Кой кой е и към коя група принадлежи?
Помните ли детските си години и първите приятелства, първото чувство за съпричастност и принадлежност към определена компания - "нашата тайфа"? А да бъдеш свой човек в детската група означава да можеш да играеш по определени правила.
Как възникват "компаниите"
Групирането на децата е съществувало винаги и във всеки детски колектив. Но особен разцвет бележи в прогимназиалния и гимназиалния курс на обучение. Във възрастта 11-13 години почти всички момичета и момчета започват да се групират в компании и тайни общества. Сред тях съществува и своеобразна йерархия. Детето ви би могло да ви разкаже кой в каква група влиза и какво е нейното място в училищната ценностна система. Главната цел и основният смисъл от групировките е да държат останалите на разстояние. Ако всеки може да влезе в компанията, какъв е смисълът от нея тогава?
За огромно недоволство на родителите, децата от една компания се стремят да си приличат колкото се може повече. Това обхваща прическите, дрехите, обувките, аксесоарите, любимата музика и т. н. Някои групировки имат своеобразни "униформи", чрез които и съвсем непознати деца могат да се разпознаят в тълпата от връстници. (Никак не е трудно и вие да се научите да разпознавате към каква група принадлежи срещнатият на улицата младеж, ако сте запознати със специфичните характеристики на по-популярните общности - метъли, емо, пънкари, скинари, чалгари, рапъри, скейтъри, блейдъри и др.)
Освен униформи, групите имат и свои правила. Те им помагат да определят точно кой е с тях и кой - против тях. Понякога тези правила се насаждат с твърде сурови методи, защото децата нямат още опита на социалното общуване. Обикновено членовете на групата се договарят по какъв начин да отхвърлят аутсайдерите, затова често се оказва, че най-жестоките и агресивни деца са членове на една и съща компания.
Защо децата искат да принадлежат към някоя група
Спомнете си колко сложен и объркан ни се е струвал животът в детството. И как сме вярвали, че правилата на приятелството могат нещо да поменят. Наистина, в средното училище момичетата и момчетата стават много по-изобретателни при избора си на приятели. За приятелството вече не е достатъчно случайното запознанство - нужно е съвпадение на интереси и ценности. Това сходство дава на детето усещането за защитеност, но в същото време му позволява да се отдели от семейството и да се почувства част от своето поколение. Детските групировки имат много общо със семейството - в тях обикновено влизат от 3 до 6 човека, които прекарват много време заедно и споделят един с друг и най-личните си проблеми.
Често се случва децата да образуват групи под влиянието на заобикалящите ги възрастни. Това се случва, когато учителите и родителите постоянно ги сравняват и ги делят в зависимост от способностите, външността и възрастта им. В такава атмосфера децата са много по-подигравателно настроени едно към друго, много по-остро реагират на обидите. Например, често в елитните или частните училища децата от долните класове се хвалят едно на друго с прическите си, с раниците, със стилните дизайнерски дрехи и аксесоари. Тези, които нямат с какво да се похвалят, изпитват на гърба си всички "екстри" на презрителното отношение на връстниците си.
Независимо от усложненията и безпокойството на родителите, разделението на групи помага на децата. Първо, те осъзнават своето място в училищната йерархия, второ, усвояват най-важните принципи на приятелството - като например това, че най-съкровеното не трябва да се споделя с първия срещнат. Трето, общуването в компанията им дава жизнен опит и навици за решаване на най-важните проблеми: как се чувства човек, когато е отхвърлен; колко и до каква степен може да се отстъпи от интересите на групата; какво е вярност и предателство; защо приятелствата понякога имат край.
За какво се тревожат родителите
За момичетата е по-трудно да сформират детски групировки. Психологът д-р Томас Дж. Бернт от Purdue University, който изучава проблемите на детските взаимоотношения, изяснява основните различия между момчешките и момичешките групи:
- Момичетата са по-изобретателни. Ако едно момиче се опитва да влезе в компания, състояща се от четири момичета, то по-скоро няма да бъде прието. В такава ситуация компанията от момчета ще бъде по-благосклонна към новака.
- Момичетата повече от момчетата се притесняват, че могат да бъдат изгонени от компанията и за това, че другите могат да предадат интересите на групата.
- Момичетата прекарват повече време една с друга и затова са по-склонни към ревност и съперничество в компанията.
- И момичетата, и момчетата обичат клюките, но момичетата предпочитат да обсъждат мислите и чувствата на другите, докато момчетата - постъпките им.
На всички родители им е неприятно да чуват децата си да говорят лоши неща за тези, които са извън компанията. Но д-р Бернт счита, че това носи някаква полза - децата използват клюките като средство за укрепване на отношенията вътре в групата. Това е просто опит за установяване на собствени стандарти.
Другият въпрос, който вълнува възрастните, е страхът, че компанията ще повлияе лошо на детето им. Наистина, независимо от възрастта си, то може да започне да се държи отвратително, само за да не остане самотно и изолирано. Ако в групата решат да се противопоставят на някого, те обикновено започват да се състезават кой ще измисли повече и по-неприятни средства за разправа с "врага".
Вместо да забранявате такава дружба, по-добре е да научите детето си да пази собствена линия на поведение. И докато не се уверите, че то може да се противопостави на поредния гаден номер на приятелите си, старайте се те да прекарват времето си заедно само във вашия дом или под прекия ви контрол.
Независимо от привидната сплотеност, детските компании се разпадат много бързо. Кой кого ревнува, кой с кого се кара и скоро децата откриват, че между тях няма толкова много общи неща, както им се е струвало в началото. Една от причините за такова непостоянство се крие в това, че във възрастта между 8 и 14 години децата много бързо се променят - както физически, така и емоционално. Например, в осми клас двама до вчера най-добри приятели могат да открият, че единият изведнъж е пораснал с 10 см, започнал е да тренира баскетбол и там е намерил нови приятели, а другият, който се увлича от компютри, се е присламчил към други момчета със сходни на неговите интереси.
В детството времето се възприема другояче. Даже две седмици могат да се сторят безкрайни на детето, което не е прието в компанията. И в повечето случаи, с малки изключения, една компания рядко просъществува повече от една учебна година.
Как да помогнем на детето
Някои деца сами се справят с намирането на подходяща компания и самоутвърждаването си в нея. А други имат нужда от помощта на родителите си. Да бъде нов член на училищен колектив е стресова ситуация за всяко дете. В групите, които са просъществували повече от една година, вече са установени определени отношения. Ако децата от такива компании се чувстват неуверени, те ще се отнесат с подозрение към новака, защото се опасяват, че той ще промени отношенията в групата. Затова е важно да не се сменя училището в средата на учебната година - особено, когато детето е над 8 години. По това време децата вече са групирани в различни компании и рискувате вашето дете да остане аутсайдер до края на годината.
Какво можете да направите, ако на детето ви се наложи да се премести в ново училище? Ако си спомните собственото детство, навярно ще можете да му помогнете. Възрастните недооценяват значението на "правилните" дрехи за статуса на ученика. Отидете със сина си или дъщеря си в новото училище, още преди да започне да учи там. Разгледайте как се обличат другите деца, какви прически носят. Ако съществуват особено модерни дрехи или обувки, постарайте се да купите същите на детето си. Естествено, след като сте се убедили, че то иска да ги носи, защото някои деца обичат да се отличават от другите. Научете го спокойно и с хумор да отговаря на възможните забележки и насмешки - от това, как ще реагира от самото начало, зависи отношението към него в бъдеще.
Много деца не могат да си намерят приятели, защото са твърде стеснителни и не умеят да се запознават. Ако детето по характер е саможиво, няма смисъл да го насилвате да се присъедини към някоя група. Но трябва да сте сигурни, че няма да се срамува да помоли за помощ приятелите си в някаква проблемна ситуация.
Понякога се срещат възрастни, които не могат да се разбират с околните - спорят твърде много или натрапват мнението си, или не се интересуват от никого, освен от себе си. По същия начин и при някои деца не са изработени навиците за общуване. Но за разлика от възрастните, децата веднага стават жертви на връстниците си - те ги отхвърлят, дразнят ги или им се присмиват. Затова е важно за децата на възраст между 5 и 13 години да се научат да общуват и намират приятели, макар и с помощта на родителите. Процесът на вписване в групата винаги е еднакъв - бавно и постепенно да се заслужи доверието и приятелството на останалите. Ако детето се опита безцеремонно да влезе в чужда компания, да оспори правилата и да се опита да контролира ситуацията, без да разбира отношенията между останалите, вероятността да бъде прието е минимална. Прекият въпрос: "Може ли да играя с вас?" може да помогне, само ако е адресиран към едно дете, а не към цялата група.
Позитивното отношение и доброто настроение могат да са от полза за детето, което се опитва да установи отношения с другите деца. Ако то се държи дружелюбно, усмихва се често и не натрапва мнението си на останалите, може да разчита, че ще бъде добре прието навсякъде.
Image: Vlado / FreeDigitalPhotos.net