Диагноза и терапия
Цeлиакията/цьолиакията, известна също и като болест на Gee-Herte, е автоимунно възпалително заболяване, което се причинява от нерезорбирането на глутена, който се намира в житото, ечемика и ръжта.
При генетично предразположени хора, независимо от възрастовата група, приемането дори на малки количества храни, съдържащи глутен, отключва имунна реакция към глиадиновите фракции и води до възпалителна реакция, главно в горната част на тънкото черво.
Симптомите на цьолиакия при децата обикновено стават очевидни три до пет месеца след първата консумация на съдържащи глутен храни, въпреки че при някои, интервалът може да бъде и по-кратък от един месец.
Повечето от експертите по детско хранене съветват твърдите храни да не се въвеждат в диетата на бебето поне до петия месец, а съдържащите глутен зърнени култури да се избягват през първите шест месеца.
Кагато иначе нормално развиващото се бебе се захрани с глутен, то може изведнъж да започне да отказва хранения, да спре да наддава на тегло, да стане раздразнително или апатично. Изпражненията при децата с непоносимост към глутен обикновено изглеждат необичайно - бледи и зловонни или във вид на диария. Може да се наблюдава инцидентно повръщане, а в някои случаи, при консумация на определени глутенови храни, е възможно да се появяви и мощно повръщане. При някои деца може да да се наблюдава усложняване на състоянието, изразяващо се в поява на остра диария и дехидратация.
Симптомите варират и са различни за всеки отделен случай. Клиничната изява на заболяването зависи от възрастовата група.
Някои от симптомите, които могат да се наблюдават са:
- диария,
- коремни болки
- забавяне на растежа
- повръщане
- раздразнителност
- намален апетит
- подуване на корема
- слаб растеж и загуба на тегло
- умора
- кожни обриви и рани в устата
- анорексия
- констипация
По-рядко се срещат:
- хипопротеинемия
- хипокалциемия
- дерматит херпетиформис
- неврологична симптоматика
- повишени чернодробни ензими
Много деца биват диагностицирани с цьолиакия във възрастта между 6 месеца и 2 години, тъй като по това време се захранват с глутен.
Включването на глутен в храната преди четиримесечна възраст се асоциира с риск за развитие на заболяването. Запомнете - кърменето осигурява защита срещу отключването на цьолиакия!
Други рискови фактори за развититето й са вирусните инфекции (ротавируси, например).
Диагностика на цьолиакия може да бъде трудна, защото някои от симптомите са сходни с тези на други заболявания, включително и синдром на дразнимото черво, болест на Крон, улцерозен колит, дивертикулоза, чревни инфекции, синдром на хроничната умора и депресия.
Диагностицирането в някои случаи се улеснява от положителна фамилна анамнеза.
Показанията за скрининг при съмнение за цьолиакия и неуточнени състояния са: метеоризъм, чревна раздразнителност, тиреоидна патология, хронична диария, хронична умора и констипация.
Неотдавна изследователи откриха, че хората с цьолиакия имат по-високи от нормалните нива на определени антитела в кръвта си. Антителата се произвеждат от имунната система в отговор на вещества, които тялото възприема като заплаха. За да се диагностицира цьолиакия, лекарите могат да назначат кръвен тест за измерване на нивата на антитела към глутен. Тези антитела са antigliadin, anti-endomysium и antireticulin.
Остраняването на глутена от храната обикновено води до подобрение в рамките на няколко дни или седмици, въпреки че хистологичното възстановяване може да продължи години. Напоследък се използват и рекомбинантни ензими, които разграждат токсичната глиадинова съставка на глутена.
Как се лекува?
Преустановява се консумирането на глутен. Това може да бъде трудно, защото глутенът се съдържа в много храни, но гастроентерологът и диетологът могат успешно да коригират диетата.
Въпреки ограниченията, хората с цьолиакия могат да имат добре балансирана диета с разнообразни храни, включително хляб и тестени изделия. Например вместо пшенично брашно, може да се използва картофено, оризово, соево и т.н. Дали хората с цьолиакия трябва да избягват употребата на овес, все още не е напълно ясно. При някои, приемът на овес не е довел до реакция. Учените продължават да правят изследвания, за да разберат дали хората, засегнати от заболяването, могат да понасят овес.
Обикновено месото, рибата, оризът, плодовете и зеленчуците не съдържат глутен, така че могат да се консумират спокойно.
Скрити източници на глутен са добавките, консервантите и стабилизаторите в преработените храни, лекарствата и водите за уста.
Image: Stuart Miles / FreeDigitalPhotos.net