Децата и модата
Всяка майка иска нейното ненагледно съкровище да изглежда прекрасно. Винаги и навсякъде. В резултат на това още от раждането си бедното дете става жертва на модните родителски експерименти. Но страстното желание да наконти своето новоизлюпено пиленце по-скоро удовлетворява личните амбиции на трепетния родител, отколкото реалните потребности на малкото дете. Едва ли шесмесечно бебе в дълга рокля от кадифе или едногодишно момченце в смокинг осъзнават колко потресаващо изглеждат. На повечето деца, даже на подрастващите, им е абсолютно безразлично как са облечени. Но нима е толкова незначително влиянието на дрехите върху формирането на вкуса? На каква възраст у децата се събужда интересът към вещите? Кое е общото между дрехите и комплексите?
Всеки има своя възрастова граница, след достигането на която започва да се отнася по-придирчиво към облеклото си. И тук не може да се мине без парадокси - 3-годишно дете се тръшка, защото не са му разрешили да си облече любимото оранжево костюмче или, напротив, 14-годишен тийнейджър изобщо не се разстройва, че външният му вид е далече от съвършенството. Някой се разболява от истинска шопинг-треска, а друг е безразличен към целия този "евтин материализъм". Но като правило, момичетата започват да се притесняват какво да облекат към 11-тата си година, а момчетата малко по-късно - към 14-тата.
Има деца, които от най-ранна възраст диктуват условията си на своите родители и издигат исканията си относно облеклото. С редки изключения, тези малки естети обожават да рисуват и това им се удава добре. Те изпитват несравнимо емоционално удоволствие от съзерцаването на цветовете. Тези изтънчени деца обичат да разглеждат картините на импресионистите, изпадат във възторг от съчетанията на цветовете, доколкото самите те възприемат външния свят чрез цветовете. Те обичат да се обличат изискано.
Психолозите признават, че дрехата, безусловно, въздейства на личността на детето, тя не толкова формира вкуса му и определя маниера на неговото поведение, колкото го настройва на определена емоционална тоналност, определя душевното му състояние. Главното изискване към детските дрехи са тяхната екологичност и комфорт. Особено важно е това за бебешките дрешки. Нали малкото дете диша на 70% с кожата си. Затова е много важно всички негови дрехи да са изработени от естествени материали.
Що се отнася до цвета, за бебетата са най-подходящи светлите, пастелни и спокойни цветове. Те се чувстват най-комфортно психически сред вещи в меки и нежни тонове.
Представите за това, че бебетата виждат всичко в черно-бяла светлина са напълно погрешни. Те прекрасно различават ярките, контрастни оттенъци, на 6 месеца различават черния, синия и жълтия цвят, а към годинката - червения и зеления. Цветовите пристрастия се формират още от люлката и ако родителите са внимателни, те непременно ще забележат каква цветова гама предпочита тяхното дете. И ще му купят именно такава дреха, която да стане цветовото отражение на неговите вътрешни усещания.
Доказано е, че с помощта на цветовете може да се коригира не само настроението, но и поведението на детето. Затова на прекалено подвижните деца не трябва да се обличат дрехи в агресивен червен или напрегнат жълт цвят, отбелязват експертите. Но, от друга страна, тяхната експресивност може да помогне на флегматичните и тихите да се отпуснат. За игривите, палавите и по-буйните деца е по-добре да се подбират дрехи в успокояващите оттенъци на синьото, зеленото, сивото или бежовото.
Не трябва да се възприема детето като мило, но неразумно човече. То е мислещо същество и очаква да бъде оценено по достойнство. Поначало то предпочита обемните предмети пред плоските, сложните - пред простите, контрастните - пред неконтрастните, асиметричните - пред симетричните. Затова не се опитвайте силно да опростите живота му в името на неговото хармонично развитие.
Какво предлагат известните производители на маркови детски дрехи? Всичко зависи от възрастта. Симпатичните розови и сини костюмчета със забавни апликации на зайчета, котенца и мишлета са прекрасен вариант за най-малките. Дрехите с наситени цветове са по-подходящи за децата над годинка, както и апликациите на познати персонажи от анимационните филмчета. В детския гардероб трябва да има колкото се може повече дрехи от разнообразни материали (естествени, разбира се) - памук, кадифе, велур, вълна и даже кожа. Колкото са по-разнообразни тъканите, толкова е по-богата палитрата от тактилни усещания. А връзката между фината моторика и интелектуалното развитие на детето е общоизвестен факт.
Модата при подрастващите е изразително копие на модата при възрастните - същите тенденции, стил и модни аксесоари. Но дрехите при тинейджърите са преди всичко начин за самоизразяване. Затова, даже и детето ви да изглежда шокиращо, не трябва насилствено да му натрапвате своето категорично мнение. В никакъв случай не се опитвайте да потискате желанията му по толкова маловажен въпрос. Неизживяното навреме "хулиганство" в стила на обличане автоматично ще се пренесе в по-зряла възраст и ще приеме по-ужасни, даже съвсем "извратени" форми. Психолозите твърдят, че най-екстремно облечените хора са тези, които са възпитавани твърде строго в детството си и на които са им позволявали твърде малко неща. Затова е по-добре да се изживее юношеският екстремизъм навреме, отколкото неочаквано да се сблъскате с него на по-късен етап и вече, може би, завинаги.
Облеклото има твърде голямо значение за децата със занижена самооценка, тези, които са зависими от мнението на колектива. За тях е особено важно да бъдат облечени "като всички", защото в този случай дрехата се оказва своеобразно средство за адаптация към тяхното общество.
Ако средствата ви позволяват, защо да не купите на детето си скъпа модна дреха? Но в никакъв случай не я използвайте като средство за манипулация. Бартерните отношения от типа на: "Аз вчера ти купих маркови дънки, а ти, неблагодарнико, днес ми носиш двойка" тук са неуместни.