Полезни съвети

На четири години Антон се отличавал с плахост и тревожност. Той се боял от кучета, гръмотевични бури, непознати хора (в това число и от учителките в детската градина), както и от някакъв Страшник, който според него живеел в гардероба. Затова Антон не заспивал на тъмно и често посред нощ е търсел родителите си заради присънилите му се кошмари.

На пръв поглед ситуацията не е толкова сложна - много от нас в детството си са се бояли от нещо, но с възрастта са преодолели своите страхове. В случая някой е посъветвал родителите да проявят твърдост във възпитанието на детето: да го слагат да спи точно в 9 вечерта, да гасят лампата в стаята и да не пускат нощната лампа. В противен случай то щяло да порасне страхливец, а не мъж, който се бори със своите страхове. В резултат на това десетгодишният вече Антон се появява в кабинета на детския психолог. Той е мълчалив и затворен, няма приятели и избягва общуването даже със своите родители. "Защо стана такъв?" - чуди се майка му, не забравяйки да му напомни да не се прегърбва и да държи гърба си изправен.


Защо?

Всички деца се появяват на света с различни личностни черти. Някои са подвижни, обожават да се смеят и да играят на шумни игри. Други са чувствителни и обидчиви, способни са да се разплачат от жал към някой приказен герой. Трети са срамежливи и плахи, и изпитват много по-силно чувство на страх и тревога, в сравнение с връстниците си. В хода на развитието си детето се учи да реагира и действа в различни ситуации, като в това време се формира и неговият характер. Ако определена личностна черта се проявява особено ярко, говорим за акцентуация на характера. Например, ако плахостта във всички ситуации засенчва другите личностни черти, тогава детето действа, опирайки се преди всичко на своя страх, което не е много конструктивно.

При благоприятно развитие ярко изразената черта може да се тушира, да престане да бъде главна и да усложнява живота на детето. Например, ако детето се страхува да спи в тъмна стая, може да се поработи върху неговия страх и да му се помогне да го победи. Тогава в бъдеще този страх може да изчезне и детето да заживее с усещането, че ще се справи с всяка плашеща ситуация. И точно затова има нужда от помощта, защитата и поддръжката на родителите си.

Тук думата "поддръжка" замества думата "възпитание", защото става въпрос именно за усещане на родителската опора, която е толкова нужна за хармоничното развитие на детето. На примитивно ниво това може да се сравни с израстването на крехко екзотично растение: вие създавате всички условия за неговия растеж - нужните осветеност и влажност, подхранване и защита, а то само знае как да порасне, защото това е програмирано от природата.


Помогни ми!

Важно условие в борбата с детската боязливост и плахост е създаването на благоприятен психологически климат в семейството. Нека детето чувства поддръжката и одобрението ви. Не го ругайте и не го наказвайте, не се карайте в негово присъствие. Много деца се боят от измислени персонажи и към това трябва да се отнесете с внимание. Помолете детето да ви разкаже за плашещите го същества. Може даже заедно да ги нарисувате, а след това да решите какво да правите с тях - да скъсате рисунката или да я покриете с тъмни боички. А може даже детето да съжали своето чудовище и да реши, че то е болно и гладно и да се сприятели с него.

Трябва да се работи внимателно и постепенно с плашещите детето ситуации, като се стремите да го защитите от силното чувство на страх. Например, ако детето се бои от кучета, не трябва веднага да го карате да погали някое псе. Може просто да погледате филмче за някое забавно и весело куче, да го нарисувате, да посетите някой зоомагазин и да разгледате домашните любимци. Когато детето чувства, че мама и татко във всеки един момент могат да му се притекат на помощ, за него ще е по-лесно да се справи със страховете си - то е защитено, а това означава, че нищо лошо не може да му се случи.


Острите ъгли

В развитието на плахото и стеснително дете е важно да се защитава неговата нервна система в случаите на емоционално натоварване. Такова натоварване може да бъде всяко изменение в привичния начин на живот, понякога даже и в най-дребните му детайли. Пример за стресова ситуация може да бъде въвеждането в нов колектив в детската градина или училище, преминаването в нов клас или смяна на учителя. Това преживяване може да се усили и от появата на нов член на семейството. Даже гостуването при баба в друг град може да го "извади от релсите". Да не забравяме за пътешествията, гарите и летищата - боязливото дете може да има нужда от защита даже в условия, които се струват райски на другите членове на семейството.


Таблетка против страх

За съжаление, такава таблетка, която може да се изпие и напълно да го избави от страха, още не е изобретена. Но има препарати, които могат да защитят нервната система на плахото и впечатлително дете от претоварване - това са детските успокояващи средства. Има ситуации, в които те могат да се окажат полезни. Действието им може да се сравни с поставянето на защитни кори при карането на ролери. Наколенките защитават от възможни травми, но постоянното им носене не е рационално, както и постоянният прием на успокоителни. Ако смятате, че детето има нужда, поговорете с неговия личен лекар. В никакъв случай не прибягвайте към самоволно закупуване и даване на успокоителни средства на рожбата си, без да сте се консултирали с медицински специалист, който е запознат със здравословното състояние на детето, характера и темперамента му.



Широко популярно е твърдението, че майчината любов може да излекува всичко и в това се крие огромна доза истина. Важно е само в стремежа си да осигурим най-доброто за нашето дете, да не му навредим поради твърде силната си любов. Винаги ще ни примамва съблазънта да го избавим от трудностите и да направим всичко за него. Но по-добре е да му помогнем да се научи самостоятелно да се справя с трудностите - това ще бъде най-ценният навик за неговото успешно бъдеще.

Последна редакция: ср, 09 юни 2021, 17:33 от BG-Mamma™