Личното време на детето
Психолозите толкова настоятелно ни убеждават в нуждата от постоянно общуване с детето, съвместни игри с него и развиване на талантите му, че особено усърдните родители стигат до крайности и заемат цялото му време, без да го оставят само и за минута. А това не е необходимо, напротив - даже е вредно. Детето трябва да има възможност да остане насаме със себе си.
Шестмесечното бебе обожава да играе с крачетата си. То ги мята във въздуха, следи ги с очи, докосва ги с пръстче, с цяла ръка, нахлузва дрънкалки по тях... и изобщо - весели се от сърце. Защо е нужно майката да отвлича вниманието му с нещо друго, мислейки си, че е лош родител, само защото е допуснала бебето да се занимава само? Защо не остави детето да задоволи естественото си желание?
Личното време не е прищявка на детето, то е необходимо за правилното му развитие. Умението да играеш сам от най-ранно детство развива независимостта и самостоятелността. Такива деца рядко капризничат, заявявайки "Скучно ми е" и "Няма какво да правя". Ако родителите не оставят възможност на наследника си самостоятелно да изпитва собствените си сили и въображение, той става пасивен, неинициатевен и апатичен.
Разбира се, не бива да се допуска отклонение в другата посока - не оставяйте детето само през цялото време. Тук става дума само за това да не изпитвате вина, когато откраднете време за себе си, оставяйки го да играе самостоятелно. Майката е длъжна да откликва на нуждите на детето и да отделя много време за него, в това число и за игри. Но все пак, прекалено интензивното общуване го уморява и дори му пречи да придобива нови умения и знания. Децата опознават света чрез играта, а ако вие правите всичко заедно с тях (и вместо тях), те просто няма да има какво да научат.
Има много начини да направите детето си самостоятелно. Ако дребосъкът е съвсем малко бебе, сложете го в кошара за игра, активна гимнастика или на килимче на пода и го обградете с играчки. В началото то просто ще ги гледа, но по-късно ще започне да се протяга към тях и да ги докосва, ще прави опити да се обръща, да сяда и да лази. Първата година от живота си детето прекарва предимно в легълцето си и то би могло да стане място за самостоятелни занимания. Затова не бързайте към детската стая, когато го чуете, че се е събудило и ще останете изненадани да го откриете улисано в игра. Поклащането на пердето пред отворения прозорец може да е безинтересно за вас, но бебето е в състояние да прекара дълго време, наблюдавайки това удивително движение. За него всичко е интересно и всеки предмет бива подробно огледан - одеялцето, часовникът на плота, решетките на леглото, собствените му пръстчета (и на ръцете, и на краката).
Безопасността е необходимо условие за самостоятелните игри. Това, че детето играе само, съвсем не значи, че може да го прави без никакъв надзор. Когато го оставяте в стаята, убедете се, че няма остри ъгли, чупливи предмети и дребни късчета, които то може да глътне или пъхне в нослето си. А и самостоятелната игра съвсем не значи изолация в друга стая - детето може да си играе и при вас, докато вие се занимавате със своите си дела.
Умението на детето да се занимава само е от полза както за него, така и за майката - не винаги в живота му ще има някой или нещо, което да го развлича. Ако му дадете шанс да развива собствените си ресурси, то винаги ще намери с какво да се занимава. Самостоятелната игра развива креативността - та нали, за да ти е достатъчно интересно, трябва да напрегнеш въображението си.
Тези моменти на лична свобода в началото трябва да бъдат кратки - започнете с пет минути, когато бебето не уморено и е сухо и сито. Постепенно увеличавайте това време - детето само ще ви даде знак, че му е омръзнало. Тогава го вземете на ръце и си подарете неповторими минути взаимна радост.