Невропатията или ранната детска нервност е най-разпространеното своеобразно нарушение в развитието на нервната система.
Признаци на нервно-психически разстройства понякога се наблюдават още през първите месеци от живота на детето. Водещо място в клиничната картина на заболяването заема повишената възбудимост на нервната система, крайната неустойчивост на вегетативните функции (регулацията на съня, бодърстването, храносмилателните процеси и др.).
Причините за невропатията са различни. В трудовете на психиатрите от XIX в. тя се разглежда като наследствено заболяване. Но не бива да се пренебрегва влиянието на външните вредни фактори, действащи през вътреутробния или през ранния послеродов период (токсикоза на бременността, различни хронични заболявания на майката, патология на раждането, инфекциозни заболявания на детето през първите месеци от живота му, травми на главата и др.).
Различават се две форми на ранна детска нервност. Първата е конституционна детска нервност или истинска, при която невропатията е единствената клинична проява. Възникването на тази форма е свързано или с наследствени фактори, или с вредни въздействия през вътреутробния период или през първите месеци от живота на детето.
Втората форма е органичната невропатия, при която ранното органично повреждане на мозъка се проявява чрез по-изразени нарушения в психичната дейност.
В ранна детска възраст симптоматиката на двете форми на невропатията е сходна. Разликите се забелязват по-отчетливо в училищна възраст и в процеса на обучение, когато при органичната невропатия се проявяват разстройства в познавателната дейност.
В кърмаческа възраст такива деца са неспокойни, ревливи, изискват повишено внимание, не сучат добре. За невропатия свидетелстват и отказа от майчината гръд, честите повръщания след хранене, редуващите се диария и запек. Не са рядкост и други разстройства: неустойчивост на пулса и дишането, бледа кожа, син назолабиален триъгълник, нарушения в съня.
В ранната детска и предучилищна възраст се запазват липсата на апетит и привичното повръщане. Децата се отнасят избирателно към храната, ядат бавно, като че ли дъвчат със затруднение. Открояват се следните психични нарушения: крайна впечатлителност, обидчивост, неувереност, плашливост. В резултат на допълнителните вредности (прекарани инфекциозни заболявания, травми на главата, неблагоприятна микросреда и др.), по-нататък при тях възникват невротични състояния и неврози, нощни страхове, заекване, тикове, патологичен навик да си гризат ноктите, сучене на палеца или собствените устни, езика, крайчето на одеялото и др. Много често при невропатиите се наблюдават т. нар. истерични припадъци - детето пада на земята, извива гръба си като дъга, удря главата си в пода, надава силни крясъци. Такива деца зле се адаптират в детската градина, те не желаят да посещават детските групи, дълго не се пускат от ръката на майка си, вкопчват се в нея, търкалят се по пода, плачат. В групата са изолирани, срамежливи и плашливи.
Отличават се два клинични варианта на истинската ранна детска нервност. При първата (астенична) - децата са срамежливи, тихи, плашливи, трудно се приспособяват към промените във външната среда, държат се изолирано от колектива, твърде чувствителни, особено към дразнения с отрицателен характер, раними, затова при тях лесно възникват различни вегетативни разстройства (гадене, повръщане, отказ от храна, лош сън и др.).
При втория клиничен вариант на невропатията (възбудима) преобладават двигателното безпокойство, нервност, раздразнителност, колебания в настроението. Такива деца често са груби, непослушни. По време на афективни избухвания те са несдържани, злобни, даже агресивни. Въпреки двигателната си активност и излишъка от енергия, тези деца са слаби, често се оплакват от главоболие, световъртеж, неспокоен сън, кошмари. Във физическото им състояние често се наблюдава обща отпадналост, бледост, недостатъчно развитие на подкожната мазнина.
Интелектуалната дейност при истинската форма на невропатия не е нарушена. При повечето деца се забелязва нормално или даже ускорено речево и интелектуално развитие, но особеностите в поведението могат да създадат някои трудности в обучението по писане в предучилищната група, а понякога и в първи клас.
При органичната невропатия ясно се забелязват нарушения в познавателните процеси, невъзможност за продължително психическо натоварване, недостатъчна концентрация и превключване на вниманието. Паметта в повечето случаи не е нарушена, но при някои деца има проблеми при възпроизвеждането на научения материал. Способността за абстрактно мислене е достатъчно развита, но понякога се наблюдават нарушения в анализа на пространствените отношения. В повечето случаи невропатията се проявява в ранна детска и предучилищна възраст, а при постъпването в училище, при правилно обучение и възпитание, патологичните признаци постепенно се изглаждат, а впоследствие и напълно изчезват. Но при някои деца, особено при тези, които растат в неблагоприятни условия, признаците на невропатията се запазват и даже се усилват в училищна възраст. Засилва се и тенденцията за укрепване на патологичните черти на личността и отрицателното отношение към учебния процес.
Правилната организация на медико-педагогическата работа и постоянната индивидуална помощ в детската градина и в училище водят до компенсации на съществуващите личностни, поведенчески и интелектуални нарушения, до формиране на училищни навици. По-нататък такива деца успешно се справят с учебните програми на масовите училища.
Image: Sergei Popov / 123rf.com