Тревожността от раздяла…
Всички познават това чувство много добре.
Вие тръгвате, те плачат и се притискат във вас, искат да ги прегърнете и ви търсят, когато не сте близо до тях...
Защо за детето е толкова трудно да се раздели с вас?
Децата ви обичат. Те искат да бъдат с вас. През цялото време. И когато имате дете във фазата "тревожност от раздяла", знаете какво се случва - опитвайки се да го оставите само с друг човек, детето плаче с глас, моли се и е отчаяно. Плачът му е израз на болка и огорчение, това е неговият апел, чрез който се опитва да ви накара да се върнете... и да не го оставяте.
Съвсем естествено поведение, предизвикано от раздялата с най-близкото му същество и понякога, дори присъствието на доверен възрастен, когото познава добре, не му помага да се предпази от евентуални травми, които може да му нанесе отсъствието на майката. Защото, когато мама и татко са наблизо, децата се чувстват спокойни и уверени, тъй като близостта на родителите им дава необходимия кураж.
Тревожност от раздяла (след 6 месеца до 4 години)
Терминът е дефиниран от детските психолози като етап на развитие, в който децата изпитват безпокойство при отделяне от основния отглеждащ ги.
Чувството за тревожност е знак за силна връзка и привързаност между вас, а в съчетание с факта, че малките деца не разбират понятието за време и поради това, кога и дали ще се върнете при тях, не се чудете, че е толкова често срещано явление.
То е важен елемент в развитието на детето, тъй като ще го подготви за емоциите, които ще преживява през живота си.
Трябва да му дадете възможност да научи какво е раздялата. Ако покажете отрано на детето си, че когато излизате се връщате отново, то ще успее да превъзмогне чувството на тревожност по-бързо.
Затова, колкото по-рано детето започне да свиква с разделите, толкова по-добре. Според специалистите поощряването на този процес е полезно и за двете страни.
Когато се разделяте, дайте на детето любим предмет - мекото му одеяло или любимата играчка, то ще асоциира тези предмети с нещо познато, което ще го кара да се чувства защитено, а по този начин много по-лесно би понесло отсъствието ви.
Досегът на детето с чуждото и непознатото предизвиква чувство за несигурност и тревожност, приема го за потенциална опасност, защото нарушава и заплашва личното му пространство.
В това няма нищо странно или тревожно, защото е нормален етап от развитието на децата. Разбира се, не при всички деца е еднакво силно. До голяма степен чувството за тревожност е продиктувано от самата ситуация, от начина на реакция на родителите, от характера на самото дете.
Повечето деца се разстройват, когато се наложи за първи път да прекрачат прага на детската градина. И колкото и да не ви се иска, всичките ви усилия като безкрайните разговори, интересните истории, обещанията за нови приятелства, весели и щури игри, в тези моменти изглеждат напразни.
Когато детето се среща за първи път с нещо ново, то разчита на обратната връзка с майката или друг близък. Чрез израза на лицето ви, тембъра на гласа ви и езика на тялото ви, то разбира дали се задава опасност и реагира в зависимост от резултата.
Вие сте неговият първи ориентир. Сблъсъкът с новата среда, с чуждата и непозната обстановка, първоначално могат да шокират детето и това от своя страна да предизвика доста отрицателни емоции - детето е нещастно, тъгува за родителите си, жадува за дома си, където се чувства спокойно и щастливо. За някои деца това е много сериозно изпитание и родителите трябва да бъдат изключително търпеливи, защото могат да минат седмици или месеци преди детето да свикне с новото положение и да се почувства добре.
Погрешни начини за раздяла с детето
1. Да се измъкнете без "довиждане"
Не се опитвайте да изчезнете незабелязано! По този начин ще предадете доверието на детето, а освен това рискувате да направите всяка следваща раздяла по-драматична и по-болезнена, защото ще се почувства изоставено.
2. Да отлагате момента, очаквайки детето да се успокои или да бъде погълнато от друго занимание, което ще отвлече вниманието му от вас.
Не се чувствайте виновни. То трябва и да се научи да се разделя с вас. Ако вие чувствате вина за това, неусетно я предавате на детето си. Така за него става по-трудно да преодолее страха, че ще го оставите.
3. Да удължавате много сбогуването.
Ако проточите сбогуването за детето ще изглежда все едно е завинаги. Сбогуването трябва да трае кратко. Усмивка, целувка, специален начин на помахване за довиждане - без излишни емоции, с цел да бъдат избегнати сълзите и сърцераздирателното "Не ме оставяй".
4. Да се опитате да променяте ежедневните ритуали
Децата разчитат на сигурността на познатото, на рутината и предсказуемостта. Затова, когато трябва да се разделите, се придържайте към вече създадените и установени такива.
5. Да се преструвате на тъжни
По този начин рискувате да разстроите още по-силно детето си. То може да остане с впечатлението, че го оставяте в несигурни ръце или, че вие самите сте застрашени от нещо.
Не показвайте, че ви е тежко, когато се разделяте. Ако се държите спокойно, без да показвате безпокойство, детето постепенно ще разбере, че няма от какво да се плаши.
6. Да се преструвате на ядосани, когато плаче или недоволства. Поведението ви може да предизвика още по-нежелана реакция и детето ви да се разстрои повече. Едва ли ще постигнете положителен резултат, стресирайки го излишно.