Сълзите на бебето не винаги са повод за тревога и незабавни действия.
В продължение на шест години учени от Австралия са наблюдавали 225 майки и техните деца - от раждането до училищна възраст. Изяснило се, че, ако майката позволява на бебето да си поплаче, а не го успокоява на секундата чрез гушкане или по друг начин, намалява проблемите със съня при бебетата до 30% в рамките на четири месеца и намалява процента на депресии при майките с 40 на сто до втората годишнина на децата.
"Това е истински феномен", казва Ана Прайс - един от авторите на научното изследване. "Ние знаем, че ранните проблеми със съня увеличават двойно риска от следродилна депресия при майките, което от своя страна може да повлияе на връзката им с децата." До двегодишна възраст на децата, 85 на сто от родителите заявяват, че използването на контролирания плач е подобрило отношенията им с детето. Останалите 15 на сто не отчитат промяна, но никой от тях не смята, че е причинил някаква вреда на детето си.
Австралийското проучване, което е представено на Световния здравен конгрес по вътрешни болести, заключава, че лекарите и здравните работници трябва да бъдат уверени, когато препоръчват спорния метод на семейства, които се борят с проблеми със съня.
Повече от четири милиона, или 45 на сто от австралийските майки, са се сблъсквали с проблеми със съня при децата си, според изследователи от Институт Мърдок за научни изследвания при деца (Murdoch Children's Research Institute) и Кралската детска болница в Мелбърн.
Горещо дискутираната техника осигурява спектър от методи и варианти за това, колко дълго детето трябва да бъде оставяно да плаче, преди родителят да се върне в стаята за кратко, за да го успокои.
"Надяваме се, че това ще вдъхне увереност на родителите, които искат да се справят със съня на децата си, използвайки този вид стратегии", казва водещият автор Анна Прайс. "Ние сме напълно наясно, че за всеки родител е трудно да слуша бебето си да плаче, но е чудесно да знаят, че с постоянството си те не причиняват никакви вреди на децата си."
Дълги години се смяташе, че интензивният плач при кърмачетата е едва ли не патология. Родителите на много и силно плачещи деца обикаляха лекарските кабинети в търсене на причината.
Плачът не винаги е само знак, че бебето е гладно, жадно, мокро, топло му е или нещо го боли. Кърмачетата плачат доста често, при това не винаги с причина. Това може да е начин да привлекат вниманието към себе си. С други думи - просто капризничат. Това може и да е стрес, но той не е за бебето, а за родителите му.
Ана Прайс казва: "Искам да подчертая, че сълзите по никакъв начин не вредят на психиката на бебето. Оставяйки ревльото насаме със сълзите си, родителите му дават възможност да се научи да заспива сам, а не при първо повикване да се надпреварват към детската и да му предлагат да яде, да пие, да го разнасят с часове на ръце и да пеят приспивни песни до изнемога."
Критиците осъждат контролирания плач като жесток и предупреждават, че може да има "непредвидени отрицателни последици" за децата в бъдеще.
Впрочем, до шестия месец детският плач не бива да се игнорира, смятат специалистите. Това е времето, в което бебето все още се храни нощем, страда от колики, приспособява се към новата среда. Ако чуете, че плаче, редно е да си помислите, че е гладно или изпитва дискомфорт. Но след шестия месец детето трябва постепенно да се отучи от този режим, като разбира се това не означава в никакъв случай да бъде лишено от ласки, грижа и достатъчно любов.
Гуруто във възпитанието Робин Бейкър, автор на бестселър-ръководството "Baby Love", определя изследването като "важно", но не е изненадана от констатациите му.
"Липсата на сън може да има ужасни последици за семействата и е фактор за следродилна депресия, така че, ако може да помогне на хората - чудесно", казва Бейкър.
Тя е убедена, че родителите трябва да решат коя философия е точно за тях, но предлага съвети за това как да се извърши контролирането на плача на тези, които търсят решение.
"Оценките ни се базират на екстремни ситуации като тези с румънските сираци, които са напълно лишени от физически контакт в нормални семейства", казва тя.
Бейкър предупреждава, че е необосновано да се твърди, че контролирането на плача е свързано с шизофрения и други психични проблеми по-късно в живота.
Според В. Уорън, австралийски психолог, специализираща в консултиране отношенията между родител и дете във Family Futures, контролирането на плача не е универсална рецепта. Тя не е убедена, че децата трябва да се оставят да плачат неутешимо и настоятелно призовава родителите да отговарят на индивидуалните им нужди.