Наказването на децата е много деликатен въпрос. В какви случаи може да ги наказваме? Как да ги наказваме? Но най-важният въпрос е: какво изобщо разбираме под думата „наказание”?
Някои родители по принцип са против наказанията под всякаква форма. Те са убедени, че всяко наказание е вредно. Обикновено подобни принципи се появяват в резултат на хипертрофирала любов към своето дете, придружена с упорито нежелание да се видят неговите недостатъци. Напротив, тези недостатъци се представят като достойнства.
Разбеснялото се дете чупи прозорец. "Юнак! Направил го е само с един удар!" А ако се наложи да се признае, че все пак детето е направило нещо лошо (например, жестоко е набил другарчето си по игра), то виновен е другият ("Ако му беше дал играчката си, нямаше да яде бой! Не играй повече с това момче, то е свидливо"!)
В някои случаи родителите виждат недостатъците на детето си, но нямат сили да го накажат - те изпитват чувство на вина пред него. Особено често такива случаи има при разведените родители. ("Горкото дете, то не разбира, то тъжи за татко или мама, няма нужда да го наказваме.")
Понякога се случва някой от родителите да привлече детето на своя страна ("Мама е добра, а татко е лош" или обратното). Естествено, в този случай "добрият" родител не само не наказва детето, но и възпрепятства наказанията на отсрещната страна, като по този начин още повече подчертава своята "доброта".
Резултатите в повечето такива случаи са неудовлетворителни. Децата, които получават всичко при първо поискване, престават да ценят полученото. Освен това, те са твърде чувствителни и винаги усещат, когато се опитват да ги подкупят. И тогава започва завишаване на ставката, откритите манипулации ("А татко обеща да ми купи истински фотоапарат! И ако искаш да знаеш, ще ме научи да снимам с него!"). Разглезените по този начин деца започват да възприемат, че "добро" е това, което искат, а "лошо" - всичко, което е в разрез с техните желания.
А желанията могат да бъдат различни, в това число и съвсем небезобидни като алкохол и наркотици. И после родителите се чудят - защо детето им е станало толкова лошо, нали винаги е имало всичко? Защо порасналият син взима последните левчета на престарялата си майка? Защо порасналата дъщеря изхвърля от жилището баща си (и то не в дом за стари хора, а на улицата)? Ами точно затова, защото от люлката са научени, че земното кълбо се върти само заради тях. И никой, и нищо, в това число и техните родители, не трябва да им се бърка при осъществяването на желанията. Още повече, ако вече са остарели и станали безполезни за вече порасналите си деца.
Затова система за наказания трябва да има. Тя помага да се разделят понятията за добро и лошо (за доброто те хвалят, за лошото - наказват). Но не забравяйте, че при избора на наказание трябва да определите: дали възпитавате човек или дресирате диво животно.
Определена категория родители считат, че наказанието е непременно физическо въздействие. Вярно, може и психическо, но непременно трябва да е съпроводено с унижение. Например, детето трябва публично (колкото повече публика, толкова по-добре) да съобщи за своята постъпка и да се покае. (Четиригодишно дете е било принудено да се разкае пред приятелите си за това, че се е заиграло и изпуснало в гащите. Въпреки горещите му молби да бъде прикрита случката, майката показала мокрите гащи на всички и им разказала за произшествието. Всичко завършило с тежко нервно разстройство за детето.) Или да измоли прошка от родителите си на колене и с целуване на ръка. Да, подобни методи не са присъщи само на миналото, днес също се срещат родители, които бият детето си заради разхвърляните играчки, а после изискват целуване на ръка в знак на благодарност за усилията, които прилагат, за да възпитат "истински човек".
Това е дресура в чист вид, която често води до лъжи - детето лъже, за да избегне наказанието.
Но съществуват и други наказания. Ако между родителите и децата има любов и взаимно уважение, то понякога е достатъчен и недоволният, строг поглед, за да разбере детето, че е сгрешило. Тогава то искрено се разкайва и неговото признание е по-ценно, защото е доброволно, а не породено от страх да не бъде набито.
Още един вариант за наказание е лишаването от някакви "бонуси" - бонбони, четене на приказки, разходка в парка, гледане на анимационни филмчета, возене на въртележка и др. Подобни наказания също са много ефикасни.
Когато наказвате детето, задължително му обяснете защо го наказвате. Наказанието не е мълния, която удря на случайно място, то трябва да бъде свързано с извършената простъпка. При това внимателно трябва да се обмисли въпросът: а имало ли е изобщо такава? Например: наказание за лош успех в училище. Преди да изсипете гръм и мълнии върху главата на детето, помислете - а защо успехът е лош? Свързано ли е с мързел, отсъствие на интерес към ученето, някакви проблеми със съучениците, проблеми в семейството (при развод оценките на децата често се понижават), или просто става въпрос за неспособността му да овладее някой от предметите (например, има деца, които са много силни по математика, но не могат да напишат най-простото съчинение. Други пък могат да пишат прекрасни съчинения, но не могат да овладеят таблицата за умножение и т. н.). Възможно е детето да не се нуждае от наказания, а от помощ.
Когато наказвате, не забравяйте за "закона на джунглата": за една простъпка два пъти не се наказва. Не си струва и да се напомня за пореден път за стореното, ако то не се повтаря повече, а детето искрено се е разкаяло. Напомнянето е също вид наказание. Детето вижда, че прави всичко, за да заглади вината си, а вие така и не му прощавате. И започва да се пита - а струвало ли си е да се разкайва? Струвало ли си е да прави някакви усилия, щом така или иначе няма да му простите?
Голямо е значението и на системата на поощренията, която е неразривно свързана със системата на наказанията. Много е неприятно, ако за лошите постъпки те наказват, а добрите не ги забелязват. При това материалното поощрение не е най-добрият вариант. Обикновената похвала действа по-добре от бонбоните или левчетата.
Освен това, при поощряването на детето за добри оценки, задължително му обяснете, че е направило нещо хубаво за себе си, а не за родителите си. Да, вие сте много доволни, гордеете се с неговите успехи, но все пак то учи заради себе си, а не заради вас.
Целият възпитателен процес е непрекъсната последователност от обяснения (какво е добро и зло, защо, за какво и т. н.). Обясненията са обръщане към разума на детето и по такъв начин възпитаваме разумен човек. Отсъствието на обяснения е обръщане към животинските инстинкти, дресировка, даже и да не е свързано с физическо въздействие. Например: шестица - шоколадче (поощрение), двойка - липса на шоколадче (наказание).
Наказвайки или поощрявайки детето, винаги помнете кого възпитавате. Дете или животно? Не бързайте да подавате бонбончето. То е само допълнение. Естествено, ако възпитавате човек.