Лошият апетит на здравото дете често е причинен от психологически особености и от начина на отглеждане и възпитание в семейството.
Ако майката насилва детето, а то упорито отказва, тогава всяко хранене се превръща в борба между двамата и рискува да предизвика негативно отношение и още по-голяма съпротива. Стабилният стереотип на взаимоотношенията се е оформил, когато масата и храната станат повод за защитна реакция: упоритост и инат.
Възникне ли веднъж такъв проблем, необходими са време, разбиране и търпение за преодоляване на трудностите при хранене.
Грижата и настойчивостта на майката са главната причина, която пречи за възвръщането на апетита.
Ако става дума за деца по-големи от три години и половина, то може да се говори за насложено негативно отношение към храненето. Виновни са преди всичко възрастните, а не децата.
Дори и майката да положи огромни усилия да се промени, ще отнеме време преди детето да възвърне апетита си. Нужно е достатъчно време то да забрави неприятните асоциации, свързани с храненето.
Какво може да причини насилственото хранене?
В детето с иначе кротък и податлив характер, се формират тревожност, страх, капризи и прищевки на масата.
Най-капризната възраст е между 2 и 3 години. Едни деца, преодолявайки тази възраст, се успокояват и започват да се хранят добре, но у други негативизмът се затвърждава и дълго след това остават "проблемни" по отношение на храненето.
Мудните и флегматични деца ядат бавно и това предизвиква раздразнения у възрастните. Майката кара детето си да бърза, напъхва лъжица след лъжица в пълната му уста и процесът на хранене се превръща в мъчение. В един момент негативното отношение към храната обзема детето и се превръща в причина за психически травми.
Не бързайте!
- Всяко дете си има свое темпо на хранене. Масата не е мястото, където детето трябва да бърза и да се състезава. Като насилвате детето да бърза го травмирате психически.
- Отрицателните емоции: насилие, страх и обиди се свързват с обстановката и известни храни и се съхраняват в подсъзнанието на децата.
- Детето не трябва да се наказва за това, че не е дояло предложената храна. Подобно насилие е недопустимо - то води до разстройство на стомаха и нарушения в метаболизма.
- "Една лъжичка за мама, една - за татко"... Не прибягвайте до този метод на хранене! Това също, в известен смисъл, е форма на насилие.
- Често се случва дете, което винаги се е хранило лошо у дома, да започне внезапно да се храни добре в детската градина. Понякога децата ядат с удоволствие всичко, което им се предлага на чуждо място.
Страхът води до стресово състояние на организма, подготвяйки го за опасност. А докато организмът е в опасност, той не чувства глад и не приема храната. Така че, заплашвайки детето, родителите постигат точно обратен ефект, придружен с формирането на устойчив страх.
[/list]
- Родителите трябва да покажат разбиране и огромно търпение, ако детето им се храни зле. Родителите са отговорни за хранителните разстройства на децата им. И така, липсата на апетит често е в резултат на възпитанието. А след като са виновни възрастните, те трябва да си поправят грешките си!
Най-важното е да не карате детето да яде насила, а да му създадете условия, при които то ще поиска само да се храни.
Разрешете на механизма на естественото регулиране на апетита да се прояви. Когато е гладно, детето ще започне да си "поръчва" определени храни.
Опитайте се да използвате елементи на играта.
Рисуването, разказването на приказки, методът "лечение чрез почивка" - ще помогнат да се справите с психологическите проблеми.
Предложете на детето да нарисува вечеря в семейството на мечки (катерици, лисици) и измислите история за малките мечета (катерички, лисичета), които се хранят лошо. Трябва да подучите детето как да се държи на масата, как да получава удоволствие от храната и как да разбере необходимостта от доброто хранене.
Избягвайте нравоученията, просто си измислите весели истории с щастлив край.
Възпроизведете играта "непреклонно (капризно) дете на масата" като изиграете ролята на детето, а детето на майката. Избягвайте такива отворени фрази, като "ще правя точно това, каквото ти обикновено вършиш на масата".
Играта трябва да бъде смешна, весела и изиграна много пъти.
Опитайте се да разчупите стереотипа за хранене на масата - предложете на детето да заеме мястото на баща си и да се храни като него. Без значение колко ще изяде, похвалете го и му кажете: "това място е вълшебно и този, който седи тук, винаги се храни добре".
Можете да му предложите да яде на холната масичка - все едно, че се подготвя за космически полет и се нуждае от специален план на хранене.
Дори да не изяде порцията си, следващия път то ще седне на масата по-рано, така че да управлява "полета" на космическия си кораб своевременно.
Старайте се детето да свързва само с положителни емоции това място за хранене.
Родителската ви интуиция и познания на особеностите на детето ви и хобито му ще ви помогнат да намерите и други варианти за игра.
Педиатрите постоянно напомнят, че децата на възраст от 2,5 до 5 години се нуждаят от малко храна. Тя е напълно достатъчна за нормалното им развитие. Добрият апетит се развива у детето към 7 годишна възраст.
В зависимост от обмяната на веществата някои имат нужда от по-малко храна, други от доста повече.
Ако осъзнаете, че детето е личност с индивидуални нужди, проблемът ще изчезне.
Детето трябва да се научи да се храни рационално, с удоволствие, без принуда и в разумни количества. В противен случай в по-късна възраст чакайте неприятности - затлъстяване или недохранване, проблеми с храносмилането и т.н. Не превръщайте храненето в мъчение. Не хранете детето насила, дори то да ви се струва твърде слабо.
Image: photostock / FreeDigitalPhotos.net